Религиозното разделение в арабския свят и социалните мрежи

Syria-SectarianismРазделението между шиити и сунити е почти толкова старо, колкото и самия ислям. Но през последните няколко години – обобщено казано през последното десетилетие – този разкол играе и важна роля в близкоизточната политика.
Със сигурност има влияние в сирийския конфликт, макар все още да не е ясно колко точно голям фактор е, а за пример може да се посочи начинът, по който сунитските монарски в Персийския залив използват сблъсъка между двата клона на исляма за пропаганда, а в случаите със Саудитска Арабия и Бахрейн – и да запазят властта си.
Попаднах в Интернет на разработка на изследователя Фанар Хадад, озаглавена „Отношенията между сунити и шиити след войната в Ирак“, където могат да бъдат прочетени някои интересни наблюдения. Фанар Хадад е специалист по влиянието на религиозните сблъсъци в Ирак, като има и книга, написана по въпроса – Sectarianism in Iraq: Antagonistic Visions of Unity.
В дългият четири страници доклад, Хадад определя три ключови фактора, които стоят зад промяната в отношенията между отделните разклонения на религията:
  • Политическата промяна в Ирак от 2003 година
  • Разпространението на новите медии и социалните мрежи
  • Търсенето на алтернативи на познатите, но умиращи форми на авторитаризъм, като се вижда от бунтовете из арабския свят
Нахлуването на САЩ в Ирак и свалянето на режима на Саддам Хюсеин през 2003 година довежда до предоставянето на права на етнически и религиозни групи – в случая на шиити и кюрди, превърнали се в нов фактор във вътрешната политика на Ирак. Интересен въпрос е защо след този катаклизъм на преден план идва идентичността към религията, а не към идиологията или нещо друго. Според Хадад има два отговора.
Единият от тях е, че овластяването на иракските шиити, причинило безпокойство сред иракските сунити, ги прави по-съзнателни към собствената им идентичност като сунити, отколкото по-рано. Преди 2003 година не се е налагало на сунитите да мислят за себе си по различен начин – тясната визия за света е била държавна политика, част от пейзажа. В допълнение към това, политическата ориентация на новия политически елит на Ирак допълнително гарантира специално място на религиозната идентичност в страната след 2003 година: много от политическите фигури след 2003 година са изразявали себе си повече с етническата или религиозната си идентичност, отколкото националната; вместо да действат като иракски политици, те диктуват стъпките си на базата на това дали са шиити, сунити, християни, кюрди и т.н. Много от шиитските политици не направиха преход от защитници на правата на шиитите към политици на национално ниво и това подсили страховете на сунитската общност, която изпадна в опозиция. Допълнително се спусна завесата над шиитската общност и заради връзките на политици с Иран.
Но не само в Ирак се наблюдава възход на сунитското самоопределение. В целия регион мюсюлманите сунити се опасяват от създаване на т.нар. „шиитски полумесец“ или „шиитска дъга“ – от Иран, през Ирак, Сирия към Ливан – което захранва желанието за защита – респективно за нападение – на религиозен признак.
Интересен феномен в тези нови тенденции в Близкия изток, стартирали с Ирак след 2003 година, е появята на социалните мрежи: Facebook през 2004 година, YouTube през 2005 година и Twitter през 2006 година. Новите социални медии, както и революционните промени в потоците на информация, които предопределиха началото на края на стария начин за цензуриране в Близкия изток, са ключова част от бурята, отприщена след инвазията в Ирак. В голяма степен нововъведенията сложиха края на табутата около обсъждането на религиозната идентичност.
Фанар Хадад предупреждава все пак да не се отдава прекомерно значение на религиозния спор, въпреки че е най-лесно да се стартира конфликт на тази основа. През последните години редица табута в Близкия изток започнаха да се разбиват именно с помощта на Интернет. Разбира се, религиозните караници не са аргумент, който да омаловажи динамиката на събитията в Близкия изток и причините за тяхното възникване. Религиозните сблъсъци са само компонент от цялостната политическа картина в региона.

Comments are closed.