Проблясъци в Алжир

Policemen stand guard during Algerian President Abdelaziz Bouteflika's election campaign in the eastern city of CanstantineПрезидентът Абделазиз Бутефлика бе официално преизбран за четвърти мандат през април тази година. Застаряващият президент често е определян като основен фактор в проходния период в Алжир след гражданската война през 1990те години, бележещ политически отваряне и относителна стабилност. Изборите през април, обаче, сочат за различни реалности и мнения за дългогодишния президент.

Самият изборен процес бе помрачен от обвинения за измами и корупция, както и страховито ниска избирателна активност. Имаше и вълна от критики по отношение на здравето и способността на Бутефлика да управлява страната. Неговото публично присъствие е сведено до минимум през последната година, тъй като получи инсулт през 2013 година. Всички тези елементи подхранват историите разказвани по улиците на Алжир, а именно, че реалната власт е в ръцете на военните.

И все пак, най-мрачните реакции към тези избори, не могат да скрият вътрешната политическа мобилизация, която се случва в момента в Алжир. След като Шадли Бенджедид въведе многопартийна система в страната през 1989 година, опозицията трудно обединява различните фракции. Ислямският фронт за спасение (ИФС) стана лице на алжирското недоволство в края на 1980те и началото на 1990те, докато военен преврат не спира изборния процес и принуждава Бенджедид да подаде оставка през 1992 година. След успехите на първия кръг на общинските избори, ИФС се разглежда като заплаха за военните. В резултат на преврата избухва гражданска война между ислямисти и алжирската армия, продължила десетилетие и отнела живота на над 150 000 цивилни.

ИФС често са критикувани за нежеланието им да работят с други политически групи в опозицията. По време на гражданската война партиите не успяха да се обединят и да се справят с насилието, обхванало страната, докато не се организира среща в Рим през 1995 година, когато партиите посредничат между ислямистите и армията. На срещата участват политически сили като Ислямски фронт за спасение, Национален фронт за освобождение, Фронт на социалистическите сили, като и различни групи за човешки права. Макар, че алжирското правителство и двете ключови ислямистки партии отхвърлиха предложението за прекратяване на огъня, срещата бележи обединение на опозицията и създаване на единна платформа за прекратяване на насилието.

На 10 юни 2014 година, след близо двадесетгодишно прекъсване, опозиционните сили на Алжир отново са обединени. Този път, техният дневен ред цели да покаже разочарование от президента Бутефлика и желание към реален политически плурализъм, защита на човешките права и по-голяма свобода на изразяване. Пресконференцията на опозицията бе организирана от няколко партии и включваше редица гости, представляващи различни идеологии, както и бивши алжирски премиери, активисти за човешки права, академици и журналисти.

Премиерът Абделмалек Селлал веднага отговори на препоръките на конференцията за демократичен преход, заявявайки, че “правителството е отворено за сериозен диалог, но не споделя идеята за преход.” Други активисти и членове на опозицията изразиха притеснение от присъствието на ИФС по време на събитието. Някои алжирски медии описват ИФС като дискредитирана група, поради своята по-ранна екстремистка платформа и история.

Въпреки това, опозицията в Алжир е в движение. Преизбирането на Бутефлика предизвика недоволство и изкара немалко хора по улиците. Икономическата криза и социалното неравенство също наливат масло в огъня. Все по-често местни сили призовават за реална политическа промяна и преход към истински плурализъм, даващ гласност на хората.

С една по-единна опозиция, все по-разочаровано младо поколение и застаряващ президент, трябва да обърнем внимание на събитията в Алжир през следващите месеци.

Първоначално тази статия е публикувана в сайта Muftah.org. Автор е Анна Якобс.