ИДИС заплашват родината на язидите

Язиди бягат пеша през пустинята след атаки на ИДИС. Снимката е от Twitter.
Язиди бягат пеша през пустинята след атаки на ИДИС. Снимката е от Twitter.

Започвайки атаката в ранните часове на 3 август, бойците на ИДИС атакуват планината Синджар. Кюрдските бойци – пешмерги – се бият в продължение на два часа, преди да се изтеглят. Кюрдската загуба на тази стратегическа територия доведе до бягството на стотици хиляди кюрдски бежанци.

Синджар се намира западно от Мосул и Тел Афар, които са под контрола на ИДИС. Макар и спорна територия, която не е официално част от Иракски Кюрдистан и донякъде откъсната от Дохук – най-близкият кюрдски град – Синджар все пак представлява важен пост за пешмергите в близост до сирийската граница. Кюрдската роля в администрирането и защитата на района, както и твърдението, че тази спорна територия трябва да принадлежи на Кюрдистан, произтича от населението на Синджар. Разположен в близост до кюрдските територии, Синджар е заобиколен от райони, обитавани от арабски общности, често в конкуренция с кюрдите. Някои от тези общности са сътрудничели на Ал Кайда в миналото и подпомагат завземането на Синджар от радикалите.

Sinjar-mapСинджар (на кюрдски – Шингал) е една от няколкото ключови области, които представляват родина на религиозното малцинство на язидите. Едни от малкото останали извън влиянието на авраамическите религии, язидите са особено уязвима група, без застъпничество от никой в района. Много пъти в историята им язидите са били обект на гонения, още повече след войната в Ирак от 2003 година.

Атаката на 3 август предизвика масово бягство на язидите, чието население в Синджар е около 400 000 души. Много хора бягат през пустинята, без храна или вода. Други се качват на колите си в посока Дохук, но пътищата се задръстиха поради големия поток от превозни средства на запад от река Тигър.

Планинската крепост на Синджар е важен център на язидската култура, която отдавна предоставя убежище. Язидската религиозна практика е свързана с мрежа от свещени места в рамките на язидските области; ако контактът със светите места в Синджар бъде прекъснат, а населението разпръснато, религиозната традиция допълнително ще бъде застрашена, а общността – заплашена от изчезване.

Тежестта на бежанската крива в провинция Иракски Кюрдистан е трудно да бъде изчислена. Много иракски араби са потърсили убежище в Ербил от началото на войната в Ирак. След това, Кюрдистан стана дом на хиляди сирийски бежанци, бягащи от войната в Сирия. По-късно араби от Мосул – мюсюлмани и християни – потърсиха спасение също в Кюрдистан, когато ИДИС пое контрол над града. Досега никой от Синджар не е тръгнал към Иракски Кюрдистан, с изключение на онези от западните области, потеглили към Сирия. (Сирия като дестинация за бежанците… Кой би си помислил?)

Въпреки, че редица въпроси по отношение на територията, суверенитета и границите все още са нерешени (включващи Багдад, Кюрдистан, асирийците, язидите и т.н.), ако кюрдските бойци не успеят за отвърнат на офанзивата на ИДИС, развитие няма да има. Спрямо ангажимента към обединен Ирак, САЩ трябва сериозно да обмислят възможния резултат от това, което се случва в момента. Преди няколко дни, всички в Кюрдистан бяха убедени, че териториите под контрола на пешмергите, ще останат в страни от джихадистката офанзива. Смазването на кюрдските бойци в Синджар дойде като изненада.

Молбите за подкрепа на кюрдските бойци идват от все повече общности – от изгонените мюсюлмани сунити и шиити, до християните и асирийците. Язидите се срещнаха на 3 август с посолството на САЩ в Ирак и поискаха също помощ за преодоляване на последиците от бедствието в Синджар.

Въпросът сега е: какви действия могат да доведат до нещо различни?

Текстът е публикуван в Syria Comment. Автор е Матю Барбър.