Реч на Президента на Държавата Палестина Махмуд Аббас пред Сесията на Общото събрание на ООН 26 септември 2014 (пълен текст)

1450762_766905726719664_5803415899733084959_nРеч на Президента на Държавата Палестина Махмуд Аббас 
пред Сесията на Общото събрание на ООН 
26 септември 2014 

(пълен текст)

Господин Председател,

Най-напред отправям искрени поздравления към Вас за избирането Ви за Председател на настоящата сесия на Общото събрание на ООН благодарност и уважение също към г-н Джон Аш за отличното председателстване на предходната сесия.

Господин Председател,

Госпожи и господа,

През настоящата година, избрана от Общото събрание да бъде Международна година за солидарност с палестинския народ, Израел избра да я направи свидетел на нова война на геноцид, предприета от него против палестинския народ.

През тази година, която от името на държавите и народите в света вие поискахте да бъде изразител на стремежа и настойчивостта на света да бъде постигнат справедлив мир, държавата окупатор избра да предизвика целия свят, като разпали войната си срещу Газа и докато нейните самолети и танкове убиваха зверски живота, къщите, училищата и мечтите на хиляди палестински деца, жени и мъже, всъщност те унищожаваха и остатъците от надеждите за мир.

Госпожи и господа,

На този ден през 2012 г. се обърнах към Вас в същата тази зала и предупредих, че държавата на колонизационната окупация подготвя нова катастрофа Накба за палестинския народ и Ви призовах: Не позволявайте да се случи нова Накба, подкрепете създаването на свободната независима държава Палестина сега.

Два месеца по-късно се върнах в същата зала, а Палестина превързваше раните си и нейният народ погребваше загиналите си – своите любими деца, жени и мъже след още една война, разпалена тогава срещу Ивицата Газа, и тогава казах: Със сигурност никой в света нямаше нужда десетки палестински деца за загубят живота си, з ада се увери, че Израел се е вкопчил в окупацията, нямаше нужда и от хиляди убийствени въздушни атаки и от тонове експлозиви, за да си спомни светът, че е налице окупация, която трябва да бъде прекратена, и че има един народ, който трябва да се освободи.

И ето, че днес сме тук отново.

Ето че сме тук същите, и с голямо съжаление и горчивина излагаме същите изводи и старите въпроси след една нова война – третата за пет години, разпалена от държавата на расистката окупация против Газа – този малък, пренаселен и скъп за нас къс от нашата земя.

Разликата днес е размерите на престъплението геноцид са още по-големи, че списъкът със загиналите и особено децата между тях е по-дълъг, както и списъците с ранените и инвалидите, и че десетки семейства бяха ликвидирани изцяло; разликата днес е, че има около половин милион души, останали без дом, че броят на разрушените къщи, училища, болници, обществени сгради, жилищни сгради, джамии, заводи и дори гробища е безпрецедентен – те гониха нашите младежи, нашите синове, за да им отмъстят дори в гробищата; разликата днес е, че разрухата, причинена от последната агресия, няма аналог в съвременността, както потвърди очевидец – Главният комисар на УНРУА.

Господин Председател,

Госпожи и господа,

Последната война срещу Газа бе поредица от военни престъпления със завършен фактически състав, извършени и предавани пряко в ефир пред очите и ушите на целия света минута по минута. И немислимо е някой сега да претендира, че не осъзнава размерите и ужаса на престъплението. И е немислимо някой да се задоволи с деклариране на подкрепа за правото на Израел на самозащита, без да го е грижа за съдбата на хилядите жертви сред синовете на нашия народ, игнорирайки една проста истина, която ще припомним – животът на палестинеца е точно толкова скъп, колкото животът на всеки друг човек.

Игнорирането от страна на някои на фактите от действителността не отрича съществуването на тези факти.

Предполагаме също, че никой повече няма да си зададе въпроса: Защо се разраства екстремизмът, защо е в отстъпление културата на мира, защо рухват усилията за постигането му. И смятаме или се надяваме, че този път никой няма да помогне на окупацията да се измъкне с престъпленията си, без да си понесе отговорността.

Господин председател,

Госпожи и господа,

От името на Палестина и нейния народ днес тук аз потвърждавам: Ние няма да забравим, няма да простим, няма да позволим военните престъпници да избегнат наказанието.

Потвърждавам пред вас, че палестинският народ се придържа към своето законно право на самозащита пред израелската военна машина, придържа се към законното си право на съпротива срещу израелската колонизаторска расистка окупация.

Същевременно потвърждавам, че нашата скръб, нашата болка, нашият шок, нашият гняв няма да ни накарат нито за миг да се откажем от своята хуманност, от своите ценности, от своя морал, а винаги ще съхраняваме своето уважение и спазване на международното право, на международното хуманитарно право, ще се подчиняваме на международния консенсус, ще съхраняваме традициите от нашата национална борба – традиции, утвърдени от палестинските партизани и които ние пазим от самото начало на Палестинската революция в началото на 1965 г.

Господин председател,

Госпожи и Господа

Във водовъртежа на кланетата, в урагана на тоталната разруха ние видяхме народите в света да излизат на огромни демонстрации, заявявайки, че осъждат агресията и окупацията и подкрепят свободата на Палестина, установихме, че преобладаващото мнозинство от държавите заемат същата позиция, забелязахме качествено ново разгръщане на действията в рамките на международната кампания за бойкот на народите срещу израелската политика на окупацията, апартейда и колонизацията.

От името на Палестина приветствам всеки проявил привързаност към хуманните ценности и настоял за свобода, справедливост и мир. Всички тези искрени прояви на солидарност представляваха важно послание към онези, които противостояха на геноцида в Газа, за да почувстват поне, че не са сами.

Господин Председател,

Госпожи и господа!

Последната израелска война дойде като практическо въплъщение на същината на онова, което израелското правителство излагаше в затворените зали на преговорите. Тя дойде след продължителни и изнурителни преговорни усилия, продължили повече от осем месеца под патронажа на Съединените щати, проследени от президента Барак Обама и ръководени неотклонно от неговия държавен секретар Джон Кери. Ние се присъединихме към тези усилия с отворени умове, искрени намерения и позитивен дух, изложихме своите твърди позиции, основаващи се на резолюциите на международната законност, ползващи се с категоричната подкрепа на  държавите в света, уважихме лоялно всички свои ангажименти и договорености, нещо повече, докато наблюдавахме постоянните и ескалиращи израелски нарушения, ние постигахме самообладание в невъзможна степен, сдържахме вика си и хапехме раните си, за да дадем най-добрия възможен шанс на американските усилия да успеят.

Както обикновено обаче израелското правителство не пропусна шанса да провали шанса за мир.

През месеците на преговорите продължиха процесите на колонизационно строителство, конфискуване на земи, разрушаване на домове, акции за екзекуции, широки арести, принудително изселване на Западния бряг и засилване на жестоката блокада над Ивицата Газа.  Окупацията съсредоточи своята кампания върху град Йерусалим и неговите граждани, опитвайки се да промени и фалшифицира духа, идентичността и облика на Светия град, акцентирайки върху джамията “Ал-Акса, което заплашва с катастрофални последици. Същевременно бандите от въоръжени заселници расисти продължаваха със своите престъпления против гражданите, земята, джамиите, черквите, имуществото и маслиновите насаждения.

Както обикновено израелското правителство се провали отново в изпита за мира.

То отхвърли договореност с американската администрация за освобождаване на определен брой палестински пленници на свободата в затворите на окупацията, за освобождаването на които ние настояваме, а когато бе изправено пред прости въпроси, отправени в хода на преките преговори или чрез американския посредник, то не се поколеба да разкрие истинските си позиции:

Израел отказва да прекрати окупацията на териториите на Държавата Палестина, окупирани през 1967 г., а напротив – стреми се към нейното продължаване и утвърждаване, отхвърля създаването на палестинска държава, отхвърля намирането на справедливо решение на проблема за палестинските бежанци. Това е официалната позиция на правителството на Израел.

Бъдещето, което израелското правителство предлага на палестинския народ, е в най-добрия случай разпокъсани анклави за палестинците върху територия, която няма граници и те нямат суверенитет нито върху нея, нито върху нейното въздушно пространство и води, нито върху природните й богатства, а тя ще бъде под властта на заселниците фашисти и окупационната армия при най-отвратителното възможно прилагане на системата на апартейда. И въпреки това някои от тях твърдят: Искаме две държави, къде е палестинската държава? Това са очертанията, които те искат за палестинската държава.

В хода на преговорите Израел потвърди, че не желае да създава мир с жертвата – с палестинския народ.

Това става заедно с опита да се придаде религиозен характер на конфликта и при ескалация и ширещ се расизъм в израелския политически и медиен дискурс и утвърждаването му в учебните програми, в поредица от закони и в практиката на окупацията и заселниците. Плодовете на тази расистка култура и език на подстрекателството и омразата намериха въплътен израз в ужасяващото и мерзко престъпление, извършено преди месеци от няколко заселници фашисти, когато отвлякоха йерусалимското момче Мохаммед Абу Худейр и го изгориха жив; това напомня нещо от историята – дано си го спомнят.

През изминалите години окупацията упражняваше методична политика на отслабване на Палестинската власт, за да се стигне до практически напълно задраскване на нейната роля. Окупацията взе на прицел нашите последователни действия за формулиране основите на модела на Държавата Палестина, какъвто ние го искаме: независима суверенна държава, която да живее в мир и да гради мостовете на равнопоставеното сътрудничество със съседите си, да уважава ангажиментите, договорите и споразуменията, да укрепва гражданството, равенството, върховенството на закона, правата на човека, плурализма, да насажда наследството на палестинското просвещение – толерантността, съжителството, отказа от крайности, да засилва културата на мира, да укрепва ролята на жената, да изгражда компетентна администрация, която да спазва критериите на рационалното управление. Желанието на окупацията бе и си остава да нанесе удар на този модел, защото той е анатиподът на същността на нейната колонизационна политика и защото тя иска да разруши шанса за изкристализиране на палестинското битие в самостоятелна държава в рамките на принципа за двете държави.

И когато преди няколко месеца чрез националния диалог нашите усилия успяха да сложат край на вътрешното разцепление и възстановихме единството на земята, отечеството и институциите, сформирахме правителството на националното съгласие и тръгнахме по път, който води към провеждане на президентски и парламентарни избори, всички държави в света приветстваха това с изключение на Израел, който действа постоянно за разпокъсване на нашата земя и националното ни единство. Всички държави в света приеха правителството на националното съгласие с изключение на Израел.

Господин Председател,

Госпожи и господа,

А сега, оттук нататък, накъде?

Мисълта просто за връщане към предишен, многократно провалял се начин на действие, е в най-добрия случай наивна и при всички случаи погрешна, а освен това и вече е неприемливо и безсмислено да се копират методи, доказали, че са безплодни, или да продължаваме да прилагаме аналогии, многократно търпели неуспехи и нуждаещи се от цялостна ревизия и радикално коригиране.

Невъзможно е, повтарям – невъзможно е връщане към водовъртежа на преговори, неспособни да третират същността на проблема и основния въпрос, няма нито меродавност, нито смисъл от преговори, чиито резултати Израел налага предварително чрез заселническата колонизация и репресиите на окупацията, никакъв смисъл, никаква полза не може да се очаква от преговори, чиято уговорена цел не е да сложат край на израелската окупация и да се създаде Държавата Палестина със столица Йерусалим върху всички палестински територии, окупирани през войната от 1967 г., нямат никаква стойност преговори, които не са обвързани със строг график за изпълнение на тази цел.

Тази колонизационна окупация трябва да бъде прекратена веднага.

Палестина отказва правото на нейния народ на свобода да бъде заложник на условия за сигурността на Израел – защото самият този народ е подложен ежедневно на терор от страна на държавата на расистката окупация и нейните заселници.

Всъщност именно народът на Палестина е този, който се нуждае от незабавна международна закрила и ние ще се стремим към това чрез международните организации; той преди всеки друг и повече от всеки друг се нуждае от сигурност и мир; децата на Палестина заслужават светът да им гарантира, че никога повече няма да бъде разстрелвано тяхното детство и да бъдат открадвани техните мечти, техният живот.

Не е ли време вече за финал на действията на тази постоянна и обновяваща се трагедия?!

Ония, които по време на Катастрофата Ан-Накба преди 66 години бяха изтръгнати из корен от своите уютни домове, добра земя и красиво отечество, и бяха захвърлени в ада на изгнанието и бежанския живот, и които биват хвърляни в лабиринтите на нови емиграции или на корабите на смъртта по световните морета – те са, които от време на време се нуждаят от гаранции, че няма да бъдат прокудени още веднъж., че няма да прекарат живота си в очакване на нашествениците в новата им война.

Не е ли време вече това продължително блуждаене да стигне крайната си точка?

Няма да приемем да останем завинаги в квадрата на ония, от които се иска постоянно да доказват добрите си намерения, като предоставят отстъпки за сметка на собствените си права и запазват мълчание, докато самите те биват избивани, а земята им – заграбвана. Омръзна ни да се явяваме на допълнителни изпити за доказване, че сме годни и достойни да разполагаме с нашето естествено елементарно право да живеем обикновен живот, да упражняваме изконното си право да очакваме спокоен и обикновен утрешен ден и да мечтаем за по-хубави дни и способността нашата младеж да планира уверено своите идни дни и години в свобода и мир върху нашата земя като останалите народи по света.

Справедливият и истинският мир е възможен на земята на мира. Както съм казвал неведнъж, в целия свят ние сме единственият народ, останал под окупация.

Господин Председател,

Госпожи и господа,

Ние и всички арабски държави винаги сме предупреждавали за катастрофалните последици от продължаващата колонизационна окупация и от непредоставянето на свобода и независимост на народа на Палестина, многократно сме доказвали, че ако Израел продължи да бъде държава над закона, да бяга от наказание и отговорност за своите агресивни актове и предизвикателствата си спрямо международната воля и законност, на това в решаваща степен ще се дължи осигуряването на плодородна почва и благодатни условия за разрастване на екстремизма, омразата и тероризма в нашия регион.

Отпорът срещу тероризма, от който бе поразен нашият регион от страна на организации като “ИДИС” и други, които по никакъв начин нямат нищо общо нито с чистата ислямска религия, нито с човечността и вършат ужасяващи и долни зверства, изисква нещо повече от военна конфронтация – което е актуално; изисква нещо повече от отправяне на обвинения и заявяване на позиции – което е наложително. Отпорът се нуждае на първо място от изграждане на цялостна цялостна праволинейна стратегия за отслабване източниците на тероризма и изтръгване на неговите корени във всички сфери – политическата, идейната, икономическата, социалната в нашия регион. Отпорът изисква полагане на здрави основи на практическо съгласие, което да превърне войната срещу всички форми на тероризма повсеместно в решаваща задача пред коалицията на държавите, коалицията на народите, коалицията на цивилизациите; изисква в този контекст и главно да се сложи край на израелската окупация на нашето отечество, защото със своята реалност, продължителност и практика тя представлява отвратителна форма на държавен тероризъм и е инкубатор за насъскване, напрежение и омраза.

Господин Председател,

В момент, когато продължаваме да страдаме от ужасите на войната, пред нас се изправя едно огромно предизвикателство – възстановяването на разрушеното от окупацията. Това е третото поредно възстановяване на разрушеното от окупацията.

По призив, който ние оценяваме, от Арабска република Египет и Кралство Норвегия следващия месец Кайро ще бъде домакин на международна конференция за спасяване и възстановяване на Газа. Нашето правителство ще представи пред конференцията цялостни доклади за загубите, причинени на отделните сфери на живота в резултат на агресията, ще изложи подробности за плановете и програмите, за чието осъществяване и контрол ще работи ускорено в Ивицата Газа за задоволяване потребностите от спешно спасяване и изискванията на реконструкцията и възстановяването в пълна координация с органите и агенциите на ООН. Следователно всичко ще бъде под контрола на ООН.

Пред идва дни палестинските организации се споразумяха за укрепване и даване възможност на правителството на съгласието в Ивицата Газа, което пък ще укрепи и гарантира осъществяването на процесите на възстановяване.

Като изразяваме своето уважение към всички държави и институции, които предоставиха спешни помощи на палестинския народ по време на войната и след нея, ние вярваме, че тези братски и приятелски държави няма да се поколебаят да подкрепят и плановете и програмите, които ще изложим, както и че конференцията ще излезе с практически резултати, които ще отговорят на очакванията и нуждите на жертвите на агресията.

Тук отново потвърждаваме, че основното условие за успех на всички тези планове и усилия е да се сложи край на отвратителната израелска блокада, която продължава години наред, задушава Газа и я превръща в най-големия затвор в света – за около два милиона палестински граждани. Същевременно потвърждаваме загрижеността си относно необходимостта от укрепване прекратяването на огъня по пътя на преговори под патронажа на Египет. Необходимо е обаче, за да не се повтаря спиралата на войната и възстановяването на всеки две или три години, да акцентираме върху основния проблем, върху изходната точка, а тя е, че страданието на Газа няма да свърши напълно без прекратяване на израелската окупация и създаване на Държавата Палестина.

Господин Председател,

Госпожи и господа,

През последните две седмици Палестина и арабската група осъществи интензивни контакти с различни регионални групи в ООН в рамките на изготвянето на проект за резолюция за внасянето му в Съвета за сигурност относно палестинско-израелския конфликт и даване на тласък на усилията за постигане на мира. Ние все още вярваме в постигането на мир чрез международната законност.

Този стремеж доказва още веднъж на всички, че ние сме ангажирани с постигането на справедлив мир по пътя на решаване чрез преговори, че разчитаме на дипломатическите и политическите усилия чрез органите на ООН. Този стремеж черпи вдъхновение и възприема изцяло духа и текстовете на редица резолюции, приети от вас в Общото събрание, и  такива, приети в Съвета за сигурност, и които определят основите за трайното уреждане и постигането на справедлив мир. Няма да измислим нищо ново, всичко това са приети резолюции.

Този стремеж е насочен към коригиране на пропуските в досегашните усилия за постигане на мир, като акцентира върху целта да бъде прекратена израелската окупация и да се осъществи уреждане върху принципа за двете държави – Държавата Палестина със столица Източен Йерусалим върху цялата територия, окупирана през 1967 г., паралелно с Държавата Израел, както и справедливо и приемливо уреждане на проблема за палестинските бежанци въз основа на резолюция №194, както е посочено в арабската мирна инициатива, и при определяне на времеви таван за изпълнение на тези цели. Необходим е времеви таван за изпълнение на тези цели и това ще бъде обвързано с незабавното възобновяване на преговорите между Палестина и Израел за демаркация на границите между тях, постигане на цялостно детайлно споразумение и формулиране на мирен договор между тях.

Госпожи и господа,

Уверени сме, че този стремеж ще получи цялостна подкрепа от онези, които са загрижени за това, нашата страна да не преживее нови войни и ужаси, онези, които искат да подкрепят кампанията в отпор на тероризма, онези, които вярват, че е необходимо спешно да бъде премахната историческата несправедливост.

Оригинален текст: الرئيس عباس:دقة ساعة استقلال دولة فلسطين ، وأعتقد أنكم تسمعون دقاتها
Превод от арабски: Мая Ценова