На източният фронт – нещо ново

Iraq26012015
Ситуацията в Ирак – 26.01.2015 г.

Интересно е да се отбележи, че САЩ са организирали среща на високо ниво на командващи на анти-ИД коалицията, на която са се дискутирали вариантите за офанзива срещу Мосул. САЩ не са поканили представители на кюрдите на тази среща. Междувременно, пешмергите затягат обръча около Мосул в хода на своя собствена офанзива.

Явно САЩ сериозно се тревожат от едно бъдеще, в което освен Киркук и Ербил, Мосул също се намира в ръцете не на Багдад а на кюрдите. Изглежда гласовете за автономен или дори независим Кюрдистан предизвикват известни съмнения във Вашингтон, а може би и тревоги с оглед на сложната ситуация, която една реална кюрдска държава би създала в региона. Предстои да видим дали върху руините на Ислямската държава няма да се появи един Кюрдистан, който да подеме на свой ред борба с иракското правителство за запазване на завзетите по време на сегашната криза земи.

В този контекст, нов смисъл придобиват и непрекъснато нарастващите военни доставки, които Вашингтон праща към Багдад. От своя страна Германия и Великобритания също увеличават доставките си, но за кюрдите. изглежда европейските сили не са готови да оставят Ирак изцяло в американски ръце така, както стана през 2003г. Невъзможността на Вашингтон да постигне окончателен успех в Месопотамия изглежда е оставило доста съмнения сред европейските сили, които гледат на пешмергите като на резервен вариант за стабилизиране на региона. Неслучайно преди дни, германски политик подчерта,ч е само пешмергите могат да победят ИД. Подобно изказване не оставя големи съмнения на коя карта са готови да заложат от ЕС….

Същевременно, от гледна точка на Ирак, нещата стоят малко по-друго яче. Крайната политика на ИД, атаките срещу шиитски общности и засилената активност по фронтовете около Байджи и Самара служат като консолидираща опора за поддръжниците на про-шиитското правителство в Багдад. Ясното послание – “Ако загубим, идват ИД” действа отрезвяващо за населението на южен Ирак което лесно може да бъде мобилизирано в случай на нова офанзива на ИД. Друго голямо предимство за Багдад е желанието на САЩ да подкрепя именно иракското правителство – т.е. да залага на своето старо протеже, а не да се опита да смени партньора си в страната и да играе партия с кюрдите. От позицията на САЩ подобна подкрепа е логично продължение на политиката, следвана от Вашингтон през последното десетилетие. От гледна точка на правителството в Багдад, това е сигнал, че за САЩ именно премиера Хайдер ал Абади е легитимния лидер в страната. Това означава, че всякаква сериозна военна подкрепа – материална и физическа ще служи за защита и утвърждаване на иракското правителство.

Наличието на американски и съюзни на тях военни формирования веднага пролича в Анбар, където в ръцете на правителството се върна една сериозна част от провинцията (виж картата горе). Същевременно своята тежест започнаха да оказват и ветераните от шиитските бригади, върнати от Сирия. Унищожаването на позициите на ИД край Мукдадая сигнализира за способността на Багдад да дислоцира нова порция бойци в някой от ключовите фронтове – Байджи, Самара, Тикрит, Фалуджа, Рамади….или да създаде нов фронт. С оглед на напрежението между про-правителствените милиции и кюрдите, не бива да ни изненадва един възможен сценарии, в който силите, концентрирани около Мукдадая не се насочат на северозапад срещу ИД, а потеглят право на север, отваряйки фронт срещу кюрдите в опит Багдад да си върне ключовите североизточни райони от страната….