В крайна сметка, каква е стратегията ви, г-н Обама?

obamaassad“Татко ще ми купи колело, ама друг път” – помните ли тази култова реплика от „Куче в чекмедже”? Така горе-долу може да се опише политиката в Близкия изток днес.

Президентът на САЩ, Барак Обама, прекрати краткото си посещение в Индия, за да спре в Саудитска Арабия, където изрази съболезнования към смъртта на крал Абдулла, но и без съмнение като опит да оправи сложните отношения между двете държави. Това е добър ход, но е нужно обяснение относно последните истории, че САЩ се готвят да дружат с режима на Башар Асад, пише Wall Street Journal в своя статия.

Няколко години подред, Обама твърдеше, че Асад трябва да напусне поста си, като част от решението на продължаващата вече четири години гражданска война в Сирия. Но течове от администрацията на САЩ показват, че президентът обмисля Асад да бъде част от решението..без да напуска поста си. Изглежда в момента приоритет е премахването на заплахата от групировката “Ислямска държава”, а Асад е приятел в това начинание.

Но тези действия изискват обяснение.

Проблемът на течовете е, че изпращат объркващи сигнали за политиката на САЩ спрямо Сирия, Иран и Саудитска Арабия. Когато Щатите развиха своята коалиция срещу “Ислямска държава” през септември 2014, Обама обеща подкрепа на сирийските бунтовници, които не са обвързани с Ал Кайда или ИД. Но Обама се провали в защитата на бунтовниците от сирийската авиация, която Асад използва срещу позиции на опозицията и следствие срина цели селища – зона забранена за полети не беше установена.

Освен иракската армия и кюрдските сили, двете най-важни страни в коалицията са Саудитска Арабия и Турция. И двете държави са политически врагове на режима в Дамаск и призовават САЩ да предприеме по-сигурни действия спрямо премахването на Асад от управлението на Сирия. Турция предложи хладна подкрепа в коалицията срещу ИД, след като Анкара разбра за намеренията на Обама да не установява зона забранена за полети около сирийско-турската граница.

Асад и Иран също не правят чак толкова много, за да се защитят от “Ислямска държава”, която продължава да държи големи части от Сирия (35% от територията на страната). Вместо това, те са фокусирани върху избиването на бунтовниците, които не са обвързани с джихадистки групи. Стратегията на Асад показва, че иска да се превърне в единствена алтернатива, към която западните държави могат да се обърнат в борбата срещу “Ислямска държава”.

Това, което трябва да притеснява САЩ е, че в дългосрочен план режимът в Сирия ще подпомогне стратегията на Иран да се превърне във водеща регионална държава в ущърб на Саудитска Арабия, държавите в Персийския залив и Израел – играчи, които се считат за приятели на Щатите. И всичко това ще изисква обяснения, които към момента Обама едва ли може да даде.

Съюзниците на Обама твърдят, че това са маневри, с които се цели САЩ да постигнат споразумение с Иран за сметка на това Иран да не се меси в една кюрдско-иракско-американска офанзива през тази година, която цели връщането на територии, завзети от ИД. Така “Ислямска държава” може да бъде ограничена, а за сметка на това ще се появи възможност за Иран да повиши влиянието си от Персийския залив през Ирак, Сирия и Ливан към Средиземно море.

Как тези стратегии помагат за дългосрочните интереси на САЩ е трудно да се види. За да разруши радикална джихадистка заплаха, Обама овластява друга сила, също вдъхновена от религията.

Има още един въпрос, който може да промени играта – кюрдите се надигнаха срещу сирийската армия в провинция Хасаке и официално застанаха срещу правителството на Асад. В Ирак кюрдските сили се активизират още повече, а отношенията им с Иран не са цветущи. Ще подкрепи ли САЩ независимост на кюрдите насред цялата тази политическа бъркотия?