Какво се случва в Либия?

Корицата на брой 13 на списание "Военна история"
Корицата на брой 13 на списание “Военна история”

На 24 февруари излезе брой 13 на списание “Военна история”, чиято главна тема е тероризма. В този брой беше поместено интервю с мен, взето от редактора на изданието, Александър Стоянов (той е и гостуващ автор в Интидар). Въпросите са свързани с Либия и ситуацията в страната към днешна дата. В материала е включена и карта, обясняваща силите, които се бият на територията на Либия – картата е от 19 февруари, а обновена версия може да видите във Facebook страницата на блога ни. С разшерение на “Военна история” помествам интервюто и тук.

Какво се случва в момента в Либия? Къде са основните конфликтни точки?

Смятам, че дори за местните хора е трудно да преценят какво точно се случва. Причината за това е хаосът, предизвикан от сраженията, избухнали през лятото на 2014 година, когато изборите бяха оспорени. Горещите точки са съсредоточени в крайбрежната част на Либия, където се намират най-големите градове и петролните залежи. Именно покрай тях се случиха и най-тежките сражения – всяка от страните се надява да получи по-голям дял в добива на петрол.

Колко фракции се борят за власт в страната? Кои са те?

Най-общо казано, имаме две коалиции (операции), които се борят една с друга, всяка със собствен парламент и правителство. Военната операция “Достойнство” е инициатива на правителството на Абдулла ал Тини в Байда и на Камарата на представителите в източния град Тобрук. Операция “Зора” е свързана с правителството на Омар ал Хаси и Общия национален конгрес, базиран в Триполи и е отговор на военната офанзива „Достойнство“. Правителството в Тобрук твърди, че се бори срещу ислямски терористи, докато кабинета в Триполи се определя като последна опора в революцията срещу връщането на хората от режима на Муамар Кадафи.

Омар ал Хаси, лидер на операция „Зора“
Омар ал Хаси, лидер на операция „Зора“

Коалицията “Зора” включва ислямистки милиции като бригадата “Мъчениците на 17 февруари” и Оперативна зала на либийските революционери, съюз между военизирани групи с екстремистки елементи като Ансар ал Шария, които САЩ обвиняват в убийството на американския посланик на 11 септември 2012 година. Но по-голямата сила в “Зора” са бригадите от Мисрата, “интегрирани” в министерството на отбраната, както и военизираните части “Либийски щит”, заедно с различни групировки от малицнствените берберски и туарегски общности, и някои западни либийски градове.

Абдулла ал Тини, политическото лице на операция „Достойнство“
Абдулла ал Тини, политическото лице на операция „Достойнство“

От друга страна, операция “Достойнство” включва бивши членове на силите за сигурност и службите на Кадафи, както и милицията “Зинтан”, чиито членове са били част от старата либийска армия, които дезертираха през 2011 година, и която в момента се ръководи от генерал Халифа Хафтар. Но тук, отново, основните играчи са други, а именно съюзът между федералистите от областта Киренайка, Революционерите от ал Зинтан, тебу (малцинство в Либия) и онова, което е останало от анти-ислямистката коалиция, водена от Махмуд Джибрил, който спечели немалко гласове на изборите през 2012 година.

Операция “Достойнство” и правителството в Тобрук и Байда имат връзки с Египет и Обединените арабски емирства. Правителството на ал Тини подписа пакт за военно сътрудничество с Египет в името на глобалната война срещу тероризма, след което парламентът в Тобрук определи всичките си противници за терористи. Генерал Хафтар, де факто лидер на операция “Достойноство”, не крие симпатиите си към египетския президент ал Сиси и програмата си, насочена срещу Мюсюлмански братя, която е подкрепена от мощни бизнесмени и либийски политици, свързани с Кайро и Емирствата. Самият генерал Хафтар, който в началото на кариерата си е твърд поддръжник на Кадафи, след войната в Чад, където е изоставен от либийския лидер, дезертира и през 2011 повежда част от анти-кадафистките сили. Отношения на операция “Зора” не са толкова ясни и правителството не получи международно признание. Само турският представител в Либия се осмели да се свърже с правителството на ал Хаси в Триполи, но скоро даде заден ход. Докато турската подкрепа е

Генерал Халифа Хафтар, реалният лидер на операция „Достойснтво“
Генерал Халифа Хафтар, реалният лидер на операция „Достойснтво“

публична тайна, както и подкрепата на Катар за различни либийки ислямистки групи, то връзките на операция “Достойнство” с Египет и Емирствата са повече от очевидни.

Може да се каже, че повечето милиции са с малко бойци, сравнение с тези в Ирак и Сирия, където една милиция може да има над 5 000 души. В Либия населението е много по-малко от това в Ирак и Сирия и това също определя начина на воюване. Досега сблъсъците са отнели 2 500 живота, но предвид това, че Либия не е гъсто населена държава, тази бройка не е малка.

Каква е разликата между Ансар ас Шариа и Ислямска държава?

Либийският клон на Ансар ал Шария е групировка, която взе роля в либийската гражданска война. Има още няколко клона на групата в съседни държави, но не са толкова активни. Милицията се ръководи от емир – в случая с Либия, Мохаммад ал-Захауи, който беше убит наскоро. Подобно на „Ислямска държава“, Ансар ал Шария се борят за налагане на религиозните закони. В момента двете групи – ИД и Ансар ал Шария са съюзници в Либия, като се различават във влиянието и идеологията – докато ИД изповядват уахабизъм, то Ансар ал Шария са салафитска организация. Но това са по-скоро незначителни разлики. Най-голямата разлика в Либия е, че Ансар ал Шария имат повече контрол и влияние, отколкото ИД, като последните имат нужда от помощта на други ислямистки групировки, за да могат да стъпят по-здраво в Либия. Засега ИД намират възможност да разпрострат силите си единствено в района на град Дерна в Източна Либия (в момента – 19,02,2015г.,  контролират и град Нофалия , виж картата – бел. ред.), като се ограничават най-вече до паради

Ситуацията в Либия към 19.02.2015 г.
Ситуацията в Либия към 19.02.2015 г.

и показване на сила. Докато Ансар ал Шария са действаща и добре организира милиция в Либия. Именно те са отговорни за атаката на дипломатическата мисия на САЩ в Бенгази през 2012 година. Заради тази случка общественото мнение се наклони срещу Ансар ал Шария, като базата им беше нападната и опожарена.

Между двете групи има разлика и в размаха на действие. „Ислямска държава“ цели установяване на реална власт и контрол върху териториите, които завзема. Ансар ал Шария няма свои институции, нейните акции повече приличат на онези на Ал Кайда в Йемен.

Кои са опорите, на които стъпват различните фракции? Как се формира подкрепата за тях?

Най-вече с популизъм. В момента в Либия цари хаос и милициите твърдят, че защитават честта на революцията, че застават срещу бившите хора на Кадафи. В това има известна истина, тъй като в правителството в Тобрук влияние имат хора от службите на Кадафи и това притеснява много от обикновените хора. Тези милиции не пожелаха да сложат оръжие, да се включат в армията на Либия. Отказаха да приемат и изборите, тъй като видяха в резултатите опасност да се върнат хора от стария режим – отново не без основание. Но реалните цели на всяка от тези милиции е, разбира се, влияние – особено за контрол върху петролните залежи. Не бива да се забравя и етническият фактор – през последните 40 години малцинства като народът тебу, берберите, туарегите, бяха потискани и нямаха гласност. Да влязат в милиция е един от начините да получат видимост. В този случай подобни милиции имат силна подкрепа сред общностите и правителството – което и да е то в бъдеще – трябва да помисли добре върху исканията на тези хора.

Какво се случва с бившата армия на Кадафи в момента? Къде отидоха войниците на стария режим?

Към момента либийската национална армия е съставена от близо 35 000 души, като в сегашния си състав съществува от 2012 насам. Тя наследява въоръжените сили на Либийската арабска Джамахирия, съществували от 1951 до 2011, когато са разпуснати. Няма как една немалка част от старата структура да се върне на постовете си, тъй като липсват кадри в днешното управление. Част от командването е участвало и в предишния състав на въоръжените сили, а някои още от времето на крал Идрис, преди да бъде свален от Муамар Кадафи. В този смисъл няма начин да няма приемственост, макар и днешната структура да е различна и в синхрон с новото управление. Днес армията е подчинена на правителството в Тобрук.

Съставните части на Либия – Триполитания, Киренайка и Феззан
Съставните части на Либия – Триполитания, Киренайка и Феззан

Либийската армия беше най-активна в периода между 1970-те и 1980-те, когато има няколко конфликта със съседен Чад. Тези сражения завършват с големи загуби за либийската армия, особено в т.нар. Война на тойотите – заради наличието на множество пикапи Тойота, използвани от въоръжените сили в пустинята. Войните с Чад, които Триполи не признава за официални – т.е. управлението на Кадафи отрича, че води война с Чад – оставя големи следи в съзнанието на мнозина либийци, особено на военните, които масово са изоставяни в плен на чадийската армия. Сред тези хора е и генерал Халифа Хафтар, който се чувства предаден от Кадафи, въпреки близостта му до полковника. През 2011 именно Хафтар води част от бунта срещу стария режим с подкрепата на дезертирали войници. Кадафи не си е правил илюзии – знаел е, че в армията има проблеми и се е съмнявал в лоялността на войниците. Затова и е разчитал на немалко наемници, които след падането му, се върнаха в Нигер и Мали и от своя страна подсилиха сепаратистките движения на туарегите. Военният им опит докара големи проблеми на властите в Мали, където от години туарегите се опитват да получат повече гласност.

Говори се за разделяне на Либия на три отделни части, от къде идва това деление? Има ли исторически контекст или е съвременна интерпретация?

Определено има исторически контекст. Може би това е отделна тема, достойна за книга. Либия, подобно на други страни в района, е жертва на своето историческо минало и грешки правени през последните десетилетия. Делението на Либия е възможно предвид ситуацията в момента и ако не се овладее, може да станем свидетели на модел като в Йемен, където южната и северната част се разделят с всеки ден. Там, в Йемен проблемът е същият: историческо деление, което е преодоляно с много компромиси, избива след като единството е било изкуствено поддържано с железен юмрук. Сенусията, по името на Сенуси и неговия суфистки орден, която управлява Либия преди Муамар Кадафи, е имала голямо влияние сред местното население, влияние градено с векове. Крал Идрис и сенуситите са възприемани като един от факторите, успели да прогонят италианските нашественици. С идването си на власт, Муамар Кадафи (който получил пари за образованието си именно от Сенусията), се опитва да смаже този суфистки орден, като дори разбива гробницата на лидерите на сенуситите, за да не могат хората да отдават почит. За последните 40 години сякаш споменът за времената преди Кадафи беше забравен, но събитията показват, че това не е точно така. Делението, за което се говори, представлява всъщност действителността преди Кадафи – областите Киренайка, Триполитания и Феззан са имали свой живот, макар и обединени в една територия. Сенусията е давала свобода на всеки един от тези райони – нещо, което Кадафи нарушава и опитва да промени, но без успех. Още през 1951 година има опит за реформи от тогавашната власт, промотиращи национализма, но нямат особен успех.

Как се отразяват конфликтите на добива на петрол в Либия? Кой контролира кладенците?

Ибрахим Джатран, 32 годишният „господар“ на петрола в Либия
Ибрахим Джатран, 32 годишният „господар“ на петрола в Либия

Враждуващите фракции довеждат и до увреждане на връзките на Либия с външния свят. Големите летища са в руини, търговските кораби седят по пристанищата. Повечето посолства са затворили и не извършват дейност. През последните месеци, сраженията се фокусират върху резервите на националната банка и нефтените полета.

Федералистките милиции, съюзени с армията на Халифа Хафтар, контролират полетата в ал Сидр и Рас Лануф. Командирът им, Ибрахим Джатран, спомогна правителството в Тобрук да получи повече контрол върху полетата в източна Либия, като притисна правителството в Триполи с завземането на пристанища. Но в същото време, именно Джатран се опита да продава петрол на черния пазар. Напълно очаквано, добивът страда от сраженията – от 900 000 варела на ден преди 2011, производството пада на 325 000 варела. През декември 2014 ракета удари склад за съхранение и бяха унищожени над 1 800 000 варела… Това са огромни загуби. Кой контролира кладенците се определя от това как се движат фронтовите линии.

Какво може да ни кажеш за тайнствените сенусити? Те имат ли роля в това, което се случва в момента?

Както казахме, това е суфистки орден, който е имал голямо религиозно и политическо влияние в Либия, особено в източна Либия, провинция

Мухамад Идрис ас Сенуси, водач на сенуситите и крал на Либия (1951-69г.)
Мухамад Идрис ас Сенуси, водач на сенуситите и крал на Либия (1951-69г.)

Киренайка. Орденът е основан от Мохаммад ибн Али ас Сенуси през 1837 година в Мека Самият ас Сенуси е с алжирски произход. Сенуситите са били затворено за чужденци общество и разказите на пътешественици и доклади на европейски правителства предоставят противоречива информация. Със сигурност един от центровете им – в южна Либия – е бил много свято за местните хора място. Това, с което са се отличавали сенуситите е била тяхната толерантност и нетърпимост към фанатизма. По темата е много полезна книгата на Екатерина Петрова, „Непозната светлина“.

Дали имат роля сега? Съмнявам се – техните редици са много силно ударени от Кадафи, не само като членове на сенусията, но и като идеология. Все пак митовете за тях са актуални днес. Има хора, които си спомнят времената на крал Идрис и падането на Кадафи отключи тази обществена памет. Знамето на Либия, прието след Кадафи е онова знаме, използвано по времето на краля.

Все повече се говори за надигане на туарегите в Либия, Алжир и Мали. Кои са тези туареги, защото повечето хора в България знаят само за джиповете „Туарег“…

Територии, населявани от туарегите – в оранжево
Територии, населявани от туарегите – в оранжево

Надигането на различните малцинства в Либия е логично и очаквано. За съжаление това също е следствие на неправилни решения и репресии в миналото. Туарегите са важна част от населението на няколко държави в района на Сахел – от Либия през Чад, Мали, Нигер, Алжир… До средата на XX век туарегите са основен елемент в търговията в тази част на света, макар и да са били изключително затворени за външни хора. Наричани са „рицарите на пустинята“ заради бойните си умения, чувството за чест и силата им. Туарегите бяха използвани като наемници от Кадафи и след падането му, те се завърнаха главно в Мали, където съществува напрежение между южната част на страната и северната, населена с туареги. Една от последиците на войната в Либия е именно този местен конфликт, който привлече и френски войски.

Да очакваме ли хората от Сахара да се превърнат в „кюрдите на Северна Африка“?

Към момента туарегите са около 1 200 000 души, като най-големи части от тях живеят в Нигер и Мали. Но техните права нямат значение за местните правителства. Това продължава с десетилетия и напрежението нараства с всяка година. За разлика от кюрдите, туарегите не са имали държава в смисъла, който разбираме ние. Тяхната територия се управлява традиционно, разпростирала се от оазиз на оазиз между днешните Либия, Мали, Нигер, Алжир. Нито колониалните сили, нито османските са ги закачали, тъй като е било трудно да се владее тази пустинна територия, макар търговията със сол да е носила добри приходи. Днес, обаче, туарегите са силно притискани от правителствата в държавите в района на Сахел. Интересен пример е областта Азауад, която е важна за туарегите в Мали. Именно в този район е съществувало държавно образование, което не е било признато от околните страни. Движението за освобождение на Азауад е изключително активно след 2012 година, когато избухва бунтът на туарегите в Мали и все още не се вижда разрешение на кризата.

Как се връзва това, което се случва в Северно Мали със събитията в Либия и Нигерия? От къде се появиха толкова много ислямисти в сърцето на най-прочутата пустиня?

Някои ислямистки групи подкрепиха Движението за освобождение на Азауад, което даде повод на властите в Мали, подкрепени от Франция, да заявят, че туарегското въстание е ислямистки бунт. Но това противоречи на реалността – за малийското правителство е неудобно да говори за правата на туарегите. Самите туареги бяха подкрепени от своите събратя в Либия – това е връзката с Либия. Проблемите в северната част на Мали са от различен характер от онези в Нигерия и Боко Харам, макар отново да има разделение и по линията християни-мюсюлмани. Както в Нигерия, така и в Мали югът е християнски, а северът мюсюлмански. По стечение на обстоятелствата, туарегите са мюсюлмани и това също има ефект върху събитията – така лесно етническият проблем се свързва с религиозния.

Могат ли Ислямска държава да канализират хаотичната радикална енергия, която се концентрира в Сахара?

Отделни радикални групи биха могли да консолидират ограничено влияние в отделни части на Африка и специално в Сахара, възползвайки се от бунтовете там и липсата на равенство между етносите. Грешките на правителствата отново са един от важните елементи в надигането на подобни движения и понякога успешните им опити да яхнат недоволството както се случва в Нигерия или Мали. „Ислямска държава“ е концентрирана в Ирак и Сирия. Силите й не са достатъчни, за да придобие голямо влияние в Сахел, където проблемите са различни, а и съществуват немалко други движения.