Битката за Забадани: тест за Хизбулла в Сирия

lebanon-and-syr
Карта от сайта NOW.

Забадани е малко градче до границата на Сирия с Ливан, което преди избухването на гражданската война, беше известно като курорт покрай магистралата между Бейрут и Дамаск, и на 12 километра от граничния пункт Маснаа. Самият град е в географския район Каламун, разположен между Ливан и Сирия – пресечен, планински район, населен с малки селища и градчета.  

От 4 юли започна втората битка за града. Силите на ливанската шиитска група Хизбулла и сирийската армия започнаха офанзива срещу 2000 бунтовници, разположени в Забадани. Част от бойците в града са свързани с радикалните Фронт ал Нусра и Ахрар ал Шам.

Битката за контрол над Забадани е най-трудната в рамките на втората офанзива в граничния район Каламун, която започна през май тази година. Хизбулла бързо завзе Таллет Муса, най-високата част в Каламунските планини. Първата фаза на офанзивата си постави за цел завземането на териториите на изток, включвайки граничните селища Асал ал Уард, Джобе и Рас ал Маара (вижте картата по-горе), отрязвайки така северните позиции на бунтовниците от тези, разположени на юг в Забадани. След това сраженията се насочиха на север в посока Таллет Муса. Бунтовниците са се укрепили между Уади Хайл и Рас Баалбек, където в близост се намират и позиции на ливанската армия, непозволяваща придвижване във вътрешността на Ливан.

Хизбулла желае контрол над Каламун на всяка цена. Регионът играе жизненоважна роля за сирийската столица Дамаск, защото свързва Дамаск с Хомс и крайбрежието. Каламун е важен и за Хизбулла, защото е важна точка за снабдяване с ресурси и преди избухването на гражданската война. Ако бунтовниците изгубят изцяло Забадани, това ще прекъсне връзката им с предградията на Дамаск, откъдето получават провизии и подкрепления.

Борбата за надмощие в Забадани, обаче, не е никак лесна за Хизбулла и сирийската армия, които ползват силите си докрай, за да пробият бунтовническите линии. Използвани са безпилотни самолети, танкове, ракетни установки, минохвъргачки и гранатомети. 4-та бригада, част от сирийската правителствена армия, използва подобрени ракети, десетки варелни бомби, а военновъздушните сили нанасят ежедневно удари над града. По данни на Сирийската обсерватория за правата на човека, само за 15 юли са били нанесени 50 въздушни удара над Забадани.

Военната кампания в района на Каламун е трудна за провеждане, заради пресечения терен. В района няма и големи военни бази, които да контролират терена. Военните действия се водят с малки и бързоподвижни отряди, а използването на тежка техника е по-скоро изключение.

В последните седмици, въпреки някои успехи в кампанията, Хизбулла влага много енергия в пропаганда за привличане на доброволци, тъй като групата вече понесе много жертви. Според ливанския вестник “Ан Нахар” Хизбулла набира бойци от Ливан и Сирия срещу заплащане от порядъка на 1 500- 2 500 щатски долара.

Въпреки че вероятно загубите са по-големи, според официалните данни на Хизбулла за 16 юли, убитите бойци в Каламун са 13, като телевизията на групата споменава “десетки убити терористи”. Медията не споменава броя на ранените или загинали членове на Хизбулла.

Сайтове, подкрепящи Хизбулла твърдят, че жертвите на групата в Каламун са: 5 през юли, 30 през юни, 47 през май. Общо 82 бойци са убити в Каламун от началото на втората офанзива, като повечето от тях са младежи.

Не е изненада, че се използват млади попълнения в редиците на групата. Според анализите, изтеглянето на по-възрастните и опитни бойци, членове на шиитски милиции, от Сирия за Ирак, е наложило привличането на по-неопитни войници.

Вероятно Хизбулла няма да може да “прочисти” всички позиции на бунтовническите групи в Каламун. Районът е изпълнен с върхове, хълмове, ключови гранични зони, които дават или отнемат предимство на едната или другата воюваща страна. От 2013 година насам Хизбулла редовно твърди, че са успели да завземат Каламун, но сраженията са още по-тежки от преди две години.

Има и още един фактор, който би попречил на Хизбулла за постигане на успех в Каламун: местните жители – и от сирийската, и от ливанската страна на границата – масово или са опозиционни бойци, или бежанци, избягали от насилието в техните родни места и не биха позволили лесно “настаняване” на Хизбулла в областта. За последното сочи фактът, че бунтовнически групи срещат често помощта на жители в селищата в граничните райони.