Един от най-уникалните гранични спорове в света намери своето решение

By NYTimes
By NYTimes

Привечер на 1 август медиите съобщиха, че един от от най-озадачаващите гранични спорове в света официално приключи.  Индия и Бангладеш започнаха обмен на над 160 анклава – малки области, напълно заобиколени от други държава. По този начин се сложи край на спор, продължил близо 70 години.

Този дипломатически успех ще окаже голямо влияние върху живота на повече от 50 000 души в областта Куч Бихар. Когато тези хора са били заобиколени от държава без да имат гражданство в продължение на десетилетия, сега ще могат да получат достъп до училища, електричество и здравеопазване.

За любителите на картографията това е краят на една епоха. Обменът между Индия и Бангладеш означава, че не само ще бъдат премахнати едни от най-уникалните граници в света, но също и единствена по рода си система от анклави – анклави, заобиколен от анклав, заобиколен от друг анклав, заобиколени от държава.

Най-вероятно звучи много объркващо и то е наистина такова: анклавът Дахала Каграбари е бил част от Индия, заобиколен от бангладешки анклав, който от своя страна е заобиколен от индийски анклав, а той от границите на Бангладеш.

Say goodbye to the weirdest border dispute in the world   The Washington Post

Сами по себе си анклавите не са нещо необичайно и примери има по целия свят, включително в Европа: Ливия, например, е част от Испания, но е заобиколена от френски територии; има примери и в Северна Белгия – Барле Хертог е известно с изключително сложната си граница със съседната община Барле Насау, част от територията на Холандия. Барле Хертог включва 24 ексклава, 21 от които, включително централната част на селището, са изцяло заобиколени от холандска територия, а останалите са на границата между двете държави. Освен това в територията на Барле Хертог има 7 холандски анклава.

Ситуацията в Куч Бихар не е станала такава от днес за утре, разбира се. Според историите, анклавите са се получили след една своеобразна игра на шах между махараджата на Куч Бихар и Фаудждар от Рангпур преди векове. Други казват, че погрешната британска колониална политика е причина за неуредените граници. И двете истории показват обаче колко произволно могат да се създават граници между държави. Съвременните учени смятат, че анклавите са резултат от неуспешна експанзия на моголите в територията на Куч Бихар през 18 век. След разделянето на Индия през 1947 година след дълго колониално господство, проблемите стават видими: хората, които живеят в тези анклави са без гражданство днес, но вероятно са имали такова в миналото.

Странното разположение на анклавите прави не само трудно за хората да имат достъп до държавни услуги, но също и нещо толкова нормално като отиването до пазари става приключение с препятствия. На теория, ако някой живее в един анклав, има нужда от виза, за да влезе в държавата, заобиколила тази територия. Режимът за издаване на визи е изключително труден – единственият начин да вземе някой виза е да стигне до голям град в държавата, но това не може да стане, защото трябва да го направи нелегално заради липсата на документи.

Опитите да се поправи ситуацията имат история от десетилетия назад. През 1947 година се постига споразумение за замяна на земи, но Индия не го ратифицира. През 2011 година обаче, бе договорено отново, което след първоначално пропадане, беше одобрено през юни тази година. Анклавите ще станат територия на държавите, които ги заобикалят, а гражданите, които населяват тези територии ще трябва да решат дали да останат или ще получат друго гражданство.

Проблемите за Дахала Каграбари остават, обаче. Някои жители на анклава казват, че са оставени встрани от проучванията и се притесняват, че няма да бъдат в състояние да изберат своето гражданство или да обработват земята си. Някои семейства се разбиват заради различните документи. Технически граничните спорове могат да се решават лесно, но на терен нещата са по-сложни.

Intidar/WaPo/Economist/Yahoo/ZeeNews/Indian Express/Dhaka Tribune