Асад все още може да разчита на Иран, въпреки последните загуби

1507kattan2Миналата година, няколко военни успехи наклониха политическия и военен баланс към сирийския режим. Те включваха повторно превземане на значителни територии в провинция Дамаск в периода между април и септември, Северна Хама през октомври, както и няколко стратегически области по протежението на границата с Ливан – включително град Ябруд, през март. Победите на Асад накараха някои американски и европейски политици да призоват за партньорство с Дамаск, който те виждат като най-силната от враждуващите групи. Но последните победи, които имат бунтовническите групи, доказват късогледството в случая.

Последователните бунтовнически победи в стратегически места от март 2015 насам, са в голяма част в резултат на по-добрата координация между Саудитска Арабия, Турция и Катар, които в началото подкрепяха съперничещи си фракции в опозицията. Въпреки че сирийските арабски въоръжени сили проявяват признаци на разпад, все още е трудно да се прогнозира предстоящо падане на Башар Асад. Безбройните бунтовнически групи е малко вероятно да проникнат в основните територии на режима – от Дамаск до крайбрежния град Латакия през Хомс, където все още има обществена подкрепа и военно превъзходство. Режимът може да не успее да защити и да извърши контраатаки в областите извън този периметър, но Хизбулла, Иранската революционна гвардия и шиитски милиции, подкрепени от Иран, ще продължат ожесточената борба за поддръжка на тези отбранителни линии.

Сирия, Ирак и Ливан - 27.07.2015 г.
Сирия, Ирак и Ливан – 27.07.2015 г.

През март, в северната част на страната, Джайш ал Фатах (“Армията на завоеванието”) иззе контрола върху главния град на провинция Идлиб, град Идлиб, което се разглежда като голяма загуба за сирийската армия и подкрепящите я милиции. Проблемите в армията започнаха да се виждат много по-рано, още в средата на 2014 година, когато имаше опит да се върне контролът върху град Алепо, който е активно бойно поле от 2012 година насам. Въпреки подкрепленията от Хизбулла и про-иранските шиитски милиции, в началото на юли бунтовниците завзеха военен изследователски център и една от най-големите казарми в града. И на юг, в началото на юни бунтовническият Южен фронт завзе важната военна база в град Харак, известна като Бригада 52 – една от най-големите в провинция Дараа.

Тези стратегически загуби в укрепени фронтови линии разтревожиха съюзника на режима, Иран, който през последните месеци засили своята финансова и военна подкрепа, за да подпомогне отслабеното правителство в Дамаск. Това включва редовни оръжейни и петролни доставки от Иран. Но присъствието на Хизбулла в някои гранични градове и в близост до Голанските възвишения, в повечето случаи не е довело до някакви значими победи.

До края на 2014 година заплахата от “Ислямска държава” (ИД) бе ограничена до отдалечените части на Сирия, извън основните територии на режима. Но през последните месеци групировката засили своите нападения в Хомс, Хама, Алепо, а отскоро и в Дамаск, въпреки текущите американски въздушни удари, от които косвено се възползва и режимът. Неотдавнашното падане на древния град Палмира е и стратегическа загуба, и морален удар. Освен това, в края на май режимът загуби своите най-големи фосфатни мини, Шаркия и Хнефийс, завзети от ИД.  И двете мини имаха важен дял в износа на Сирия, който подкрепяше силите на правителството. След като голяма част от природните ресурси паднаха в други ръце, сирийските държавни приходи се свиха, а властите станаха по-зависими от чуждестранни бойци за своето оцеляване.

Дамаск все още може да разчита на финансовата помощ от Иран – включително скорошният заем от 1 милиард долара. От 2013 година Техеран предостави кредити на обща стойност от 4,6 милиарда долара, които в голяма степен са предназначени за закупуване на ирански петролни продукти. Иран също така харчи милиарди за подготовката и разполагането на хиляди бойци от паравоенни формации. Тази финансова и материална подкрепа вероятно ще се удвои след ядреното споразумение от 14 юли, което ще освободи 100 милиарда в повече след облекчаване на санкциите.

Докато самата сирийска национална армия се бори с недостига на нови попълнения, формациите извън армията процъфтяват. Друзите в Суейда и алауитите в Тартус и Латакия, все по-смело отказват да служат в армията. Вместо да се присъединят към изпитващата трудности национална сила, те отиват в свободно организирани милиции, финансирани от местни бизнесмени и ирански военни, свързани с Иранската революционна гвардия. Тези сили обещават по-голямо заплащане и не изискват на младежите да служат извън родните им региони. Например, появата на т.нар. Бригади “Щит”, действащи в Латакия и Хомс, беше посрещнато без съпротива от страна на режима.

Асад изглежда разбира това. На 26 юли той произнесе реч пред членове на партията Баас, излъчена по националната телевизия. В нея той допусна, че сирийската армия не е в състояние да задържи някои части на страната и се бори с предатели и дезертьори. Противно на досегашните си изказвания, Асад отдаде неотдавнашните военни неуспехи на недостига на човешка сила и се върна към обещанието си да поддържа единна Сирия под негово ръководство. Въпреки че Асад може би губи най-накрая контрол над някои части на Сирия и не е в състояние да отвърне, войната вероятно ще се проточи още известно време.

Оригиналната статия е публикувана в Carnegie Endowment for International Peace. Авторът Рашад ал-Катан е политически анализатор и експерт по сигурността и риска, както и изследовател в Центъра за сирийски изследвания в Университета Сейнт Андрюс.