Лидерството на “Ислямска държава” е доминирано от бивши офицери на Саддам Хюсеин

FILE - In this March 20, 2009, file photo, U.S. Army soldiers stroll past two bronze busts of former Iraqi President Saddam Hussein in the Green Zone in Baghdad, Iraq. Under its leader, Iraqi jihadi Abu Bakr al-Baghdadi, the Islamic State group's top command is dominated by former officers from Saddam's military and intelligence agencies, according to senior Iraqi officers and top intelligence officials. (AP Photo/Hadi Mizban, File)
FILE – In this March 20, 2009, file photo, U.S. Army soldiers stroll past two bronze busts of former Iraqi President Saddam Hussein in the Green Zone in Baghdad, Iraq. Under its leader, Iraqi jihadi Abu Bakr al-Baghdadi, the Islamic State group’s top command is dominated by former officers from Saddam’s military and intelligence agencies, according to senior Iraqi officers and top intelligence officials. (AP Photo/Hadi Mizban, File)

Докато посещават артилерийското училище в иракската армия преди близо 20 години, Али Омран си спомня как майор Таха Тахер ал Ани, известен с ислямистките си възгледи, го смъмрил защото сложил иракското знаме в банята. Не било позволено, защото на знамето пишело “Бог е велик”, а името на Бог не трябва да се слага на мръсни места.

Омран не видял отново ал Ани до знаменателната 2003-та година. Американците нахлуват в Ирак и падането на Саддам Хюсеин тепърва предстои. Във военна база северно от столицата, ал Ани насочва товаренето на оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Той взима тези припаси със себе си, когато се присъединява към Джамаат ал Таухид уал Джихад, предшественик на клона на Ал Кайда в Ирак (Танзим Кайдат ал Джихад фи Биляд ал Рафидайн или “Организация за джихад в Месопотамия”).

Сега ал Ани е командир в “Ислямска държава” (ИД), заявява пред Associated Press Али Омран, който се е издигнал до генерал-майор в иракската армия и днес командва Пета дивизия срещу ИД. Той продължава да следи бившият си боен другар през племенните мрежи и данни, събрани от правителственото разузнаване.

По данни на иракски официални лица, под командването на лидера си, иракския джихадист Абу Бакр ал Багдади, висшето лидерство на групировката е доминирано от бивши офицери от разузнаването на Саддам Хюсеин. Опитът, който те носят, е основната причина за победите на групировката и завземането на големи територии в Ирак и Сирия. Офицерите вкарват дисциплина в организацията, нужна за интегрирането на джихадистките бойци, събрани от целия свят. Именно офицерите вкарват тактиката на комбинирани атаки от атентатори самоубийци и военни операции. Висшето лидерство отговаря за събирането на разузнавателна информация, шпиониране на иракските правителствени сили, както и поддържането и обновяването на оръжията, включително опити за разработки на химически оръжия.

Патрик Скинър, бивши агент на ЦРУ, който служил в Ирак, заявява пред AP, че военните и разузнавачите от ерата на Саддам Хюсеин са били “необходимата съставка” за зашеметяващите бойни успехи на “Ислямска държава” от 2014 година, които позволяват на организацията да се превърне от групировка в протодържава. Техните успехи са военни, не терористични.

Как офицерите от основно светския режим на Саддам успяха да се влеят в една от най-радикалните ислямистки екстремистки групи в света, се обяснява с развитието на събитията от последните 20 години, програмата на иракското правителство от епохата на Саддам, която толерира ислямистки хардлайнери през 1990-те, гневът на сунитските офицери от решението на САЩ да бъде разпусната армията през 2003 година, както и с еволюцията на сунитския бунт, който последва.

По данни на разузнаването в Багдад, вторият по ранг в групировката, заместникът на ал Багдади, е бившият майор от армията на Ирак, Сауд Мохсин Хасан, известен с псевдонимите Абу Мутаз и Абу Муслим ал Туркмани. Хасан е използвал и фалшивото име Фадел ал Хаяли, с което се измъква при падането на Саддам.

През 2000 година Хасан е хвърлен в администрирания от САЩ затвор “Бука”, в който се държат главно членове на сунитския бунт. Там е държан и ал Багдади. Самият затвор е важна бръмка в историята на “Ислямска държава” – именно тук Багдади се свързва с офицерите на Саддам Хюсеин от Републиканската гвардия, елитните специални части и паравоенните сили, федаини. В “Бука” Хасан се очертава като ефективен организатор, предвождащ протести на затворниците срещу американците.

Бивши затворници в “Бука” също са днес в рамките на лидерството на ИД. Сред тях е и Абу Алаа ал Афари, ветеран от иракската армия, който се присъединява към Ал Кайда, а сега отговаря за “бейт ал мал” на ИД, т.е. наглежда хазната на групировката.

По данни на иракското разузнаване, Ал Багдади държи тези хора още по-близко до себе си след като е ранен тежко при въздушен удар по-рано тази година. Според данните лидерът на групировката е избрал определен брой от тях да съставят военен съвет от 7 до 9 души, като най-малко 4 от тях са бивши офицери от ерата на Саддам. Бивши военни са и “управители” на 7 от 12 “провинции” в териториите под контрола на “Ислямска държава”.

Иракските служители по сигурността отбелязват неведнъж, че идентифицирането на лидерството на ИД е несигурна задача. Освен самият ал Багдади, групировката почти никога не прави публични изявления, като се крият дори псевдонимите на онези по високите етажи на йерархията. Когато някой от тях е убит, той често остава неизвестен, а някой друг заема мястото му – често един и същи човек е обявяван за мъртъв няколко пъти, а след това е забелязван жив.

“Военните операция на ИД надхвърлят далеч онова, което очаквахме. Участието на ветераните от армията на Саддам дойде като шок”, говори пред AP бригаден генерал от военното разузнаване на Ирак, пожелал анонимност. “Често не знаем кой кого замества в лидерството. Неспособни сме да инфилтрираме групировката. Това е ужасяващо.”

Оценките сочат, че броят на офицерите от ерата на Саддам, които в момента участват в редиците на “Ислямска държава” е между 100 и 160, предимно в средните и висши нива в йерархията. Според бригаден генерал Абдул Уахаб ал Саади, те са обикновено от области със сунитско население, разузнавачи най-вече от провинция Анбар, а по-голямата част от офицерите от северния град Мосул са членове на службите за сигурност (т.нар. мухабарат) и от клана на Саддам в родния му град Тикрит.

Така например, бившият генерал от специалните части при Саддам, Асем Мохаммад Насер, известен също като Наджахи Баракат, сам води смело нападение през 2014 година срещу град Хадита в провинция Анбар, убивайки близо 25 служители на реда и превзема за кратко сградата на местната управа.

Много от служителите от времето на Саддам имат близки племенни връзки или са синове на племенни лидери в техните региони, които осигуряват жизненоважна поддръжка и набирането на новобранци. Тези връзки се смятат ако , че ако не изцяло, то частично са спомогнали за срива на иракските сили за сигурност, когато е превзет главният град на провинция Анбар, Рамади през май месец тази година.

“Ислямска държава” извършва класически убийства, зависещи от разузнавателната дейност. Вълната от убийства през 2013 година бяха насочени към иракската полиция, армия, враждебно настроени племенни лидери и членове на про-правителствените сунитски милиции, известни като “Сахуа”. Тези атентати нямаше как да са извършени без вътрешна информация – именно тук става дума за споменатата мрежа от контакти, на която разчитат офицерите в ИД.

За приобщаването на офицерите от армията има вина и правителствена програма в Ирак в средата на 1990-те години, когато Саддам Хюсеин се отклонява от строгите светски принципи на управляващата партия Баас и стартира “Кампания на вярата”, спонсорирана от държавата програма за въвеждане на религията по-дълбоко в иракското общество. Службите за сигурност започнат да толерират “религиозното благочестие” и дори радикалните възгледи сред военнослужещите, въпреки че се следят изкъсо да няма “залитане”, което да доведе до неочаквани последствия. Тази програма се разглежда като циничен опит да се укрепи политическата подкрепа сред религиозните след унизителния разгром на Ирак през 1991 година и кюрдските и шиитски въстания, които последват.

В навечерието на водената от САЩ инвазия пред 2003 година Саддам публично кани чуждестранни муджахедини да дойдат в Ирак, за да се противопоставят на нашествениците. Според данните на призива се отзовават хиляди, а службите ги показват на медиите като обучени иракски инструктори в армията. Много от тях остават и се присъединяват в крайна сметка към бунта срещу американските окупационни войски и техните иракски съюзници.

След падането на режима на Саддам, стотици служители от иракската армия, вбесени от решението на САЩ да разпусне армията, намират път за отмъщение през тогавашния сунитски бунт. В началото много бунтовнически групировки са изцяло светски, но ислямистите се засилват, особено с появата на Ал Кайта в Ирак и успехите й срещу американците. Някои сунити са разочаровани от предоставянето на пълна власт на шиитското население и усещат първите практики на дискриминация срещу тях. Това спомага за развитието на мрежите на крайни групировки.

Първоначално Ал Кайда в Ирак е водена от йорданеца Абу Мусаб ал Заркауи и има силно чуждестранно присъствие в редиците й. След смъртта му през 2006 година, когато е убит от американски въздушен удар, неговият наследник Абу Омар ал Багдади започва да въвежда повече иракчани в организацията, особено бивши офицери. Този процес се ускорява, когато Абу Бакр ал Багдади поема лидерството на групировката след смъртта на предшественика му през 2010 година – отново при въздушен удар.

Първите двама заместници на ал Багдади, изиграли важна роля в новата организация, придобила размах в Сирия и Ирак, са двама служители от ерата на Саддам – Самир ал Халифауи, полковник от военновъздушните сили на Ирак, убит в Сирия през 2014 и Абдула ал Билауи, офицер от разузнаването, убит в Мосул също през 2014 година преди градът да падне в ръцете на групировката. Ал Билауи е заменен от сегашния заместник на ал Багдади, Сауд Мохсен Хасан.

Оригиналният текст е на AP. 

Intidar/AP/An Nahar/