Новият антитерористичен закон в Тунис като ехо от миналото

16781688029_72cb0ae8d5Преди няколко седмици, на 25 юли, тунизийските депутати приеха нов “антитерористичен” законопроект. Законът беше приет след три дни дебат от 174 депутата, като само 10 се въздържаха, а нито един не гласува против.

Подмяната на закона от 2003 година за борба с тероризма беше в полезрението на правителството за повече от две години, но въпросът беше отложен многократно поради раздори между политическите партии. След атентата в Националния музей “Бардо” през март тази година и нападението на 26 юни в Сус, когато загинаха 38 туристи, новото законодателство беше сложено на дневен ред. Въпреки че приемането му е в съответствие със закона, законопроектът е далеч от най-добрата посока за борба с тероризма в Тунис.

Мохамед Еннасир, председател на парламента, заяви, че преминаването на законопроекта ще “успокои” гражданите на нацията. Критиците обаче предупреждават, че законопроектът не успява да намери баланс между борбата срещу тероризма и поддържането на човешките права, както и че заплашва зараждащите се демократични структури и системи в Тунис.

Законопроектът определя като цяло тероризма, който включва и вреди по публична и частна собственост по време на демонстрации. Както Qantara пишат, заместник-председателят на парламента, Амр Амрусия, обяви, че законът може да се “прилага за всяко социално протестно движение”.

По време на режима на сваления през 2011 година президента Зин ел Абидин бен Али, законът от 2003 година за борба с тероризма се използва редовно, за да разбие политическата опозиция. С тези видове закони се злоупотребява често и в други страни, като САЩ и различне държави от Персийския залив, и могат да бъдат много вредни за основни и граждански свободи.

В статия за Al Jazeera, д-р Ларби Садики описва новия закон като “ехо от решението на Бен Али да бори тероризма с лошо законодателство и драконовски мерки”. В някои отношения, подобно на Египет, този законопроект е дори по-репресивен от миналото. Така например, по силата на закона от 2003 година, срокът за задържане не може да надвишава 6 дни. При сегашната поправка заподозрените могат да бъдат задържани без съдебна заповед или контакт с адвокат за срок до две седмици. Също така, според новия законопроект смъртното наказание, а не доживотна присъда, е максималното наказание за тероризъм.

Като цяло новият законопроект създава по-голяма възможност на силите за сигурност и въоръжените сили на Тунис да действат без отговорност. При липса на прозрачност и подходящи проверки, това може да се изроди в инструмент за постигане на политически цели и да подкопае демокрацията в името на “националната сигурност”.

Проучване на Международната кризисна група, публикувано на 23 юли предполага, че реформирането на службите за сигурност в Тунис, които са описани като нефункционални, корумпирани и зле организирани, ще бъде много по-ефективна мярка от по-строгите наказания за заподозрени в тероризъм.

По-важното е, обаче, че в своята откровено агресивна битка срещу тероризма, правителството в Тунис пренебрегва призивите за справяне на проблемите по по-фундаментални въпроси, в които се корени и заплахата от тероризъм, като маргинализацията и насърчаването на алтернативи като екстремизма.

Intidar/Muftah/Al Jazeera/Crisis Group/Karin Schmidt Martinez