Ливанците казаха на политиците си: “Вие воните!”

Полицията в Бейрут използва водни оръдия срещу протестиращи на 22 август. Снимка: EPA
Полицията в Бейрут използва водни оръдия срещу протестиращи на 22 август. Снимка: EPA

Ливан е позната държава на мнозина българи, а и има немалко българи, които живеят в Ливан (и от малкото арабски държави, с които София има редовни полети). Но протестите в Бейрут останаха встрани от новинарския поток, въпреки че Ливан е важна точка за стабилността в Близкия изток и е важна за европейските интереси в района. На 29 август хиляди се събраха на централния “Площад на мъчениците” в Бейрут в подкрепа на движението #YouStink, призоваващо за по-добро управление на страната.

В средата на юли, след години на прекомерна употреба, беше закрито най-голямото депо за отпадъци Нааме. Това предизвика общонационална криза заради несъбирането на битовите отпадъци, заринали улиците на Бейрут и изхвърлени безразборно на купчини около пътищата извън столицата.

Предишната седмица около 20 000 души са събраха в центъра на Бейрут и тръгнаха към сградата на парламента на Ливан. Последвалите сблъсъци с полицията доведоха до ранени протестиращи и полицаи, а двама души бяха убити от неидентифицирани лица, което предизвика спекулации, че има опити за инфилтрация на политически сили в демонстрациите. Дебатът около протестите срещу боклука по улиците бързо премина към критична дискусия за цялостното управление на Ливан, изпаднало в криза през последните години, засилващото се влияние на политици, които агитират за разделение по религиозен признак, както и за кризата с електричеството, която от десетилетия тормози жителите на Ливан. През повечето време домакинствата разполагат с половин ден ток. За повечето проблеми демонстрантите посочват като причина ширащата се корупция по етажите на властта и в общините, а политическите сили така и не предлагат реални решения.

Ливан се тресе и от политическа криза. За повече от година страната е без президент, а сегашният парламент удължи мандата си два пъти самосиндикално. Тези фактори доведоха до проблеми при вземането на решения и това компроментира легитимността на държавата в очите на много ливанци.

След бурни спорове миналата седмица, премиерът на страната Таммам Салям заплаши, че ще подаде оставка, заявявайки, че “не иска да е част от ставащото”. Появиха се слухове, че се водят преговори за сделка с Турция за изнасяне на боклука. Опитите на ливанското правителство да се справи с кризата с боклука да момента се оказаха неуспешни, след като тази седмица многобройните народни представители, свързани с Хизбулла и доминиращи в политическия блок “8 март” излязоха от заседанието на кабинета, свикано за намиране на решение.

В опитите си да ограничат движението на протестиращите в Бейрут, властите дори издигнаха бетонни заграждения около парламента, които обаче бяха вдигнати 24 часа по-късно.

На 28 август един от основателите на движението YouStink, “Вие воните” (#طلعت_ريحتكم) свика пресконференция, на която показа манифеста на групата, главно действаща през Фейсбук (към момента с над 150 000 души в страницата).  Исканията на кампанията включват обвинения към използването на прекомерна сила срещу протестиращите със знанието на вътрешния министър Нухад Машнук, оставка на министъра на околната среда и свикване на парламентарни избори възможно най-скоро.

Въпреки опасенията от повторение на сблъсъците от миналата седмица, демонстрациите на 29 август преминаха без големи инциденти. Активисти скандираха и пееха песни с високоговорители, призоваващи гражданите да се включат. Сред скандиранията бяха “Политическите и религиозни партии не представляват нацията!” и “Ние не сме Ислямска държава!” – отправена критика към присъствието на множество полиция и сили за сигурност.

Няколко снимки от протестите в Бейрут, подбрани от Daily Star, Al Arabiya и Hurriyet. Повече снимки – в Туитър

This slideshow requires JavaScript.

Малки протести за солидарност бяха проведени и в градове с ливански общности като Ню Йорк, Вашингтон, Париж и Лондон.

И все пак, не всички присъстващи на централния площад в Бейрут изразяват напълно солидарност или пълно осъзнаване на тънкостите на кампанията “Вие воните”. Песнопенията, призоваващи за революция и край на сегашната политическа система, които бяха чути из всички арабски държави през 2010-2011 година, се приемат двусмислено значение. Много от демонстрантите изразяват съпричастност с новосъздаденото светско движение, което не е свързано с някоя от политическите партии в Ливан и представлява нов феномен в страната, определяна от някои феодални и религиозни привички на своите политици. Именно да се види тази картина на хора от различни съсловия и общности, обединени от кауза над политическите партии, е вдъхновяващо.

Кризата с отпадъците е последната капка за мнозина, но също така и показа силната реакцията на полицията срещу включването на повече хора в протестното движение. Някои, включително мои приятели, се включиха в протестите защото видяха кадрите на бити и простреляни демонстранти. Някои отиват на протестите, за да изразят критиката си не само към провалената държава, но и срещу институциите, които не успяват да осигурят нормално образование, например, за децата в отдалечените райони като Южен Ливан или Аккар на север. Липсата на добри услуги, предоставяни от държавата, е кауза, която може да обедини повече хора, независимо от коя религия или партия са, защото те еднакво изпитват несгодите.

Някои политици казват, че кризата в Ливан е страничен ефект на войната в Сирия. Но това е лесното извинение за ливанските депутати и законодатели и всеки, който е бил в Ливан през последните години може да потвърди, че проблемите са много преди избухването на гражданската война в съседна Сирия.

През последното десетилетие гражданите на Ливан намираха единични решения за някои от нуждите си – например закупуваха генератори, с които да попълват липсите на електроенергия през цялото денонощие. Тези генератори често можеха да се чуят из планините на Ливан в малките села, но и в градовете, когато към 18:00 отново електричеството спираше и онова, което правиш се проваля. Не една публикация е трябвало да започвам отново, когато през последните години посещавах Северен Ливан, защото токът спираше изненадващо. Домакинствата увисваха със средно още 120 долара месечно за поддържането на генератора. И това защото политиците не искаха да вземат най-накрая решението за изграждане на ВЕЦ-ове по планинските участъци, където реките можеха да осигурят достатъчно електроенергия, тъй като фирмите трябваше да бъдат близки до управляващите. Проблемите на Ливан цъкаха като бомба с часовников механизъм много преди 2011 година, когато избухнаха протестите в Сирия.

След демонстрациите през миналата седмица, бяха изказани твърдения, че определени политически партии са се опитали да проникнат в протестното движение с цел “да се разпалят искрите” между протестиращи и силите за сигурност. Управляващите очевидно разбират, бе обществото в Ливан е изморено от политическия елит на страната. Мнозина осъзнават, че корупцията е станала ежедневие, а лидерите губят все повече доверие в своите собствени общности.

Съществува въпросът дали сегашното движение може да се справи с натиска и да остане единно, като изиска сериозна политическа промяна. Историята на Ливан вече има подобен пример с друго движение – Ливанското национално движение на социалиста Камал Джумблат, което започва като светско и реформаторско, преди да бъде въвлечено в избухването на гражданската война в Ливан през 1975 година.

Накратко: без президент за повече от година, парламент, който не се е събирал, но увеличи на два пъти срока си, криза със събирането на боклук и кабинет, който не може да вземе решения; 17 войници, държани от “Ислямска държава” и Фронт ал Нусра, политическа партия и военна групировка, която има лична армия, външна политика и идея за отбрана; около 1 милион бежанци, проблеми с електричеството, политически династии, където синовете получават властта от бащите си – бивши военни лидери; напрежение между сунити и шиити, християнски лидер, който иска да е президент, независимо дали го искат или не, и който иска да направи сина си главнокомандващ на армията. Да, определено може би има причини за няколко протеста в Ливан. Както и избухнаха.

Сегашното движение може да представлява ключов момент за новата история на Ливан.