Да си признаем истината (Ияд Шарбажи)

Syrian refugees, who fled the violence in Syria, walk at a new refugee camp in Arbil in Iraq's Kurdistan regionИмам роднина, който живее в емирствата от 30 години. По професия е учител, и много поколения са минали през ръцете му, но до този момент му казват, че е чужденец във всички официални документи, и всяка година трябва да поднови зелената карта. Неговият живот е обвързан с гаранта. Стотици хиляди сирийци работят в залива от десетки години, но не могат да докарат роднините си от първо коляно и да ги спасят от варелните бомби в Сирия. Хиляди сирийски семейства бяха изгонени от Египет след преврата там, само защото Мурси (първият демократично избран президент на Египет) бил милостив към тях и сега не им е позволено да отиват там без виза. Половината от моите познати сирийски бежанци в Америка са дошли от Залива.

Сега разбрахте ли защо сирийците се подлагат на опасността да умират в морето или от задушаване, за да пристигнат на Запад? Въпросът няма само материален характер – хората се чувстват незащитени в арабските и ислямските държави и вярват, че Западът уважава хуманността и ще защити децата им, и уважава културата и религията им наравно с местните. От вчера чета десетки изследвания, фетви, лекции и изказвания за това, че такова пътуване към Запада е грях. Дали заради религиозни и културни или социални причини, но много малко от тези изследвания споменават всъщност отношението на арабските държави и народи към сирийците. Проблемът не е обвързан само с държавните институции, но и с арабските народи, не видяхме нито една арабска обществена организация да подкани арабските правителствата да подпомагат на сирийците, а даже има слоеве между арабските народи, които показват враждебност и ксенофобско отношение към сирийците.

Например в Залива, сириецът е човек, който им взема работните места, в Йордания е просяк, в Ирак той е сунит, в Ливан е демографска опасност, даже нас сирийците тази чума ни е хванала и гледаме на палестинците, които от поколения наред живеят между нас като на чужди и винаги сме им натяквали че не са местни, и че са „временни гости“.

Казвам всичко това на всички нас (арабите), за да мълчат тези, които казват че Западът е виновен. Трябва да се срамуваме от това положение и да спрем да даваме съвети на другите. Докато в Швеция, Германия и Австрия излязоха на демонстрации да подканят правителствата си да вземат повече бежанци, на които те самите ще плащат разходите от данъците си за издръжката им. Макар в повечето случай тези бежанци да са мюсюлмани и понякога да са враждебно настроени срещу местната култура и самите те да са гледали на арабските християни в своите държави като на временни гости и остатък от кръстоносните походи.

Превод на оригиналната статия на журналиста Ияд Шарбажи, публикувана на арабски език в електронното издание New Syrian на 30 август 2015.