Крокодилските сълзи няма да спрат бежанската вълна от Сирия (Фауаз Таллу)

992

Превод от електронното издание “Всички за Сирия” на статията на журналиста Фауаз Таллу, публикувана на арабски език на 31 август 2015. 

Някои казват, че да си бежанец в Европа е благодат. Но други виждат само опасности от пристигането там и ще ти кажат, че е божие наказание и че са безумци тези, които пътуват за Европа, и залагат всичко на една карта. Ще ти кажат, че положението в освободените райони не е толкова лошо, че са живели сравнително безопасно в съседните на Сирия страни, в регионите под обсада, както и в регионите  под контрола на режима в Дамаск.

Броят на сирийските бежанци в Европа е около половин милион от общо 14 милиона сирийци, които са напуснали родните си места и са се преместили в други райони в страната и в съседните й държави. 1% от тези бежанци, тръгнали за Европа умират по време на опита да преминат, което означава 3-4 хиляди души – както стана тази година.

Докато в това време се очаква режимът на Дамаск да убие около 30 000 души с варели-бомби и да вкара в затворите още 50 000, които ще бъдат измъчвани – да не забравяме, че той продължава да взема младежи в неговите затвори. Неопределен брой новородени деца под обсада или в лагерите (специално в Ливан) ще умират поради лошо хранене и липса на  медицински грижи. Много деца ще остават без образование или то ще е на минимално ниво.

И през това време десетки хиляди сирийци, особено деца, ще развият хронични заболявания като полиомиелит.  Около 100 000 души, част от които са деца, ще получат трайни увреждания поради непрестанните бомбардировки.

И подчертавам, че лошото положение на хората в обсадените райони е в резултат не само на действията на режима в Дамаск, но и от бездействието на ООН. ООН доставя помощи за Сирия, но голяма част от помощта не отива при нуждаещите се, а попада в ръцете на режима. Да не забравяме и големите разходи, като заплати за екипите и някои случаи на злоупотреби.

Някои духовници и техните организации, хранещи се от революцията и имащи връзки  със ислямистки групировки със собствени планове, издадоха фетви, че пътуването към Запада е грях. Бежанците, поставили живота си на опасност в такова пътуване, рискуват по-малко отколкото, ако останат в Сирия. Някои от духовниците казват, че това, което се случва в Сирия са нещастия, причинени от “греховете” (на бежанците) и че решението е да се покаят пред Бога.

Други религиозни лица, представящи се за по-умерени, контактуват с приятелите на сирийската революция, без да прекъсват връзките си с режима.

Някои, под маската на секуларизма, където много от членовете на малките общности в Сирия намират подслон, злорадстват от положението на бежанците и ги наричат нелегални имигранти и аутсайдери в християнска Европа, която смята само религиозните и национални малцинства, а не тези (незаконни имигранти) мюсюлмани, поддръжници на революцията, поради което те са непременно “радикали” от “Ислямска държава” и  не заслужават живота в Европа.

Най-голямата ирония се крие в обвинението, отправяно от сирийските “революционери” към бежанците, че те бягат от битката в Сирия в полза на заселници-терористи шиити, които Техеран поддържа.

Обикновено такива обвинения идват от поддръжниците на сирийската революция, които живеят в чужбина и са със сравнително добри финансови възможности ,тъй като са от дълго време извън Сирия.

Но най-лошото отношение идва от поддръжниците на режима, които не крият своето злорадството и съдействат  да увеличат страданията на бежанците и допринасят за това където  и когато могат (като в Ливан, например). Специално отношение имат към страданията на бежанците пътуващи към Европа, защото те плащат цената за своя бунт срещу ”Асадисткия рай”, разбирайте репресиите. Тази позиция също споделят официалните медии на режима в Дамаск, но без много да се коментира проблема.

На политическо ниво, опозицията не изпълнява  ролята си на защитник на правата на бежанците пред властите на ЕС и не наблюдава изразходването на паричните средства, които се разхищават от международни организации и някои държавни институции на спонсорските държави. И главно, не опитва да реши коренно проблема на бежанците, а продължават с нереалните си претенции Европа да отвори границите си или да се засили преследването на трафикантите и други фантастични решения.

Някои опозиционери благодарят на европейските държави, а други избягват да критикуват мълчанието на Европа, което е един вид съгласие и закрила на действията на режима в Дамаск. Споменават трафикантите като виновни за трагедиите на бежанците, но не и главния виновник в Дамаск, защото това се харесва и на управляващите в Европа. Критикуват някои държави, които опитват да спират потока на бежанците или подчертават някои от малкото прояви на ксенофобия в Европа.

И след това идва ролята на старата песен , че проблемът в Сирия трябва да има “политическо решение” и включването на най големия виновник за човешките страдания за част от решението.

Има две окончателни решения. Едното лошо и вредно, което се поддържа от всичките международните сили: с помощта на режима в Дамаск и участващите в убийствата,  да се забрани на напусналите пределите на Сирия да се върнат и така да се създаде нова демографска реалност. Но такова решение няма да може да се осъществи поради много фактори. Второто: със сериозна помощ за опозицията до победа и премахване на режима в Дамаск, което ще накара много от бежанците да се върнат.

Алтернативата е по ефективна: да се превърнат всички освободени райони в безопасни зони, да има въздушно ембарго и да се установят коридори за хуманитарна помощ на обсадените райони със сила. Вероятно 1 или 2 милиона сирийци, които имат установени доходи ще останат за постоянно извън страната. Но лошото положение на бежанците ще накара голяма част да се върнат по бързо в Сирия и бежанската вълна ще затихне.

Най вероятно големият брой бежанци към Европа и мъртвите мъченици през смъртоносното пътуване  ще накарат Европа да се задейства и да накара Обама да ускори решаването на проблема или най-малко да  осигури безопасна зона за хората и да притисне  режима в Дамаск с военна мощ.

Много пъти съм чувал от европейските журналисти и политици, че бежанците представляват най голяма грижа за Европа. С преминаването си в Европа тези 500 хиляди сирийски бежанци, от общо 14-те милиона, загубили домовете си, вече не са бройка, а истински участници в човешка трагедия, които ще накарат световната общественост да реши сирийския проблем.  В противен случай нека светът да си носи отговорността.

Сирийските бежанци бягат от една страна в друга с цел да намерят хуманно отношение, съпроводено със  свобода, справедливост, безопасност и шанс за по добро бъдеще, несравнимо не само с положението им в страните извън Европа, но  и с онова положение, което е било в Сирия преди революцията. Мечта за по добър живот, която си заслужава да рискуваш живота си за нея. Светът е длъжен да им помогне да я осъществят в собствената им страна Сирия и да свърши трагедията им като бежанци.

Превод от електронното издание “Всички за Сирия” на статията на журналиста Фауаз Таллу, публикувана на арабски език на 31 август 2015.