Конференцията за Сирия в Саудитска Арабия: какво може да се очаква?

Fayez Nureldine/AFP/Getty Images
Fayez Nureldine/AFP/Getty Images

Между 8 и 10 декември сирийската опозиция се среща в саудитската столица Рияд в опит да се създаде единна структура, която може да седне на масата срещу правителството на Башар ал Асад в международно организирани мирни преговори във Виена, за да може да се поеме ангажимент относно пътя напред за Сирия.

Известни сътресения доведе изключването от конференцията на Кюрдския демократичен съюз (PYD), сирийското крило на кюрдската работническа партия (ПКК), която проведе своя конференция в Рмейлан, североизточна Сирия, на 8 и 9 декември.  PYD трябваше да се включи в преговорите за бъдещето на Сирия, но политическата визия на движението не е в съгласие с предимно арабската опозиция.

Присъстващите в Рияд включват 40 фигури от сирийската Национална коалиция на революционните и опозиционни сили (Etilaf), включително президента й Халед Ходжа. Етилаф е политическа опозиция, призната от множество държави, по-специално в Запада и арабският свят, като легитимен представител на сирийския народ. 36 независими, включително старите светски опозиционери и членове на Мюсюлмански братя, са в Рияд. 12 представители идват от Националния координационен комитет и 2 от движението Изграждане на сирийската държава – и двете толерирани от режима в Дамаск политически сили.

Сред присъстващите в Рияд са и 15 представители на въоръжената опозиция. Повечето от тези групи са част от Свободната сирийска армия, съставена от предимно дезертирали войници и офицери, но има и представители на по-консевартивни ислямистки движения.

Сред въоръжените опозиционни групи, впечатление прави Южният фронт. Групата е съюз между няколко по-малки дивизии, повечето от Свободната сирийска армия, действащи в Южна Сирия. Южният фронт е свързан с базираният в Йордания и подкрепен от САЩ Военен оперативен център.

От Северна Сирия представители в Рияд има няколко по-малки групи от Свободната сирийска армия, които са свързани с базиран в Турция военен център, известен с турския акроним MOM, сред които по-известни са Фуркат ал Сахилия (Първа крайбрежна дивизия) и Лиуа Сукур ал Джабал (Бригада на планинските ястреби), известни с ефективното използване на противотанкови системи. Присъстват също и Катаиб Нуридин ал Зенги, най-голямата група от Свободната сирийска армия, базирана в западната част на Алепо.

Както споменахме, представители има и от по-консервативни групи, които се сражават понякога редом до Джабхат ан Нусра. Една такава група от Северна Сирия е Файлак ал Шам (Сирийски легиони), която стартира като ефективно военно крило на Мюсюлмански братя, но която включи по-късно и други групи, някои от тях умерени. Други групи от въоръжената опозиция с представители на конференцията в Рияд са Джейш ал Муджахидин, формирана в Алепо в началото на 2014 срещу “Ислямска държава”, Джабхат ал Асала уал-Танмия, салафистка организация с връзки в Персийския залив и Ал Иттихад ал Ислями ли-Ажнад ал Шам (Ислямски съюз на бойците на Сирия), базирана в Дамаск група, за която няма данни да има външно финансиране, но е обвързана с местното духовенство.

Представители имат и Джайш ал Ислям и Ахрар ал Шам.

Джайш ал Ислям, базирана в източните предградия на Дамаск, заедно с Южният фронт, е сред най-ефективните групи. Подкрепени са от Саудитска Арабия и съперничат на Ахрар ал Шам, една от най-големите бунтовнически части. Лидер на Джайш ал Ислям е Захран Алюш, който не присъства на конференцията заради обсада над неговия район, наложена от правителствените войски, но е изпратил свои представители. Джайш ал Ислям се сражава понякога с Джабхат ан Нусра.

Ахрар ал Шам е друга голяма група, по-дисциплинирана от Джайш ал Ислям и също принадлежи към салафистките организации. Ахрар ал Шам често са съюзници на Дабхат ан Нусра, отричащи Свободната сирийска армия и са отбягвани от Запада и регионални групи.

На 15 ноември срещата във Виена, комюнике представляващо както правителството, така и бунтовническите групи, излезе с желание за определяне на кои групи са терористични и кои не. Иран и Русия натиснаха много, за да бъде включена Ахрар ал Шам в този списък. Саудитската покана за тази група е провокация и може би един от важните резултати от тази конференция. Без да се преговаря с Ахрар ал Шам, които контролират немалки територии, всякакви разговори са безплодни.

Перспективите за формиране на истински цялостен и обединен екип на опозицията под една шапка на командване, са малки. Има множество различия, особено на терен, които биха възпрели постигане и изпълняване на евентуално споразумение.

Със сигурност конференцията е подобрение на предишните конференции с това, че са поканени бунтовнически сили, които контролират големи територии на терен. Хасан Хасан, автор на книгата “Ислямска държава – във вътрешността на армията на терора”, твърди, че песимизмът на конференцията е продукт на отчайващата реалност на терен, където удължаването на конфликта и намесата на Русия направиха ситуацията много по-трудно решима. Разликите между двете враждуващи страни се задълбочават и политическото решение става все по-малко вероятно.

Независимо от резултатите от конференцията в Рияд, процесът, започнат във Виена е много малко вероятно да сложи край на войната в Сирия. Всяко политическо решение ще изисква оттегляне на Асад, с което бунтовниците ще могат да се освободят от въздушни атаки и така ще отговорят на нападенията на “Ислямска държава” в сътрудничество с едно временно правителство. Но поддръжниците на Асад са категорични, че няма да позволят отстраняването му.

Държавният секретар на САЩ, Джон Кери, предложи (френският външен министър също направи такова изказване) бунтовниците да се комбинират със сирийската армия – нещо, което никоя бунтовническа фракция няма да направи и в момента САЩ оказват натиск върху групите да приемат, че оттеглянето на Асад няма да е толкова близко в бъдещето.

MEE/Intidar/Carnegie/Al Jazeera