Промени в сирийската въоръжена съпротива след руската интервенция

Reuters: Abu Omer/Shaam News Network
Reuters: Abu Omer/Shaam News Network

Въоръжените опозиционни групировки в Сирия преживяха значителни промени през последните няколко месеца, до голяма степен в отговор на руската интервенция и последващия и безпрецедентен ангажимент на Запада и регионалните сили, показан към политическия преход. Реакциите на последните включват увеличаване на военната подкрепа за Свободната сирийска армия (ССА), която беше отслабена значително през последните няколко години. Тези усилия в подкрепа на умерените опозиционни формации намаляват привлекателността на фундаменталистката ислямистка реторика сред въоръжената опозиция. Големи екстремистки групировки като Ахрар ал Шам и Джайш ал Ислям започват да смекчават религиозното си и крайно говорене, докато по-малките и разпръснати групи като Сукур ал Габ, Тажаму ал Изза, Бригада 111, Джабхат ал Инказ, 101-ва пехотна дивизия, Бригада Форсан ал Хак и други – се обединиха в по-големи съюзи.

Много опозиционните групи първоначално се наклониха към салафистко-джихадистки характеристики, за да получат подкрепа. В много случаи, техните прояви на фундаментализъм не са истинско приобщаване към салафистко-джихадистката идеология, а по-скоро начин да получат пари от богатите донори в Залива. В светлината на оскъдната подкрепа на Запада за умерените сили, малките фракции трябваше да приемат символиката на джихадизма и салафизма, за да си гарантират защита от мощните джихадистки сили, които са готови да елиминират всички групи, които се различават от тях. По този начин, силата на екстремистките групировки, включително и свързаните с Ал Кайда групи, се засилиха – докато ССА, която поддържа националистическата реторика, губи подкрепа.

ССА стана още по-слаба между юли 2014 и февруари 2015 година, когато Джабхат ан Нусра, в сътрудничество със свързаната с Ал Кайда група Джунд ал Акса, удариха редица фракции в ССА, получили подкрепа от САЩ, включително Сирийски революционен фронт, Движението Хазм, Таджаму ал Изза, Сукур ал Габ и бригада Сукур ал Джабал. Тези групи не бяха в състоянието да се противопоставят на атаките и защитата на териториите си. В резултат на това Сирийския революционен фронт и Движението Хазм бяха унищожени, а другите фракции бяха отслабени. До октомври 2015 година руските въздушни удари допълнително удариха фракциите в ССА, включително Таджаму ал Изза, 13-та дивизия и бригада Сукур ал Джабал – всички вече отслабени от нападенията на екстремистки групировки.

Но западният отговор на руските удари може би сигнализират промяна за ССА. Подкрепата от Саудитска Арабия и САЩ потече към тези фракции от октомври, особено под формата на противотанкови ракети. Тези ракети бяха доставени на ССА, особено на 13-та дивизия, 101-ва бригада, 46-та бригада и бригадата Форсан ал Хак, поставяйки под прожекторите отново тези групи. Западната и заливна подкрепа за сирийската опозиция даде възможност за ефективно противодействие на новите големи наземни атаки на сирийската армия, подкрепени от ирански съюзници и руските въздушни удари.

Обещанието за западна военна подкрепа и обща съпротива срещу интервенцията на Русия накара местните сили да се обединят и – за много от тях – да се отдалечат от екстремистката реторика. Администрацията на САЩ съобщи на 9 октомври, десет дни след началото на руската кампания, че измества подкрепата си за арабските бунтовнически командири на съществуващите сирийски единици. Надявайки се да се възползват от тази промяна в политиката на САЩ, редица опозиционни групи формираха нови национални коалиции и изоставиха религиозните знамена и лозунги. Една такава група е новосформираната Джайш ал Шам. В групата, образувана на 9 октомври 2015, са включени десетки малки батальони от цялата страна по данни на командира й Мохаммад Талал Базербаши. Джайш ал Шам, чиито основатели за били членове на Ахрар ал шам и Джабхат ан Нусра, прие лозунга “Революцията срещу тираните и екстремистите”, визирайки режимът на Асад и крайните групи. те приеха и знамето на сирийската революция за сметка на черно-белите флагове на салафизма и джихадизма.

Три бивши фракции от ССА – Сукур ал Габ, 111-та бригада и Джабхат ал Инказ – съобщиха, че се обединяват в Джайш ал Насър на 24 октомври. Демократични сили на Сирия и Нова сирийска армия също се формираха през последните два месеца. Тези групи получават оръжие и боеприпаси от САЩ, поне според данните на говорителя на международната коалиция срещу “Ислямска държава”. Също така, на 8 декември 2015, само ден преди конференцията, целяща да обедини сирийските фракции, започнала в Рияд, 101-ва пехотна дивизия и Форсан ал Хак се сляха, създавайки Северна дивизия. Тези съюзи подчертават нарастващата тенденция малки, разпръснати и несалафистки фракции да образуват по-големи коалиции да се възползват от новата политика на САЩ.

Дипломатическите усилия, насочени към прекратяване на сирийския конфликт също мотивират опозиционни групи да се отдалечат от салафистката реторика. Трябва да се отбележи, че те включват планове на Йордания в навечерието на преговорите във Виена да разработи списък с терористични групи в Сирия и усилията на Саудитска Арабия да доведат на една маса политическите и въоръжени опозиционни сили. Радикалните фракции на опозицията се отдалечават от екстремизма и екстремистките групи, за да избегнат включването си в “списъка на терора”. Най-добрият пример за това е Ахрар ал Шам. През последните няколко години, Ахрар ал Шам, които в момента се смятат за най-силната въоръжена фракция в Сирия, се смятат за съюзници на Джабхат ан Нусра и други джихадистки сили. Съвсем наскоро, през юни 2015, движението се отказа да участва заедно с умерени групи в съвместната операция на сирийските бунтовнически сили в Алепо, като вместо това формираха собствен команден център с Джабхат ан Нусра.

През есента на 2015 година постепенно започна промяната в подхода на Ахрар ал Шам, тъй като си дават сметка за политическата роля, която потенциално може да играе в страната. Лабиб Нахас, отговарящ за отношенията с външни политически сили на групата, написа две статии в Washington Post и Telegraph, отричайки обвиненията в тероризъм и връзки с Джабхат ан Нусра, и призова за подкрепа САЩ. Те също отричат обвиненията в извършване на нарушения и военни престъпления в Сирия, заявявайки, че “подобни действия противоречат на политиката на движението”. На 18 ноември групата разпусна шуриатския си орган, гарантирайки, че вътрешните дела ще се ръководят от политическо бюро, по-умерено и придвижващо движението от сферата на салафизма към политическото участие.

Надявайки се да спечелят място на преговорите във Виена през октомври, Ахрар ал Шам ссе присъединиха към 29 други групи в изявление в услуга на политическото решение въз основа на конференцията в Женева II. Ахрар ал Шам също присъстваха на конференцията в Рияд, но обяви оттеглянето си на втория ден, защото заявиха, че се подценява тяхната реална тежест. Въпреки това, в крайна сметка се върнаха и подписаха окончателното становище на конференцията, призоваващо за “плуралистичен режим, който представлява всички сили” в Сирия, което показва, че движението има големи очаквания, че ще играят голяма роля в предстоящите преговори и политическия преход.

И все пак, усилията на Ахрар ал Шам да се отдалечат от джихадизма и да се приближат към умерената опозиция, все още са абстрактни. Твърдото излизане от сферата на салафизма може да раздели редиците и да сложи край на някои съществуващи съюзи. Свързаните с Ал Кайда Джунд ал Акса вече се оттеглиха от съюза Джайш ал Фатах, на който Джабхат ан Нусра и Ахрар ал шам все още са членове. Сред посочените мотиви, групировката посочва, че Ахрар ал Шам подкрепят проекти, които “противоречат на ислямския шериат” – като насърчаване на турска интервенция за създаване на подсигурена зона в Сирия и подписването на декларация от международния пратеник за Сирия, Стефан де Мистура.

Продължаващите международни и регионални усилия за договаряне на решение, заедно с подкрепата за умерената опозиция, може да помогне за намаляване на привлекателността на екстремизма сред въоръжената опозиция. Това може да доведе дори до появата на гъвкав и последователен политически събеседник, който е в състояние да поддържа темпото на преговорите във Виена – и в крайна сметка да постигне успешен политически преход.

Тази статията е публикувана в Carnegie в оригинал на арабски. Автор на статията е Селям ал Саади, палестинско-сирийски журналист и изследовател, фокусиран върху политическите и икономически въпроси в Близкия изток, по-специално Сирия.