Десетки жени, бягащи от Сирия, стават жертви на сексуално робство и трафик в Ливан

Подсилените с решетки стаи в хотел Chez Maurice, където ливанската полиция разкри мрежа за трафик на жени. 75 жени, бежанки от Сирия, бяха освободени. AP Photo/Hussein Malla
Подсилените с решетки стаи в хотел Chez Maurice, където ливанската полиция разкри мрежа за трафик на жени. 75 жени, бежанки от Сирия, бяха освободени.
AP Photo/Hussein Malla

От началото на гражданската война в Сирия, мнозина сирийци бягат в съседен Ливан, като техният брой днес надхвърля милион и половина (от които регистрирани са 1 055 984). От тях 51% са жени, мнозинството, от които (24%) са между 18 и 59 години. И докато френският президент Франсоа Оланд посещава Ливан, за да се срещне с деца в бежанските центрове като част от регионалната си обиколка, множество неприятни истини остават под повърхността.

По данни на международни организации условията за живот в лагерите в Ливан са близки до мизерията. Ливанското правителство, под натиск на най-силната политическа сила – Хизбулла, които се сражават в Сирия на страната на сирийския президент Башар Асад – не разрешава построяването на фургони, в които да се настанят семействата, бягащи от Сирия, въпреки че такава инициатива беше предложена от Дания. Не само това, но мнозина сирийски бежанци едвам оцеляват в палатки, изложени на горещо слънце през лятото и смразяващ студ през зимата.

Въпреки историята на добро посрещане на ливански бежанци в Сирия, последно през 2006, когато Хизбулла воюва с Израел, сирийците са приемани студено от ливанските власти. За да преживяват мнозина мъже работят на черно, а жени често проституират, за да изхранват децата си (практика, която за съжаление е видима и в Йордания, в лагера Заатари). Немалко са случаите на малолетни момичета, които стават жертва на трафик. Всеки, който е посещавал Ливан през последните 4 години, може да разкаже за тежките гледки по улиците на Бейрут – лично аз съм виждал мащаба на мизерията, на които са подложени сирийски бежанци в градовете на Ливан.

По данни на ООН 70% от сирийските бежанци в Ливан живеят под прага на крайната бедност. Разбира се, за самият Ливан е трудно – в момента бежанците представляват 25% от цялото население, което прави трудно намирането на поминък. Но дори и плановете, идващи отвън за предоставяне на помощ, са блокирани по политически причини от ливанското правителство.

Напрежението се засилва до степен, в която мнозина се опасяват от разпростиране на гражданската война от Сирия в Ливан. Допълнително се утежнява ситуацията и от факта, че Ливан не е ратифицирал Конвенцията за бежанците от 1951 година, което означава, че няма как да се упражни натиск по силата на международното право.

Един от най-големите проблеми в Ливан е наличието на сексуално робство. Малко хора могат да си представят обема на сексуалното насилие срещу сирийки, бежанки от Сирия, докато не се появиха на бял свят данни, разкриващи детайли. На 31 март Отделът за връзки с обществеността на ливанските сили за вътрешна сигурност издава съобщение, свързано със съперничещи си групи, които търгуват с жени и извършват сексуално робство подобно на практиките на “Ислямска държава”, станали известни на широката общественост. Наскоро ливанската полиция освободи 75 жени, държани от група трафиканти.

Според данните, тези групи се занимават с изтезания, изнасилвания, принудителни аборти, а след това заплашват жертвите си, че ще публикуват видеоклипове и снимки с извършеното. Единствената разлика между “Ислямска държава” и тези групи е, че джихадистката групировка признава за варварските си действия и не заплашва да публикува материали с жените.

След като тези новини бяха разпространени публично, екип на организацията Сирийска мрежа за човешки права (SNHR) в Ливан се свързва с преживели тези кошмари жени, за да използва свидетелствата им за документирането на тези случаи. В издадения по-късно доклад организацията споделя свидетелствата на 4 жени и журналистическо разследване в планините в Ливан.  Разговарях с няколко души, свързани с разследването на случаите, които споделиха част от историите, свързани с трафика на жени.

Част от камшик, изработен от кабел, който е използван срещу сирийките, оказали се жертва на трафикантите.  AP Photo/Hussein Malla
Част от камшик, изработен от кабел, който е използван срещу сирийките, оказали се жертва на трафикантите.
AP Photo/Hussein Malla

Според данните на организацията не по-малко от 45 сирийки са били изложени на непрекъснато сексуално насилие, включително 8 момичета под 18-годишна възраст в два клуба – “Chez Mauric” и “Silver”, които са собственост на Морис Джаджа в град Джуне. И двете места са популярни нощни клубове, а Морис Джаджа притежава още няколко заведения, отворени в периода 2013-2016.

Свидетелствата на жертвите разкриват присъствието на добра организирана мрежа от специалисти по човешки трафик и сексуална експлоатация, в която участват палестинци, ливанци и сирийци.

Групите са набелязвали две групи жени. 

Първата група са жени в Сирия. Групите систематично са помагали на жени да избягат от насилието в страната към Ливан, като са им обещавали осигуряване на работа в ливански ресторанти. След това сириец, служещ като посредник, отвежда жертвата в хотел в района Ал Кора.

Втората група са сирийски бежанци в Ливан. Възползвайки се от лошите условия и липсата на хуманитарна помощ, групите набелязват жертви – най-вече бедни жени, които са загубили съпрузите си и които са психологически нестабилни. Жертвите са отвеждани в клубовете “Chez Maurice” и “Silver”, където са задържани, заплашвани и измъчвани. След това жените са принуждавани да проституират, като често са изнасилвани.

На видеото, излъчено по ливанската телевизия “Ал Джадид”, са показани истории на попаднали в трафик жертви в Ливан. (на арабски)

По подобие на мафиотските практики, жертвите са откарвани в специални помещения, подсилени с решетки и охранявани от пазачи. 

След като една от жертвите успява да избяга, тя се свързва с ливанските сили за сигурност от външен телефон. На 27 март полицията успява да открие част от жените, пазени на специалните места за задържане от групите за трафик. Следват обиски на редица апартаменти, използвани за квартири за момичетата и жените, където са арестувани членове на групите. На 29 март ливанската полиция претърсва домове в град Джуне, където освобождава още момичета, държани в плен.

На видеото, публикувано от “Ал Тахари”, са показани кадри от местата, където са държани част от жените. (на арабски)

Около 45 жени са били освободени при тези акции, но полицията вярва, че мрежата е много по-голяма и вероятно има още много момичета и жени, държани в сексуално робство в районите с нощни клубове по крайбрежието на Ливан. SNHR публикува имена на част от организаторите на групите за трафик.

Въпреки усилията на неправителствените групи и полицията, малко е направено в посока на превенция на подобни случаи в бъдеще. Мрежите за трафик се разрастват в Ливан заради мафиотски структури, възползващи се от големия брой бедстващи бежанци от Сирия на територията на Ливан. Тези практики се появяват през последните 3 години и на други места с големи лагери – в Йордания и Турция – където контролът от страна на държавата, е отслабен, а животът на цели семейства бежанци зависи от работата “на тъмно”.