Далеч от светлината на прожекторите, в Южна Сирия бунтовниците продължават войната срещу ИД

Лого на Южния фронт, част от Свободната сирийска армия.
Лого на Южния фронт, част от Свободната сирийска армия.

Нов тласък от страна на подкрепените от Запада и арабските държави бунтовници има в Южна Сирия. Целта е да се изтласка Даеш („Ислямска държава“) от районите в близост до границите с Йордания и Голанските възвишения до столицата Дамаск.

Докато офанзивите срещу групировката се развиват във Фалуджа в Ирак и на север и изток в Сирия, с помощта на специалните части на САЩ, кюрдските и арабските сили, трета операция срещу Даеш започна с далеч по-малко фанфари на юг.

Кампанията е задвижвана от секретния Команден център за военни операции (известен като МОС), базиран в Аман, Йордания. В него работят служители на разузнаването на Йордания, САЩ, Великобритания и арабските държави от Персийския залив и изигра важна роля в активирането и организирането на бунтовническите сили, борещи се срещу Башар Асад.

Примирието, постигнато с помощта на ООН до голяма степен спря сраженията между про и анти-Асад силите на юг. Това спомогна на бунтовниците да започнат съгласувана атака срещу Даеш, водена от военната формация в състава на Свободната сирийска армия, Южен фронт. Докато основните сили остават на място, за да отговарят на възможни нарушения на примирието с Асад, около 4500 бойци, включително групи, обучени за операции през нощта от американските специални чати в Йордания, са преразпределени за нападение на позициите на джихадистите в Джумле, Шаджаре, Куеуе, Бейт Арар, Абдийн и язовирът Сехм ал Джолан в провинция Дараа. Тренировъчният лагер на Даеш в югоизточната пустинна зона Хош Хамад не е в списъка с цели, защото е извън обсега на бунтовниците.

В серия от писмени съобщения, изпратени до бунтовническите части през май месец, МОС ги призовава да насочат усилия не срещу Асад, а срещу Даеш. В едно съобщение Командният център критикува частите, че забавят операциите, въпреки възможността да се атакуват Даеш. „Страните, участващи в Центъра, са уморени от извинения.“, пише в едно от съобщенията, имайки предвид желанието на страните от Залива да се атакува по-бързо Даеш, за да не се разгърнат в Южна Сирия.

Анти-Даеш кампанията в южните райони започна на 21 март, според висш командир на бунтовническите сили, но не успя да постигне очакваните пробиви, което предизвика реорганизация, нови тактики, нови доставки на оръжия и повече натиск от Командния център. В края на май Центърът предупреди бунтовниците, че ще намали паричните потоци, освен ако не започнат да печелят на терен срещу Даеш в Южна Сирия. За всеки ден, в който напредъкът се забавя, ще има забавяне на парите за една седмица.

Бунтовниците, които доброволни участват в битки срещу Даеш, имат допълнително заплащане. Докато бойците, участващи в борбата срещу режима на Асад обикновено получават между 50 до 100 долара на месец, сражаващите се срещу Даеш взимат от 100 до 250 долара (за сравнение – Даеш плаща по 400 долара).

В южните части на Сирия Даеш не постигна такива успехи, както в Източна и Северна Сирия, и Западен Ирак. Независимо от това, групировки, свързани с Даеш, завзеха територии в югозападните райони, на по-малко от 100 километра от йорданската столица Аман.

Двете основни групи, свързвани с Даеш в този район, са Харакат Ал Мутанна и Бригадата на Мъчениците от Ярмук, които обявиха в края на май, че се обединяват в Армия на Халед бин Уалид. Бойците от Джейш ал Джихад, водени от Абу Мусаб ал Фануси, също се присъединиха в новата фракция. Реорганизацията най-вероятно се случва заради натиска от бунтовниците от Свободната сирийска армия.

И Харакат ал Мутанна, и Мъчениците от Ярмук отричат да са част от Даеш, но не скриха споделената идеология и често използват същите знаци, каквито имат Даеш. Армията на Халед бин Уалид е под командването на Абу Усман Идлиби, който според Командния център в Аман е свързващото лице между отделните групи, включили се в новата фракция. Той нямаше важна роля преди, докато не беше убит миналия ноември командирът на Мъчениците от Ярмук, Мохамад Абу Али ал Баради. Неговата история продължава да остава неясна.

Според сирийски източник по сигурността, запознат с операциите на Командния център, Абу Усман Идлиби е боен псевдоним на сириец от северния град Идлиб, който се е сражавал срещу американците в Афганистан и Ирак след 11 септември 2001.

Смята се, че е влязъл в Ракка от Западен Ирак след като през 2011 избухва въстанието срещу Башар Асад, превърнало се в гражданска война, доминирана след 2013 година от радикални групи. От Ракка, де факто „столицата на Даеш“, той е изпратен в Южна Сирия, за да обедини силите там в подкрепа на джихадистите.

Този ход изглежда се увенча с успех. Подкрепените от Командния център бунтовнически командири казват, че Абу Усман Идлиби е съставил стабилен план за защита на районите под негов контрол. Външните отбранителни линии са били завзети от Южния фронт, но в крайна сметка бойците са били отблъснати от добре дисциплинирани отряди, въоръжени с малокалибрени оръжия и окопали се в защитните линии. В допълнение, районите са минирани, а разположените минохвъргачки явно се използват от добре подготвени сили.

Бунтовническите командири признават също, че са имали ограничено влияние в призива за борба срещу Даеш в провинция Дараа. Докато приоритет трябва да е битката срещу Даеш, някои бунтовнически фракции не виждат Харакат ал Мутанна и Мъчениците от Ярмук като част от джихадистите. Други настояват, че фокус трябва да остане битката им срещу режима на Асад и атакуването на сила като Даеш, е похабяване на ресурси. В същото време, Харакат ал Мутанна и Мъчениците от Ярмук извършиха няколко успешни атаки срещу командири на Южния фронт.

Съвсем наскоро, един от основните снабдители на оръжие за Южния фронт, известен като Шег Шег, беше убит при бомбен атентат на 27 април, което доведе до сериозни проблеми за захранващите линии на бунтовниците. Според данните, хора, свързани с Даеш, седят зад атаката.

Под натиска на своите поддръжници, особено Йордания и Саудитска Арабия, свързани с Командния център бунтовнически фракции се стремят да намалят и броя на командирите от 50 на 10. Всеки от тях ще има отговорност върху конкретна географска област, както и когато се поднови битката срещу режима на Асад.

Предишните опити да се реорганизира йерархията и структурата на командване, доведоха до вътрешни битки, но в крайна сметка се създаде един бунтовнически алианс, способен да осигурява победи срещу силите на Асад, подкрепени от Русия и Иран. В месеците преди примирието на ООН, обаче, бунтовниците загубиха град Шейх Мискин от сирийската армия, което доведе до сериозно преосмисляне на стратегията им.

Текстът е публикуван първо в брой 10 на журнала De Re Militari.