Текстът е продукт на месеци изследвания на Райън О`Фаръл и Коди Рош, публикуван първоначално в bellingcat. Преводът и допълненията, които не са част от изследването на О`Фаръл и Рош, са координиран заедно с изследователите. За текста, сверяването на информацията и данните, помогнаха изследователите, журналисти и автори Нур Нахас, Джон Артърбъри, Хасан Мустафа, Рао Кумар, Шериф Имамагич, Кейлъб Вайс, Йоана Паразчук и Томас ван Линге.
Сирийските опозиционни и свързани с тях фракции, са разделени в седем категории:
- Свободна сирийска армия
- Южен фронт на Свободната сирийска армия
- Независими групи, съюзни на Свободната сирийска армия
- Коалиции
- Международни джихадистки групи
- Сирийски демократични сили
- Фракции, които вече не са активни
Групирани са и по райони:
- Южен – Дараа и Кунайтра
- Столичен – Дамаск и предградията му
- Пустинен – от Думайр до Танф
- Изолации – Растан
- Главни опозиционни територии – Северна Хама, Идлиб, Латакия и Алепо
- Обсадени – Азаз-Мараа
Калейдоскоп от участници
Сирийският бунт започва през март 2011 като протестно движение, призоваващо за прекратяване на корупцията, политическа свобода и икономически реформи. За разлика от други подобни бунтове в арабския свят, сирийското правителство остава сплотено, фокусирано и до голяма степен непримиримо, с кървави репресии, при които загинаха хиляди протестиращи и цивилни. Разполагането на сирийската арабска армия, както и на различни паравоенни формации (назовавани най-общо “шабиха” от опозицията), засили репресиите и превърна бунта във въоръжен. От около април 2011 до към лятото на 2012, армията е свидетел на масивна вълна от дезертьорства и предателства, като губи половината от активния си състав, докато много войници отказват да стрелят по цивилни и изобщо срещу сънародници. Тези дезертьори, чиито брой е между 30-40 000, формираха ядрото на въоръжената опозиция, която се появи през юни 2011 и се превърна в достатъчно организирана група, за да се нарече Свободна сирийска армия през август същата година.
Войната постепенно се засилва до днес, като бунтовническият пейзаж се раздроби на географски, идеологически, структурен и дипломатически принцип, изпитвайки изключително динамични промени. В общи линии, появиха се няколко тенденции:
- Твърдолинейни ислямистки групи, ставащи постепенно по-видими, без конкуренция и маргинализирани, насилствено разселват националистическите дезертьорски групи, които са ядрото на първоначалния бунт.
- След отстъпление през 2012, режимът прие нова стратегия през 2013, осигурявана материално, финансово и военно от личната намеса на Русия и Иран, които намират опозиционните фракции разбити в шест направления, всяко с уникална вътрешна и международна динамика.
- Броят на мъжете, станали част от бунтовнически групи из страната, стабилно и последователно нарасна през последните пет години от 40 000 през юни 2012 до 75 000 през март 2013 до около 125 000 днес. (август 2016)
Всяко от бунтовническите направления има уникална история, довела до сегашния революционен пейзаж.
(Натиснете снимките или ги запазете на компютъра си, за да ги видите в детайли)
Свободната сирийска армия
Въпросът как да се определят точно групите в Свободната сирийска армия (ССА), е труден. В най-тясната дефиниция на термина, това са офицери и войници, дезертирали от контролираната от партията Баас сирийска арабска армия (САА). Това определение не е подходящ за този текст по редица причини. Първата е, че първоначалните бригади от войници и служители до голяма степен се присъединиха към по-големи групи или мини-коалиции, като най-известни примери са Армията на победата и Армията на освобождението (и двете част от Свободната сирийска армия). Втората причина е, че подобна дефиниция не включва групи, самоопределящи се за част от ССА, и които получават външна и вътрешна подкрепа като финансиране, оръжия и политически гръб. Така че в този текст под Свободната сирийска армия се имат предвид онези групи, които се смятат за част от тази формация, самоопределят се с нея и са приели различни революционни символи.
Армия на освобождението използва сирийския революционен флаг с три звезди.
Новата сирийска армия, подкрепена от САЩ формация, известна преди това като Фронт за автентичност и развитие, също използва знамето на революцията в своята емблема.
Фатах Халаб – обща група за военни операции е особен случай с брандирането с революционни символи, тъй като базирана в Алепо оперативна група включва и много групи извън ССА.
Южен фронт на Свободната сирийска армия
Южният фронт е може би най-комплексното обединение сред сирийските опозиционни фракции. Мини-коалициите и под-коалициите в алианса изглеждат като матрьошки с изместване и често припокриващи се коалиции и операционни групи, обединени около по-влиятелни фракции, чиито структури е по-трудно да бъдат проследени. По този начин, Южният фронт прилича много на ранния етап на конфликта, а до голяма степен са замразени и сраженията, след като базираният в Йордания Команден операционен център, намали подкрепата си след операция “Южна буря” в град Дараа.
Независими групи, съюзни на ССА
Групите в тази категория варират от независими умерени фракции, които се отказват от революционни или ССА символи като Харакат Баян, до крайни джихадистки формации като Ажнад ал Шам. Няколко от тези групи абсорбираха ССА части като Нур ад-Дин ал Зенки и Части Ал Рахман. Интересен фактор, който трябва да се отбележи е, че заедно с масовите групи от Свободната сирийска армия, тези фракции използват универсално сирийския революционен флаг – въпреки че невинаги последователно. Базираните в района Източна Гута части Ал Рахман са добър пример за това.
Официалното лого на Ал Рахман, присъстващо на изявления на фракцията:
Друго лого на Ал Рахман, което може да се види в социални мрежи, в което се използва и революционния флаг. Версия на логото, но без знамето, присъства в прес съобщения на групата:
Друга голяма група, която не е свързана със ССА, е Ахрар ал Шам, които също използват революционни символи произволно. Армията на Шам напусна Ахрар ал Шам с 1500 души (преди отново да се присъедини), заради нежеланието на организацията да използва революционното знаме в официални изявления. Лабиб Нахас, ръководител на отдела за външни отношения на Ахрар ал Шам заяви през март тази година, че групата няма проблеми с използването на революционния флаг, който те разпознават като революционна икона.
Регионални коалиции
Най-сложният и объркан аспект на терен са тези регионални коалиции – във всички части на Сирия, с участието на части от ССА и ислямисти, създаващи краткотрайни удобни съюзи по необходимост. Често радикални джихадистки фракции воюват срещу Свободната сирийска армия, като например в Идлиб, където участваха сили на Джабхан ан Нусра, свързвани с Ал Кайда и променили наскоро името си на Джабхат Фатах ал Шам. Тези сражения доведоха до разпускането на фракции в състава на Свободната сирийска армия като Харакат Хазм в началото на 2015 година. Днес подобни проблеми имат 13-та дивизия от ССА и Армията за освобождение, които воюват срещу Нусра.
Международни джихадистки групи
Джихадистките групи, които не са към “Ислямска държава”, спадат към две категории: ориентирани към Ал Кайда като Туркестанска ислямска партия и последователите на т.нар. “трети път“, като Джунд ал Акса. Всички те са срещу режимът на Асад и “Ислямска държава”.
Сирийски демократични сили
Текстът не е фокусиран върху Сирийските демократични сили, но са разгледани заради участието на сили от Свободната сирийска армия и като арабския компонент в тях. Те представляват част от сирийската революция, преследващи своите собствени цели.
Важни групи, които вече не са активни
Няколко групи, които вече не са активни, заслужават специално място – докато някои изчезнаха в историята на сирийската гражданска война, други са важни за разбирането на развитието на днешни формации. Една такава група от първите дни на революцията, която се изгуби в мъглата на войната, е Фракция за освобождение на народа – лява организация с около 35 членове, активна в Хама през 2012 година. Въпреки малкия си размер, групи като тази съществуваха и е важно да бъдат споменати на фона на крайно левите, подкрепящи режима на Асад, които направиха всичко възможно тези хора и историите им да бъдат изтрити от историята.
Друга група, важна за разбирането на днешните фракции, е свързаната с Мюсюлмански братя Щитове на Революционния съвет.
Мюсюлмански братя са група, която участва в бунта срещу режима на Асад през 1976, чията кулминация е клането в Хама през 1982, когато армията избива близо 30 000 цивилни и членове на Братството.
Мюсюлмански братя участват в ранните дни на сирийската гражданска война (не в протестите), но липсата на присъствие на терен, предизвика маневри от други фракции и техните чуждестранни поддръжници, което доведе до разпускате на Щитовете в началото на 2015 година. Няколко бригади от тях по-късно се присъединиха към Файлак ал Шам (Легион Шам) – една от най-големите и най-влиятелни групи в състава на Свободната сирийска армия.
Определено интересна група беше 30-та пехотна дивизия на Свободната сирийска армия. Оперираща в Северно Алепо в малки отряди като част от подкрепената от САЩ Нова сирийска армия, дивизията се бързо се разпадна заради липса на подкрепа и опит на терен. Въпреки това, символиката на дивизията доведе до новото й издигане в Източен Каламун и Хомс в рамките на Новата сирийска армия, включително с нова версия на логото им.
На следващите кадри се вижда приликата на логото на 30-та пехотна дивизия с това на Новата сирийска армия.
Новата сирийска армия, свързана преди с Фронта за автентичност и развитие, и развита в сложната бунтовническа екосистема в Букамал, разрушена от “Ислямска държава”, когато завземат града, също носят този знак:
![Скрийншот от пропагандно видео на "Ислямска държава", озаглавено "Бог ще бъде достатъчен срещу тях" [فسيكفيكهم الله] - заснето след провала на опита за завземане на Букамал от Новата сирийска армия и съюзните им сили - публикувано на 27 юли 2016. На видеото е показан съветник от американските специални части, носещ същия знак.](https://i0.wp.com/ruslantrad.com/wp-content/uploads/2016/08/1-Uk3NjWNU7ddDOJ6qGrznMQ.jpeg?resize=525%2C289&ssl=1)
Последно, имаше любопитна група в провинция Дейр ез Зор, наречена Бригада на мъчениците на Саддам Хюсеин. Тази бригада се знае, че е била активна последно през октомври 2013, преди “Ислямска държава” да завземе големи части от Източна Сирия.
Югът – Дараа и Кунайтра
Южните провинции Дараа и Кунайтра са първите, които въстават срещу управлението на режима на Асад. Още през март 2011 са организирани първите протести в отговор на ареста и мъчението на група младежи. Докато ситуацията излиза извън контрол, Дараа е свидетел на жестоко потушаване на протести от полицията и по-късно, на първите военни операции срещу демонстрациите, които стават прекалено големи, за да се справят с тях местните сили за сигурност.
Бидейки дом на голям брой офицери, провинцията бързо се превръща в основа за въоръжен бунт, заедно с райони в Хомс и коридора Джиср аш-Шугур-Джабал ал Зауия в Идлиб. Самият град Дараа е сцена на първите актове на въоръжена съпротива по време на бунта, когато временна милиция успява да задържи за около седмица бронирани части на армията през април 2011, докато започва военната обсада на града.
През следващите пет години войната в Дараа и Кунайтра продължава да се развива, като дузина малки, местни милиции започват да се появяват на терен между края на 2011 и началото на 2012. До 2013, тези местни милиции се коалират помежду си в по-големи фракции, успяващи да завземат стратегически цели из Дараа и Кунайтра, включително няколко гранични пункта и – най-важно – базата на 38-ма бригада на армията, която предоставя оръжие и муниции.
Като район със силно кланова и племенна идентичност, местните милиции се организират на тези принципи, а често дори на семейна основа.
По-късно милициите се обединяват в по-големи формации, базирани на география, племенна динамика и лични качества на лидерите им. Този процес се разширява и става невъзможно да бъде спрян – коалиции от коалиции през февруари 2014 кулминират в създаването на Южния фронт (Джабхат ал Джануби), съставен от 49 групи.
За разлика от други райони на Сирия, южните бунтовници остават доминирани от дезертирали от армията националисти, част от Свободната сирийска армия, докато салафистки групи като Нусра, Ахрар ал Шам и “Ислямска държава”, остават слаби. Това се дължи главно на два фактора: многобройните местни хора в Свободната сирийска армия (наричани хурани), идващи предимно от армията и последователната подкрепа на регионални и международни разузнавателни агенции. В началото на декември 2012, разузнаванията на Саудитска Арабия, Йордания и САЩ започват да подкрепят отделни въоръжени групи, което усилие става официално в края на 2013 година, когато се създава в Аман Команден операционен център за военни действия. Започвайки работа в началото на 2014 година, Командният център снабдява избрани южни бунтовнически фракции с противотанкови ракети BGM-71.
Поради това, че се състои от умерени фракции на Свободната сирийска армия и стабилен гръб, една или друга група в този алианс започва да получава различна подкрепа. Към ракетите, формациите в Южния фронт получават тактически и стратегически съвети, заплати (около 100 долара на боец), оборудване и оръжия, което дава възможност за нанасянето на серия от победи през 2014 година и първата половина на 2015.
През юни 2015 Южният фронт стартира “Операция Южна буря” за установяване на контрол върху северните и източни райони на град Дараа. Липсата на добра подготовка и достатъчно ресурси, довежда до провал и задънена улица. Командният център изразява недоволството си от избора на цел и преустановява подкрепата си за голяма част от втората половина на 2015, което води до загуба на много от възможностите на Южния фронт, включително има дезертьорства. Първата половина на 2016 довежда до прекратяване на голяма част от сраженията с режима, като Югът е от малкото места, където силите се придържат към спирането на огъня, до голяма степен заради натиска от Командния център. За сметка на това, местни групи, свързани с “Ислямска държава” започват да получават видимост, докато няколко нова коалиции формират извън Южния фронт формация, наречена Алуият Фуркан.
Към момента, около 58 групи от Южния фронт са организирани в поредица от обединения, операционни центрове и сливания, като четири са най-големите формации: Бригада на младежите на сунната, Армия на Ярмук, 24-та пехотна дивизия и Дивизия Амуд Хуран.
Други групи, включително бившата Нусра, имат малко присъствие – около 1500 бойци. Най-известна в момента сред тях, е Джайш Халед ибн ал Уалид – местен клон на “Ислямска държава”, който контролира ивица територия, граничеща с окупираните от Израел Голански възвишения и Йордания. Халед ибн ал Уалид е съставена от три групи – Лиуа Шухада Ярмук, Харакат Мутанна ал Ислямия и Джейш ал Джихад, които се обединяват срещу умерените формирования през март и април, започнали офанзива срещу верни на “Ислямска държава” бойци. Трите групи имат общо около 2500 бойци, което ги прави най-голямата екстремистка група на терен в Южна Сирия.
#Regime controls 90% of Shiekh Maskin in #Daraa #Syria #FSA #MAP #درعا #سوريا #النظام #الجيش_الحر pic.twitter.com/B9M80uQuTt
— Šerif Imamagić (@Serif_Imamagic0) January 26, 2016
През този период Южният фронт е в постоянни битки срещу сирийския режим, включително с нанасяне на удари по изолирани позиции на правителството. Междувременно Командния център в Аман притиска Свободната сирийска армия да се сражава най-вече срещу “Ислямска държава” и да изостави атаките срещу режима. Това предизвиква вълна от неодобрение от страна на северните бунтовнически фракции, които водят интензивни военни действия. Но Южният фронт отговаря на критиките срещу себе си с няколко офанзиви:
- Операционен център за обединена офанзива (“Обещаното завръщане”) започва през февруари 2015 година и включва Джайш ал Сабтайн.
- Операция “Лабайк Дарая”, ориентирана към завземане на селища в Кунайтра през юни 2016, водена от Бригадите Фуркан.
- Офанзива “Хейя Лил Лах”, водена отново от Бригадите Фуркан в т.нар. Триъгълник на смъртта – стратегическа зона между Дараа, Кунайтра и област Дамаск, започнала през юли 2016.
#Map #Daraa #Quneitra (Heya lil lah) Battle -July 17 2016 #Syria – thx for @badly_xeroxed https://t.co/nDh1Bar5xO pic.twitter.com/KelyoPFJtu
— Nawar Oliver (@Nawaroliver) July 17, 2016
Дамаск и неговите предградия
Предградията на столицата – широк обръч от нови и новозастроени, постоянно разширяващи се градчета и села, населени от стотици хиляди новонастанили се работници от други райони – бързо се превърна в критична точка за бунта срещу режима на Асад. Както голяма част от бедното население, гъсто заселените крайни райони на Дамаск, са обитавани от консервативно настроени араби сунити, несъгласни с правителството и политиките му на маргинализация, фаворизиране и кронизъм. Тази част от населението често е жертва на корупцията и репресията. Заселените градски зони от Дума до Ирбин, Замалка и Айн Тарма, бързо стават арена на протести и тяхното насилствено потушаване.
Идентична е ситуацията в южния обръч от квартали като Ялда, Бабила и Бейт Сахем, както и в западните райони като Муадамия ал Шам и Дарая.
След обединяването на различни милиции и самоорганизирали се групи за съпротива през есента на 2011 в столичните предградия, става възможна офанзива в града през лятото на 2012 година. Операция “Вулканът на Дамаск” е отблъсната, въпреки бомбената атака, убила висши представители на кабинета, част от тайният Кризисен център. След това бунтовниците не са опитвали офанзива към центъра на Дамаск.
В по-широк смисъл, следващите години са доминирани от правителствени контраофанзиви, по време на които се разделят, бомбардират и обсаждат държаните от опозицията райони като целта е те да приемат наложени условия за примирие и спиране на огъня. След като стабилизират фронтовите линии след неуспеха на “Вулканът на Дамаск”, през 2013 правителствените сили завземат стратегически зони около магистралата, водеща към международното летище и напредват към югоизточните и североизточните граници на областта, известна като Гута. Стратегията с обсади е прилагана и в южните и западни предградия, където наличието на редица военни бази южно и югозападно от столицата прави лесно поддържането на блокадите.
Приблизително 900 000 души живеят под обсада, което прави близо 5% от населението на Сирия. Извършвани са и други военни престъпления, като използването на зарин по време на атака върху няколко предградия в Източна гута, по време на контраофанзива през август 2013 година. Контраофанзивата спира след стартиране на разследване от ООН и постигането на договорка между Русия и САЩ за предаване на химическия арсенал на Асад.
Политиката на правителството да изолира и обсажда държани от бунтовници райони продължава, оставяйки само град Дарая и неговите около 6000 души в Източна Гута (с население около 175 000) и държания от “Ислямска държава” лагер Ярмук като зони на активни сражения. Други обсадени квартали, най-вече от южния кръг от предградия, Муадамия ал Шам в Западна Гута и няколко други квартала североизточно от градския център на Дамаск, остават под контрол на бунтовнически фракции, поддържащи едностранни, незначителни примирия с правителството.
В Източна Гута, вътрешните бунтовнически вражди, достигащи до съперничество, са смекчени заради натиска на обсадата. Джайш ал Ислям е най-мощната фракция, формирана през септември 2013 година след сливането на близо 60 групи в Гута и ръководена от Захран Алюш до неговата смърт през декември 2015. Разполагайки с около 12 000 бойци на терен, Джайш ал Ислям представлява около половината от бунтовническите сили в Гута, с най-добра техника, включително артилерия. Втората по големина фракция в района е Файлак ал Рахман, която обсорбира Ажнад ал Шам в Източна Гута през февруари 2016. Към момента групата има около 7000 бойци и често влиза в противоречия с Джайш ал Ислям.
Тази вражда достига кулминация през март и април 2016, когато загиват около 500 бойци и позволява правителството да се възползва от ситуацията. Други групи тук са Джайш ал Фустат, свързани с Джабхат Фатах ал Шам, Ахрар ал Шам и още няколко по-малки фракции. Джайш ал Фустат се съюзява с Файлак ал Рахман по време на мартенските сблъсъци с Джайш ал Ислям, предизвикали разделение, което поради натиск от страна на правителствените сили, местни активисти и външни спонсори, завършва със споразумение за спиране на огъня.
Пустинята: от Думайр до Танф
Пустинята, простираща се от Думайр и Източен Каламун до йорданската и иракската граница, е относително периферна зона относно динамиката на войната. Представляваща най-вече пуста зона, през която повечето фракции могат да прехвърлят бойци и материали от Източна Дараа и йорданската граница през Думайр в Гута, регионът става по-важен след като “Ислямска държава” поглъща и унищожава опозиционните групи в град Дейр ез Зор между април и юни 2014 година. Формации, включително Нусра, бягат от Дейр ез Зор, Букамал и други райони по поречието на река Ефрат към планинския Източен Каламун и Дараа, където присъствие имат оборудваните от ЦРУ бойци на Бригадата на Мъчениците на Ахмад ал-Абдо.
От тези райони някои групи опитват контраофанзиви на изток, като Армията на Източните лъвове (Джайш Усууд ал Шаркия) и най-вече подкрепената от САЩ Нова сирийска армия. Формирана от останките от Катайб Аллаху Акбар, група от ССА, избягала от Букамал след идването на “Ислямска държава”, Новата сирийска армия получава най-доброто американско оборудване, което има която и да е формация срещу “Ислямска държава” в Сирия.
Към момента (август 2016) Джайш ал Ислям контролира град Думайр и транзитните пътища към планините, докато Ахмад Абду запазват своята мобилност и възможност да се придвижват в планински условия и на юг към границата с Йордания. Новата сирийска армия завзе граничния пункт с Ирак, Танф, превръщайки го в своя база за контролиране на територията на северозапад към Източен Каламун и на североизток към Букамал. Въпреки всичко, Новата сирийска армия остана малка сила с около 300 бойци.
#FSA Second Infantry Division | new footage from East #Qalamoun offensive against #ISIS: https://t.co/IiQTcGhtA2 pic.twitter.com/IIlMGnKrRc
— badly_xeroxed (@badly_xeroxed) February 22, 2016
По този начин през последните 6-8 месеца се наблюдава как райони в пустинята в Югоизточна Сирия се трансформират от транзитен маршрут, през който могат да минават всички фракции, към един от най-големите контролирани от ССА райони в Сирия, макар и слабо населен. Тези групи трудно обаче задържат устрема на “Ислямска държава” като последният пример е провалът да се завземе Букамал.
Изолация: Растан
Друг обсаден район, контролиран от бунтовници, е ивицата територия в северните части на провинция Хомс, разположена около Хула, Талбиса и Растан. Растан се появи в новинарския поток през късното лято на 2011 година като гореща точка на активност и вероятно едно от първите места, където избухна въоръжен бунт с местни коалиции като Батальоните Халед бин Уалид и Рижал Аллах, които подсигуриха местността през януари 2012. Те се изтеглиха през март същата година поради опасения от предстояща военна офанзива, но се завръщат през април 2012 в рамките на коалиция, наречена Военен съвет на Растан. Тези батальони, в допълнение към останките на техните съперници от Батальоните Фарук, се превръщат в постоянен играч на терен, оформен от загубите на опозицията в провинция Хомс, включително след договореното изтегляне на бунтовнически части от Хомс пред 2014 година.
В момента (август 2016) ивицата около Растан е запълнена от останалото от бойците в Хомс, включително защитниците на обсадения квартал Ал Уаер. След големи настъпателни операции, прочистили от бунтовници бастиони около ливанската граница в Кусайр и Тал Калах през пролетта и лятото на 2013, правителствените сили победиха и в град Хомс след обсада върху намиращите се там бойци. На бунтовниците им беше предложено да се изтеглят към Талбиса-Растан в сделка, договорена с посредничеството на ООН през май 2014 година. От тогава насам, фронтовите линии са сравнително стабилни.
В момента, петте най-силни групи в този район са Харакат Тахрир Хомс, ориентирана в Растан, Джейш ал Шам, в Талбиса, както и някои ислямистки фракции в Северен Хомс като Файлак ал Шам, Ахрар ал Шам и Джабхат Фатах ал Шам. Други по-малки формации са Ахл ал Сунна уал-Джамаа и Ажнад Хомс.
Фронтът при Растан е значително по-тих от останалите райони в Сирия, най-вече защото режимът иска да концентрира силите си на други места, докато изолирането на бунтовниците прави трудна организацията на една контраофанзива. Сблъсъците и въздушните удари са често все още, най-вече в зоните с цивилно население, но този район не е свидетел на офанзиви като в Гута или Алепо.
Сърцето на революцията: Северна Хама, Идлиб, Латакия и Алепо
Люлката на бунта остава на север, предимно в провинция Идлиб, но също и в съседните провинции Алепо, Хама и Латакия. Идлиб продължава да е най-голямата контролирана от бунтовници територия, която предоставя 3/5 от бойните сили на бунтовническите части. Този район също се превърна и в база за радикални групи, включително клонът на Ал Кайда в Сирия, Джабхат ан Нусра, променил името си на Джабхат Фатах ал Шам след като обяви публично, че се отказва от връзките си с Ал Кайда. Тази провинция е арена на едни от най-ожесточените сражения в Сирия.
Идлиб, особено граничните райони в близост до град Джиср ал Шугур, Джабал ал Зауия и части от Сахл ал Габ, се появиха на преден план през есента на 2011 година като огнища за възможно въоръжено въстание. Дълго пренебрегвани от централното правителство, особено след неолибералните реформи в началото на 2000 година, спрели земеделските субсидии от времето на Хафез Асад, Идлиб стана важен пункт за въоръжената опозиция. В действителност, Джиср ал Шугур стана сцена на смъртоносни сблъсъци между силите за сигурност и милиции още през юни 2011 и последвалите военни репресии доведоха до бежанска вълна от над 11 000 души.
През 2012 година, се организират изключително местни бунтовнически милиции, формирани около селски и градски общности по подобие на други райони в страната. Те се обединиха в по-големи коалиции, заемащи повече територия и обединени около личностите на командири, които биха могли да намерят финансирани и подкрепа от сирийците, живеещи в чужбина. В края на 2011 и първата половина на 2012, бунтовническите групи надхвърлят няколко хиляди души, за разлика от други райони, в които групите са по-скоро селски. Бригадата на мъчениците на Джабал Зауия, водени от Джамаал Мааруф са съоснователи на Сирийския революционен фронт, който доминира зоната в централен Идлиб. Лиуа Ахрар ал Шамал, формирана през март 2012, доминира коридора Килис-Алепо, докато Лиуа Дираат Изза оперира в западните райони на провинция Алепо. Последните две създават коалицията Лиуа Таухид, а тя става Джабхат ал Шамия (Северен фронт) през 2012 година в опит да се навлезе в самия град Алепо. В края на 2011 се появява Катайб Ахрар ал Шам, която група става една от най-силните в Сирия, а нейния консерватизъм съвпада с вижданията на немалка част от населението, а също и създава организираност и дисциплина. Тези фактори превръщат формацията в една от водещите на терен, като през 2012 вече има между 6 и 7 000 бойци в редиците си.
Коалиции, които могат да заявят, че имат сили в национален мащаб, първо се формират през есента на 2012. Първата е Сирийски ислямски освободителен фронт, разполагаща с около 30 000 души, следвана от салафисткият Сирийски ислямски фронт. През 2013 се създава най-известната подобна коалиция, наречена Ислямски фронт. Като отговор на ислямистките формации, бунтовници създават коалицията Сирийски революционен фронт -алианс от националистически и светски фракции в състава на Свободната сирийска армия, който разполага с около 15 000 бойци.
Една от целите на бунтовниците е да спрат и потока на чуждестранни джихадисти, които вече се появяват заради заплащането в Сирия.
От 2013 започват сблъсъци между “Ислямска държава”, които вече опитват да се установят в Сирия, и бунтовници. През първите седмици на 2014 джихадистите са изтласкани от Латакия, Хама, Идлиб и Алепо.
До края на 2014, обаче, бунтовническите сили са отслабени от продължителни сблъсъци и вътрешни разделения, озовавайки се в битка на няколко фронта. “Ислямска държава” завзема северните градове Манбидж, Ракка и Тал Абияд и прогонва, всички опозиционни части от Дейр ез Зор. Присъствието на бунтовнически части източно от Алепо за този момент спира. Сирийският революционен фронт се оказва в трудности. Джабхат ан Нусра почти обезглавява силите му през октомври и ноември 2014, като лидерът на алиансът Джамал Мааруф бяга в Турция. Това отваря вратите на Нусра да установи контрол в Идлиб. Нусра подсигуряват позициите си и като нападат бунтовническата националистическа фракция Харакат Хазм, която престава да съществува през февруари 2015.
След като най-известните националистически фракции са унищожени, започва нов период в развитието на фракциите в Северна Сирия. Джабхат ан Нусра и Ахрар ал Шам формират Джайш ал Фатах (Армия на завоеванието) през март 2015 година. Коалицията започва с победи в провинция Идлиб.
Друга важна коалиция, която се формира през първата половина на 2015, е Фатах Халаб. Основана като операционен център за организиране на офанзиви в и около град Алепо, коалицията става една от най-издържливите в гражданската война. Доминирана от Свободната сирийска армия и умерени ислямистки групи, Фатах Халаб разполага с около 22 000 бойци, идващи от местните градове и села.
През 2015 година се затвърждава разделението на бунта в Северна Сирия на две крила – доминираните от салафити Джайш ал Фатах и Фатах Халаб. Националистически групи от Свободната сирийска армия оперират и в Идлиб, както и в Северна Хама и Латакия.
Руската намеса в Сирия в края на септември 2015, в допълнение към внедряването на чуждестранни шиитски джихадистки милиции, вкарани от Иран, значително променя бунтовническия пейзаж в Сирия още веднъж. Интензивните въздушни удари и идването на подкрепления, дава възможност за офанзива на правителството в Латакия и южните и северни райони на Алепо. Натискът на армията укрепва Джайш ал Фатах, най-спонсобните за момента бунтовнически сили на Север, въпреки невъзможността им да отговорят напълно на атаките на режима в Латакия и Южно Алепо, както и не успяват да спрат налагането на обсада в Източно Алепо.
Именно в този момент Нусра преоткрива себе си като Джабхат Фатах ал Шам, отричайки връзките си с Ал Кайда, за да насърчи бунтовните да се включат в редиците й в опит да изпълни целите си. Това допълнително усложнява обстановката и дава предимство на Нусра да се внедри в бунтовническите сили.
Северният фронт остава най-важен от политически и дипломатически смисъл. Докато Дараа и Кунайтра са що-годе спокойни като динамика, а Хомс и Дамаск са подложени често на обсади, в Идлиб и Алепо бунтът намира нови сили.
Обсадени отвсякъде: Азаз-Мараа
Последният обособен “джоб”, територия на бунтовници, се установява в една ивица по протежение на границата с Турция в района Азаз-Мараа в Северно Алепо. Тази зона става видима през февруари 2016 година след едновременни офанзиви – от една страна, шиитски джихадистки милиции, а от друга – кюрдските милиции в Африн. И двете офанзиви са подкрепени изключително от руската авиация, която прекъсва доставките от турската граница към Алепо. Това оставя откъснати Азаз и Мараа, и околните села, разчитащи най-вече на доставки през Турция. От другата страна са “Ислямска държава”, които опитват да завземат градовете. Така Азаз и Мараа са притиснати от “Ислямска държава”, кюрдските милиции и про-правителствените шиитски милиции.
През последните месеци селата в тази зона се прехвърлят от бунтовнически контрол към “Ислямска държава” и обратно. Азаз и Мараа винаги са били доминирани от части на Свободната сирийска армия и ислямистки формации като Ахрар ал Шамал, Лиуа Таухид, Джабхат ал Шамия. Те застават в единен фронт срещу “Ислямска държава” и поради това получават американска въздушна подкрепа – нещо невъзможно по време на битките им срещу Асад.
В тази зона получават видимост групи, свързани с ЦРУ като Джабхат ал Шамия и с Министерство на отбраната на САЩ като Фиркат ал Хамза и Лиуа Мутассим. И все пак, липсата на подкрепления, пълното отцепване на достъп до турската граница, както и трудно защитимият фронт срещу “Ислямска държава” и кюрдите, 4-те хиляди бойци в Азаз-Мараа е трудно да осъществят стратегически и териториални победи.