Откъс от “Убийството на една революция”

На 30 юни по книжарниците се появи книгата ми посветена на Сирийската гражданска война, “Убийството на една революция”. Нейното официално представяне е на 12 юли, от 19:00 в “Перото”. Появата й предизвика колкото интерес, толкова и игнориране.

Книгата може да се закупи от книжарниците на Сиела (с отстъпка 20%), Хеликон и Booktrading (с отстъпка 10%). 

Публикувам откъс от предговора на книгата, който обхваща част от тематиката и същността й.

***

Когато започнах да събирам първите материали, които по-късно щяха да оформят облика на „Убийството на една революция“, смятах, че ще пиша история на сирийския конфликт, за властите в Сирия, за президента Башар Асад и най-близкото му обкръжение, за това как започна всичко и как се стигна дотук. Но съвсем скоро разбрах, че мнозина от онези, с които разговарях във връзка с материалите, не си спомнят събитията с точност. Всеки от тях рисуваше своя действителност. Всеки имаше своя версия на разказа, който в неговата представа винаги звучеше героично и трагично. В разговорите те винаги бяха прави за пред себе си и опитваха да убеждават и мен. През последните шест години разговарях с много хора – журналисти, офицери, бивши депутати, политически затворници, радикали, бунтовници, жени, останали без семейства, мъже, изгубили всичко, обикновени хора и такива по етажите на властта. Почти всеки от тях разказваше историята през различна призма, макар да имаха някои допирни точки. Много често забравяха факти, случки, бъркаха времето, а понякога бъркаха дори собствените си постъпки. И често искаха да не бъдат цитирани. Да си говорим, да споделят онова, което знаят, да ругаят дори, но да не бъдат цитирани.

Накрая се получи един разказ. История за човек, който става император в очите на приближените си, но без които той би бил никой. История за една страна, която се промени завинаги. Разказ за хора, които повече няма да мога видя и за такива, които ще искам да не ги виждам. Повествование за човек, който дори да е искал да спре в един момент, то това време е отминало безвъзвратно, защото вече е заложено прекалено много. Започнал си и не можеш – а и не искаш – да спреш, защото представата ти, че можеш да контролираш съдбите на останалите около теб, е всичко, което имаш.

И така историята за конфликта в Сирия се превърна в нещо повече. Сега, когато виждам събитията назад, си казвам, че всичко звучи много логично, но в началото не беше така. Тогава, през 2011 година мнозина усещаха различни чувства. Протестиращите имаха надежда. Политиците имаха желанието да угодят на властта и на протестиращите. Армията още беше цяла и войниците не стреляха. Самолетите бяха на земята. А такива като мен, които някога подкрепяха политиката на Башар Асад, все още си въобразяваха, че животът е розов балон, който и да се спука един ден, ще се изпари в розов цвят и пак ще ни попречи да видим онова, което винаги е било пред очите ни. Днес логика почти няма. Някои, за да оправдаят действията си, измислят логически аргументи. Други не се нуждаят от доказателства – те имаха своите причини.

Когато пиша за „властите“, аз имам предвид точно това множествено число. Мнозина си мислят, че в Сирия решенията взима само президента, но той не е сам, президентът е служби, колективен разум, стотици хиляди хора, които са част от системата. През всички тези години тази машина си измисляше спомени, за да се оправдае. Да е сигурно, че има план, че има логика, че се бори за правдива кауза.

Често ме питат каква е истината за Сирия. Няма такава. Няма една истина. За майката, загубила детето си от въздушен удар на сирийските самолети, болката е същата като на онази майка, чиито син е застрелян от бунтовници. За семействата, на които децата им са взети за войници от Ислямска държава, раната е същата като на онези фамилии, на които им се налага да пратят момчетата си в армията, знаейки, че няма да ги видят отново. Гражданската война е най-омразното, най-ужасно нещо, защото се сражаваш срещу себе си. Враг може да бъде всеки един от съседите ти, а доносник вероятно е брат ти или братовчед ти. В такъв хаос е възможно всичко и най-вече създаването на още и още насилие, докато в един момент хората просто претръпнат.

„Убийството на една революция“ разказва за един криминален акт. Той има своето планиране, мотив за извършване и хора, които да извършат престъплението. Няколко години по-късно, на мнозина им се струва, че събитията от 2011 са сякаш един смътен спомен, един миг, но това всъщност не е така. До избухването на самата гражданска война се мина близо година. Една година е много време, през което могат да се случат много събития. Точно тогава, през 2011-2012 година, беше измислен планът за извършването на престъплението. Между 2012 и 2014 се намериха мотивите и аргументите, които да оправдаят следващото действие. Между 2014 и 2015 се намериха точните убийци. След 2016 започна задушаването с корда – бавно и мъчително. В края на 2016 кордата вече оставяше кървави следи по гърлото. Ръцете на убийците стискаха, докато се чуваха последни хрипове. В началото на 2017 престъплението вече беше завършено. Една революция беше задушена, убита с ръката на режима и неговите креатури сред радикалните кръгове и другата ръка – на опозицията – която реагира късно и не направи нужното, за да може да се поеме въздух. Всъщност, опозицията в една голяма част влезе в ролята на асистента, който помага на умиращия да почине по-бързо.