Какво ще се прави с бойците на Ислямска държава, които се завръщат?

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.

“Ислямска държава” загуби най-важните си крепости в Сирия и Ирак. Докато изгражда новите си структури в Афганистан, Йемен и Либия, групировката адаптира стратегията си към новата реалност. За тази стъпка ИД се готви от година и най-вероятно мрежата на организацията очаква нови заповеди.

Мнозина от членовете й, обаче, имат редица избори пред тях, след като паднаха Ракка и Мосул.

 

Един от най-важните въпроси е колко точно бойци и симпатизанти ще се възползват от възможностите. Намирането на този въпрос никога не е била лесна задача, а днес тя е още по-трудна: “Ислямска държава” продължава да поддържа комуникация с бойците си и онези хиляди симпатизанти, които наводниха Сирия през последните пет години, сега се връщат у дома.

Най-малко 2000 бойци се опитват да се върнат в Западна Европа

Информацията за чуждестранните бойци показва много по-сложна картина. В момента, според службите за сигурност в Европа и Азия, бойци от 48 държави се опитват да се върнат в държавите си. От тях, най-малко 2000 са от Западна Европа.

Много други остават извън полезрението на полицията – например в САЩ са прихванали едва 7 души. Във Великобритания, обаче, завърналите се са около 400 и по 300 – в Германия и Франция.

Притокът на бойци намаля през изминалата година, заради териториалните загуби на „халифата“ в Сирия и Ирак, така че една голяма част желаещи да се включат в сражения, се чудят какво ще правят тепърва. Не бива да се подценяват онези, които никога не са заминали за Сирия – те се чувстват неудовлетворени и според експертизата, биха могли да нанасят атаки в родните си държави като изпълнение на призива на “Ислямска държава”.

Ако службите за сигурност искат да заловят потенциални терористи, преди да извършат атаката си, трябва да се разбере защо завръщащите се правят това. Най-общо казано, тези бойци могат да бъдат разделени в пет групи: онези, които са се завърнали скоро след като са пристигнали в „халифата“; онези, които са напуснали по-късно, но се разочароват от реалностите и лидерството на ИД; тези, които са получили достатъчно от конфликтите, но не съжаляват; тези, които са напуснали, защото просто няма място, където да останат заради загубите на терен и последната, но може би най-опасната към момента група – бойци, завърнали се в държавите си, защото лидерите са им казали да направят така.

Макар всяка от категориите да крие риск, последната е особено важна, заради факта, че може да има съгласувани и координирани атаки. Митът за „вълците-единаци“, нанасящи атаки из Европа отдавна е разбит – още преди година, например, стана ясно, че няма нито един терорист, извършил атака в Европа, САЩ или Русия, който да не е координирал действията си с лидерството на групировката.

Разочарованието от завръщането също може да е причина за атаки

Сред петте групи има и отделни личности, т.е. не може да се предвиди какво, кой и как мисли да прави в близкото бъдеще. Силите за сигурност имат предвид, че немалко от бойците променят възгледите си с времето и завръщайки се, някои от тях съжаляват и осъзнават, че са направили грешка с включването си в терористична група. Други пък изпитват носталгия към прекараното време с бойните си другари в Сирия и Ирак.

Подобни потенциални нападатели са голяма част от завръщащите се бойци. Тяхната действителност е променена завинаги и не се чувстват комфортно в заобикалящата ги среда. Данните са категорични, че колкото повече време е прекарано в редиците на “Ислямска държава”, толкова по-вероятно е дори завърнали се, тези бойци да се подчинят както на заповеди за нанасяне на нападения в страните си, така и на призиви на техни бойни другари да се обединят в името на „халифата“.

Местните мюсюлмански общности са особено важни в контратерористичната стратегия

Важен партньор в дългата и сложна борба със завръщащите се бойци, са общностите, от които произлизат. Сътрудничеството, но сътрудничество на равно ниво, със силите за сигурност зависи повече от държавата. Дали правителствата ще разберат най-накрая проблемите на цели части от населението си или не? В повечето от общностите се знае, макар и не в детайли, дали някой е заминал за Сирия или не, за да се сражава и да се присъедини към ИД. Именно тук трябва да има сътрудничество, но семействата и членовете на общността трябва да се чувстват в сигурност, тъй като групировките често извършват актове на отмъщение, за да накарат хората да мълчат. Подобни случаи има от Германия до Великобритания.

Друг важен въпрос са децата и жените на бойците

За силите за сигурност има нова задача с особена трудност: децата и жените на бойците, които все по-често се завръщат сами в страните си. Техният брой е по-малък от този на мъжете, но все пак остават стотици, чакащи да се върнат. Някои от тези жени са вършели малко по време на престоя си в „халифата“, заради архаичната и рестриктивна концепция на джихадистите относно ролята на жената и майката. Но дори при това положение, жените са ставали свидетел на ужаси и престъпления, а също и са били подлагани на идеологическо промиване.

Макар повечето от тях да не са се присъединили към „халифата“, за да извършват актове на насилие, те са знаели добре какво правят и накъде заминават.

И тук идва следващата част от въпроса, а именно децата. Мнозина от тях – особено родените там, нямат спомени за друг живот, освен за насилие и пропаганда. Индокринацията в “Ислямска държава” започва от 5-годишна възраст, а военното обучение на 9-годишна възраст. Дори онези, които са били прекалено малки, за да попаднат в системата на ИД, също са имали досег до групировката и могат да изпитват психологическите последици на този контакт с години. Тук особено сложен може да е въпросът как ще се приеме интеграцията на такива деца при завръщането на родителите им в страните на произход.

Немалко служители по сигурността изразяват опасения, че колапсът на “Ислямска държава” предизвиква трудности в размер, невиждан от службите и институциите в Европа досега.

Все още в Сирия и Ирак има над 13 000 бойци, сражаващите се в редиците на “Ислямска държава” – от тях няколкостотин са от Балканите, а още няколко хиляди от Русия и републиките. Отделно, след падането на Мосул не се знае нищо за най-малко 2000 бойци, които вероятно са се слели с местното население, очаквайки заповеди. За това говори и една тенденция, която се видя след падането на Хауиджа – друга крепост на ИД в Ирак. Около 1000 бойци се предаваха на кюрдските сили в Иракски Кюрдистан, оказвайки се после, че повечето са получавали заповеди да направят това.

Ако институциите в Европа искат да имат резултат, те трябва да включат в процеса цялото общество и със сигурност общностите, засегнати най-силно от джихадистката „подземна“ дейност, а именно мюсюлманите, живеещи в Западна Европа.