Съдбата на кюрдски Африн – сделка между Турция и Русия

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”

Карта на Африн, Де Ре Милитари брой 80.

Вече няколко дни продължава операцията на Турция срещу сирийския клон на ПКК, YPG. Макар да носи миролюбивото название „Маслинова клонка“, целта на офанзивата, която е подкрепена и по въздух, е да бъде установена подсилена буферна зона по протежение на сирийско-турската граница.

Операцията започна срещу позиции на кюрдските сили в околностите на град Африн, но най-вероятно ще продължи и към Тал Рифат и Манбидж. Ако това се случи, ще бъде важно за развитието на сирийския конфликт. Още по-важни, обаче, са новините, че Русия даде „зелена светлина“ за тази операция и тепърва ще видим интересно развитие на събитията.

Но първо за „Маслинова клонка“

На 20 януари, части от турската Втора армия започнаха атака в три направления северозападно от град Алепо. Военновъздушните сили и части на сирийските бунтовници подкрепиха началото на операцията. Действията си Турция оправдава с Член 51 от хартата на ООН за правото на самозащита. Турция обвинява кюрдите, че на турска територия падат снаряди и се стреля по турски позиции, което не може да се подкрепи с доказателства и вероятно служи за оправдание пред обществото за сегашната операция.

Първоначалната цел на Турция е да увеличи настоящата буферна зона по границата със Сирия, с което да прекъсне достъпа на кюрдските милиции до границата.

През август 2016 г. турските сили завзеха и подсигуриха територия по границата, установявайки буферна зона от Африн до източния бряг на река Ефрат в северните части на провинция Алепо. Именно тази територия ще бъде разширена, а 30 км навътре в сирийска територия ще служат като разделителна линия.

Този район влиза и в състава на т.нар. зона за деескалация, договорена между Москва и Анкара в Астана и Сочи. Днес Турция ще търси пълно прогонване на кюрдските сили от провинция Алепо, след като подсигури границата. Много е вероятно също така, турската армия да атакува източно от град Африн – територия, която кюрдските милиции завзеха през 2016 г., докато сирийските бунтовници защитаваха Алепо срещу подкрепените от Русия и Иран сирийски проправителствени сили.

„Маслинова клонка“ започна с унищожителен въздушен и артилерийски обстрел

Още в началото, 72 самолета на турските военновъздушни сили атакуваха позиции около град Африн и близките села. Над 100 обекта бяха поразени, включително жилищни райони. Турската армия удари и държаната от YPG военновъздушна база „Менаг“, разположена на север от Алепо. Това е сигнал, че турците може би ще искат да завземат базата, която преди беше държана и от бунтовници, и от сирийското правителство.

Атакува ли Турция суверенитета на Сирия и какво мисли Русия?

Турция си осигури одобрението на Русия за операцията и най-вероятно е договорена нова „зона за деескалация“ на север от Алепо. На 18 януари, два дни преди офанзивата, турският шеф на генералния щаб Хулуси Акар и шефът на разузнаването Хакан Фъдан се срещнаха в Москва с руския министър на отбраната Сергей Шойгу и шефа на генщаба на Руската федерация Валерий Герасимов. Въздушната кампания на 20 януари показва ясно, че Турция е получила „зелена светлина“ за опериране на турските самолети в сирийското въздушно пространство.

Официално Африн е сирийска територия. Де факто, обаче, нещата са по-сложни. Градът е смятан за част от Рожава – кюрдската автономна област в Северна Сирия, която беше преименувана от кюрдската администрация на Демократична федерация на Северна Сирия. Тази федерация не е призната от околните страни, а за режима в Дамаск е немислимо да съществува кюрдска автономия на сирийска територия. Поради тази причина, официални лица от Дамаск проведоха няколко секретни срещи през последните две години с представители на Турция и Иран, с които обсъждаха как да се противопоставят на новата заплаха, която представляват кюрдите.

Така, макар Анкара да е срещу режима на Асад, турците намират партньор в лицето на сирийския президент и неговите ирански партньори относно кюрдите. Африн е също и сред първите градове, от които бяха изтласкани правителствените сили след избухването на бунта в Сирия през 2011 г.

И докато официално Дамаск протестира, че турската армия оперира на сирийска територия, сирийската армия, намираща се съвсем наблизо, не реагира по никакъв друг начин. В това пръст има и руската намеса – Русия не само се съгласи да не реагира срещу турската операция, но и накара Дамаск да се съгласи на същото.

Силите на Асад не са съюзници на Турция – не бива да има съмнение в това. Сирийските правителствени сили бяха и продължават да са в готовност да стрелят по турски самолети, но докато турците се ограничават в действия срещу кюрдите, едва ли ще видим ескалация.

Какво са си говорили военните шефове на Турция и Русия на 18 януари няма как да се научи от публичната информация. Сигналите показват, обаче, че е вероятно договорена нова „зона за деескалация“. Руските сили напуснаха Африн малко преди започването на турската операция, изоставяйки кюрдите без външна подкрепа. Тези руски части бяха разположени в Африн по принцип именно, за да гарантират, че районът ще остане незасегнат. Тази промяна в позицията на Русия ядоса ръководството на YPG и организацията пусна официално изявление, в което държи Москва отговорна за щетите от турската офанзива.

Защо НАТО не помага на Турция?

Следващата стъпка на Ердоган след Африн е най-вероятно град Манбидж. Там оперират американски части.

На 14 януари турският президент призова градът да бъде предаден и неведнъж споменава възможността турските сили да се отправят натам. Турската армия може да предостави въздушна подкрепа за арабската съпротива в Манбидж. Районът е свидетел на напрежение между кюрдските милиции и предимно арабското му население, и това е възможност за Анкара.

На 12 януари започна масова стачка в Манбидж, след като бяха намерени мъртви две момчета. За смъртта им местните обвиняват Сирийските демократични сили (SDF), а те от своя страна винят Турция за стачките. По-късно, на 20 януари, кола-бомба порази висши военни от SDF.

Американската стратегия за деескалация с Турция се провали. Турските операции застрашават да провокират турско-кюрдска война, която ще удари директно американските интереси в Сирия. Не е случайно, че „Маслинова клонка“ започна на 20 януари – малко след като Вашингтон обяви идеята си за изграждане на бойна сила от 30 000 души в Източна Сирия с участието на кюрдските милиции. Тези събития наклониха още повече турската администрация към Москва.

В Манбидж има разположени американски части и те попадат под директен риск при евентуална ескалация с помощта на Турция. Последните събития в Северна Сирия изправят един срещу друг – макар и не директно – две съюзни държави в състава на НАТО. Макар Анкара да се обръща няколко пъти към Алианса за помощ, поради опасността от ПКК по границите си с Ирак и Сирия, тези призиви останаха без реакция поради факта, че няколко западни държави подкрепяха кюрдските сили срещу “Ислямска държава”. Скоро след това видяхме затопляне на отношенията между руснаци и турци.

Международно мълчание

С напредването на операция „Маслинова клонка“, можем да видим ново раздвижване в сирийския конфликт. Ако сигналите се окажат верни, възможно е посредством посредничеството на Москва Турция да предаде Африн на сирийското правителство за сметка на провинция Идлиб, в която сега Асад извършва офанзива срещу бунтовниците. Ако има подобна договорка, със сигурност ще се отрази на цялостната ситуация и ще има множество непредвидими последици.

Въпреки това, прави впечатление мълчанието на международната общност към събитията в Африн. Новата експанзивна политика на Турция е продукт на съюза на Ердоган с опозиционната националистическа Партия на националистическото действие и като цяло турското общество е „за“ операцията. Докато военните действия в Северна Сирия се разразяват, турските медии отразяват събитията по много подобен начин на американските медии по време на офанзивата на САЩ в Ирак през 2003 г.

Операцията в Африн е представена като национална гордост и необходимост, а мълчанието отвън подклажда увереността на турския политически елит, че постъпва правилно.

Ако не броим изявление от страна на Франция, като цяло големите играчи в международната политика остават все още мълчаливи. Британският външен министър дори пусна в “Туитър” мъгляво съобщение, което по-скоро подкрепя турската външна политика. Кюрдските сили с право питат защо международната общност мълчи и защо бяха забравени жертвите срещу “Ислямска държава”.

Циничното в случая е, че за държавите, подкрепили кюрдските сили, беше важно просто да бъде спряна “Ислямска държава”. Както често се посочваше през последните две години, борбата срещу джихадистите е едно, но изграждането на кюрдска държава съвсем друго. Освен Саудитска Арабия, Емирствата и Израел, нито една друга регионална сила в Близкия изток не подкрепя идеята за независим Кюрдистан и това се видя особено добре по време на референдума за независимост в Иракски Кюрдистан миналият септември.

За Сирия е още по-сложно. САЩ, например подкрепят кюрдските сили на изток от река Ефрат, но не и онези на изток от реката, т.е. в Африн. Русия пък подкрепя тези в Африн (или подкрепяше), но не и онези в Североизточна Сирия. Борбата срещу “Ислямска държава” мина добре, но дотам – международната ситуация не предпоставя кюрдите да получат видима подкрепа отвън при сегашните събития. При това положение, Турция ще напредне в Северна Сирия без кой знае какви санкции – засега.