Как бизнесът помогна на режима на Асад да оцелее

С издигането на власт на Хафез ал Асад през 1970 година, сирийският режим започва процес на печелене на благоволението и подкрепата на частния сектор с вкарването на различни икономически либерални мерки. Те са придружени от създаването на връзки и сътрудничество със секторите, в които основна роля имат старите сунитски градски родове, традиционно държащи основния процент от търговията в Сирия.

Бизнесмените от частния сектор, които преди това са считани са коректив и опасност за властимащите, прогресивно се превръщат в основен стълб на различни институции, които инфилтрират.

Тази симбиоза между власт и бизнес се засилва с идването на власт на Башар ал Асад. Държавата променя облика си, като ролята на управляващата фамилия става много по-видима в сравнение с времето на баща му, Хафез. Режимът доминира социалния живот посредством различни инструменти като фаворизация, расизъм, племенни връзки, национализъм, корпоративизъм и клиентелизъм. Центърът на властта (политически, военно и икономически) се съсредоточава в ръцете на една фамилия и нейната приближена клика, идваща от три семейства – Асад, Махлуф и Шалиш.

Моделът е сходен с този в Либия на Кадафи или в монархиите в Персийския залив и той обслужва нуждите на кронизма и висшата, и средна облагодетелствана класа за сметка на всеки друг. С други думи, представителите на „избраните“ семейства използват държавните институции, за да печелят и да гарантират политическото си бъдеще.

В този контекст се появява новото поколение от сунитски бизнесмени. То се ражда в хаоса на кризата след 2011 година, когато много други напускат страната. Новият елит представлява сложна мрежа от мощни политици и бизнесмени, останали в Сирия и превърнали се в инструмент на режима за доминация върху обществото.

Съюз между режим, шуробаджанащина и фракции в сунитския бизнес елит

Непосредствено след издигането на Башар ал Асад през 2000 година, неолибералните политики и процесът на приватизация, стартирали години преди това, създават нови монополи в ръцете на близки на режима хора, независимо дали са роднини, бизнесмени с позиции в обществото или офицери от мощните служби. Рами Махлуф, братовчед на Башар ал Асад, създава от приватизацията структура, подобна на мафията. Неговата икономическа империя държи основните акции в една от най-големите компании в Сирия – Cham Holding Company. Тя има интереси в банки, авиокомпании, петролната индустрия, производството на автомобили и строителството.

Картелът между фамилиите Асад и Махлуф включва и външни играчи на основата на т.нар. асабийя – вярност, солидарност в и към група. Това понятие датира от работата на учена от 14-ти век Ибн Халдун и описва клановата племенна принадлежност и лоялност, която свързва различните фамилии в Северна Африка и Близкия изток. Терминът съм обяснил и в книгата си “Убийството на една революция“.

Сред новите лица са Мохамад Сабер Хамшо, които е един от известните сунитски бизнесмени. Няколко години преди бунта през 2011 година, той стана важна политическа и икономическа фигура в резултат на сътрудничеството си с брата на Башар ал Асад, Махер. Хамшо също така е женен за доведената сестра на Махер. Крупният бизнесмен получава място в парламента от 2003 до 2007 година (Donati Caroline. 2013. “The Economics of Authoritarian Upgrading In Syria”, in Heydemann S. and Leenders R. (eds.), Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran. Stanford: Stanford Studies in Middle Eastern and Islamic Societies and Cultures.).

Още няколко примера показват степента на обвързване между бизнес и власт в Сирия. Така например, бившият министър на отбраната Мустафа Тлас и неговите синове, които са собственици на друга голяма компания – MAS Group – работят заедно с фамилията на бившия вице-президент Абдел Халим Хадам, която притежава една от най-големите компании в хранителната индустрия – Afia. Това съсловие от бизнесмени е съставено от известни лица, станали важна част от ежедневния живот на сирийците. Благодарение на връзките си с режима, те получават добри договори от държавата, преференции и политически чадър.

От 2005 година нарасна броя на бизнес асоциациите най-вече под формата на общи компании между местни бизнесмени с връзки с властите и чужди страни. (Haddad, Bassam. 2013. “Business Associations and the New Nexus of Power in Syria” in Aarts P. and Cavatorta F. (eds.), Civil Society in Syria and Iran: Activism in Authoritarian Contexts. Boulder, CO: Lynne Rienne Publishers)

Имад Грейуати, който се появява по времето на Башар ал Асад, застава начело на Индустриалната камара, основана през 2006 година и Камарата на индустрията в провинция Дамаск. Бизнесменът от Дамаск, Басам Грауи пък е назначен с президентски декрет през 2009 година за генерален секретар на Дамаската търговска камара. Той също така е и генерален секретар на Федерацията а сирийските търговски камари.

За да подобрят видимостта на режима навън, Рами Махлуф и близките до него търговци създават холдингите „Ал Сурия“ и „Шам“. Посредством тях те установяват сериозни мрежи с бизнесмени навън, включително на Балканите (България, например) и Източна Европа. “Ал Сурия” разполага с капитал от 80 милиона долара при основаването си и включва млади инвеститори, най-вече синове на официални лица от партията Баас. Най-известна фигура е Хайсам Джуд, чиито баща е протеже на Хафез ал Асад.

В замяна на подкрепата от страна на режима, големите бизнесмени привличат политическа и финансова помощ за местните власти. Тази форма на мафиотски стил на управление и бизнес, основан на роднински връзки, отчуждава част от средната класа, която не разполага със същите възможности. Постепенно по-малките играчи са изместени встрани, а техните компании – някои от които с историческо значение – са претопени и вкарани в огромните холдинги.

Класово, а не религиозно разделение

Интересно и важно е да се подчертае, че голям процент от водещите бизнесмени са сунити. Този факт рязко контрастира с пропагандата на режима след 2011, че има борба на религиозна основа в Сирия. Реалността показва, че става дума за класов сблъсък и разделението е на имащи и нямащи, а не по религиозен признак.

Според анализ на сирийското списание Al-Iqtisad Wa Al-Naql публикуван през 2011, 23% от бизнесмените са деца на официални лица, 48% са нови бизнесмени, но с връзки със силите за сигурност, 22% са част от традиционния бизнес елит предшествал национализацията от 1960-те, 7% имат бизнес извън Сирия. 69% от бизнесмените са сунити, 16% са алауити, 14% са християни, 1% шиити и останалите са друзи, исмаилити или кюрди.

Най-близкият кръг от бизнесмени разбира се произлизат от района на фамилията Асад – такъв е Рами Махлуф, например. Но най-много бизнесмени идват именно от фамилии в Дамаск, Алепо, Хомс и Хама – райони, които не са свързани традиционно нито с алауитите, нито с Асад. Важен факт е, че няма нито един голям бизнесмен от Ракка, Дейр ез Зор или Хасаке. Това са и областите, най-силно неглижирани от властите. (Seifan, Samir. 2013, Doha, Arab Center for Research and Policy Studies)

Заради засилването на бизнесмените около Башар Асад, които са облагодетелствани от неолибералните политики на режима, постепенно спада влиянието на силните през последните десетилетия работнически профсъюзи на партията Баас или търговските съюзи, които имат връзка със селското стопанство, средната класа и земеделските производители. Като последица на тези обстоятелства се засилват клановите връзки, а средствата на държавния бюджет се разпределят на основата на лоялност, поради което цели райони са подложени на натиск.

По този начин цели фамилии се преместват от източните земеделски райони като Дейр ез Зор към Дамаск, Хомс и Алепо, създавайки обръчи от нови предградия, в които е трудно да бъдат намерени жилища или качествена работа. Именно от тези градски части започва бунта през 2011.

След бунта: ново поколение от бизнесмени

Шест години след началото на бунта, алиансът между режима и фракции в сунитския бизнес елин създава нова ситуация.

На първо място, много малко са бизнесмените, които се отричат от подкрепата си за режима. Реално те засилват ролята си – както в политическо, така и в икономическо отношение. Те спонсорират правителствени манифестации и ПР акции в защита на Асад, докато медиите им правят всичко възможно, за да покажат протестиращите от първите дни на бунта като поддръжници на радикални групи платени от трети държави.

С напредването на войната в Сирия, новото поколение бизнесмени спонсорира многобройните про-правителствени милиции в защита на режима. Санкциите, наложени от държави и международна общност не повлиява на бизнес елита да се откаже от Асад, с изключение на няколко души като Мнаф Тлас, който се присъединява към опозицията.

Нито един от бизнесмените, поставени под санкции, не напуска режима, а дори напротив – те разширяват бизнеса си в страната. Подкрепата от страна на властите засилва позициите им и им дава възможност както да завземат бизнеса на онези бизнесмени, които са решили да подкрепят бунта, така и присвоят фабриките на по-заможни фамилии, напуснали страната заради военните кампании на Асад.

Наказания за провинилите се бизнесмени

Режимът в Сирия наказва жестоко онези бизнесмени, които открито показват съпричастност към бунта като конфискува имуществото им под прикритието на новосъздадените анти-терористични съдилища. Фирас Тлас, който напуска страната, след като е изразил публично несъгласието си с Асад, губи голяма част от собствеността си и трябва да плаща огромни глоби при завръщане в Сирия.

Онези, които не защитават режима достатъчно, също стават цел на репресии. Имуществото и средствата на 11 души на семейство Грейуати са иззети. Самият Имад Грейуати живее в Дубай от няколко години, след като през 2012 напуска поста си в Сирийската индустриална федерация и Дамаската търговска камара.

Подобно на Грейуати, имуществото на Муафак ал Гадах – един от най-заможните сирийци, живеещи в Обединените арабски емирства – е иззето през 2014 година заради обвинения в „спонсориране на терористични организации“ и „участие в снабдяване им с оръжия в Дараа“. Тези бизнесмени никога не са заявявали публично, че застават срещу режима или че защитават бунта, но и двамата плащат цената за това, че не са подкрепили Асад адекватно по мерките на властите.

Традиционните сектори на бизнес елита и тези, които нямат така силни връзки с режима, приемат политиката на изчакване. Големи сектори от тази социална класа може би са искали бунтът да успее в началото, докато са подкрепяли по един или друг начин властите в Дамаск. С няколко изключения, те не участват в протестното движение.

Изключение може да се види в Дейр ез Зор, където пред лятото на 2011 търговци протестират в подкрепа на бунта. Стачката доведе до репресия от силите за сигурност. Местната търговска камара заклейми използването на сила. Тази позиция е лесна за обяснение най-малкото заради отдалечеността на Дейр ез Зор от центровете на властта и тъй като местните фремери разчитат на икономическата свобода. Основаният от сирийци в чужбина Сирийски бизнес форум също показва открито съпричастността си с бунта.

Изтегляне на капитал и запълване на вакума

С усложняването на сирийския конфликт, някои бизнесмени решават да напуснат Сирия и да прехвърлят капитала си извън страната. Изтеглянето на средства от сирийските банки се изчислява на около 10 милиарда долара в края на 2012 година. Голяма част от тези пари са инвестирани в съседни държави.

Част от бизнесмените получават разрешение от режима да изтеглят парите си и ги прехвърлят в Турция, Йордания, Египет и ОАЕ. От своя страна правителствата на тези държави се облагоделстват от финансовите инжекции, свежа работна ръка и договори с местни бизнесмени.

Голяма част от този бизнес елит, напуснал Сирия, не е интегриран в военновременната икономика, докато връзките им, изграждани с години, се разпиляват и губят. На сцената се появяват нови бизнесмени, които окрупняват силите си и печелят богатства немислими за тях преди бунта.

Могат да се дадат няколко примера. Най-известният сред тях е Самер Фоз, който се става важна фигура след началото на войната. Произлизащ от Латакия, той е син на член на партията Баас с близки връзки с Хафез ал Асад през 1970-те. Непосредствено преди бунта, Фоз поема компанията Aman Group, която има бизнес с имоти и хранителни продукти. Според последната налична информация от 2017 година, фирмата поддържа контакти с над 30 държави, въпреки санкциите.

Самер Фоз купува акции от бизнесмени, които напускат Сирия като Имад Грейуати. По време на войната и благодарение на връзките си с Башар ал Асад, Фоз получава добри договори за зърно с държавната компания „Хобуб“.

Смята се, че Фоз също подкрепя милиции като Куат Дир ал Амн ал Аскари (Сили на военна сигурност) и милиции, свързани с военното разузнаване, които се появяват след 2013 с цел да потушат бунтовническата дейност.

Търговия с всеки заинтересован

През август 2017 „Аман Груп“ обявява участието си в реконструкцията на Басатийн ал Рази в района на Меззе в Дамаск в партньорство с област Дамаск. За проекта са отделени над 18 милиона долара, а през ноември същата година компанията на Фоз получава възможност да строи имоти за 312 милиона долара.

Не е случайно, че всички тези проекти се извършват в райони, които са силно разрушени от военните кампании и въздушните удари на режима, а благодарение на т.нар. „евакуации“ – т.е. масово изселване – са обезлюдени и собствениците на имотите няма как да потърсят правата си. Преди сделката в Меззе, Фоз получава договор заедно с Надер Калей, който строи петзвезден хотел в покрайнините на Дамаск.

Друг показателен пример е Хюсейн Катерджи – базиран в Алепо търговец, който е малко познат преди бунта и който работи като посредник в търговията с петрол между режима, сирийския клон на ПКК и Ислямска държава, държали в продължение на три години петролните кладенци в Източна Сирия. Катерджи и неговите хора купуват жито от Ракка и Дейр ез Зор и дават на ИД 20%. Тези пари, разбира се, подхранват силите на джихадистите.

Катерджи получава място в парламента през 2016 година като депутат от Алепо. По същия начин Мухайдин ал Манфуш става един от най-известните търговци и каналджии в провинция Дамаск.

Той предоставя храна и гориво на обсадените от режима селища в Източна Гута, разчитайки на лични връзки в правителството, за да прекарва стоката си през пропускателния пункт при Хараста – една от основните бунтовнически крепости в Дамаск. Там Манфуш продава продукцията си на двадесет пъти по-високи цени, въпреки ужасната ситуацията, в която се намира местното население.

От тези сделки правителството получава процент и разрешава на бизнесмена да си направи милиция, с която да защитава бизнеса си. Така се появява сила от около 1500 бойци, охраняващи фабриката му, доставяща мляко и сирене на Дамаск.

Тези нови лица създават богатството си най-вече защото техните съперници са или отстранени, или са напуснали страната. Фарес Шехаби, шеф на Търговската камара в Алепо и известен поддръжник на режима, става президента на Камарата на сирийската индустрия през 2012.

До края на 2014 камарите както в Алепо, така и в Дамаск сменят почти изцяло членовете си. В Алепо, 10 от 12 избрани членове са нови инвеститори, повечето непознати преди бунта. В Дамаск, 7 от 12 членове са със същата история. Министерството на индустрията номинира напълно нови лица начело на камарите в Хама, Алепо, Хомс и Дамаск. Благодарение на тези ходове, каквато и да е съпричастност към бунта е потушена и бизнесът става почти напълно обвързан с режима.

Стратегията дава плодове

И през 2018 връзките между бизнес елит и режим продължават с пълна сила. Най-важния елемент е лоялността. Властта не застава срещу сунитите както някои заявяват, а срещу враждебни на статуквото прояви, които идват най-вече от обеднелите среди и засегнатото земеделско население около Дамаск и Алепо. Именно заради това се прилагат масови изселвания, заради които се променя демографската структура на Сирия.

Това не означава, че религията не представлява средство на режима, но тя е използвана най-често за пропаганда и всяване на разделение в обществото.

Благодарение на тези маневри представителите на малцинствата са изолирани от бунта и отчуждени от исканията на масовите протести от 2011, показани от правителствените медии като джихадистки заговор. С появата на Ислямска държава след 2013-2014 това самосбъдващо се пророчество на Асад придобива истински образ. Той  е развяван като знаме навсякъде, където може да се появи форма на съмнение в режима.

Същността на самите политически институции е исторически предопределена заради класовата структура, която се създава през последните десетилетия. С други думи, държавата не е разделена от сферата на политиката, която пък не е отделена от икономическата сфера.

Властите са разглеждани предимно като „алауитски“ заради видимото влияние на близки до президента бизнесмени, произлизащи от неговия роден край. Но в същото време самото алауитско население е силно ударено  – факт, който не трябва да се пренебрегва.

Нарастването на смъртността сред общността заради многобройните и продължили с години военни кампании покачва и недоволството на алауитите към държавата. В затвора са вкарани немалко активисти, произлизащи от Латакия и Тартус, които се славят като крепост на режима.

Когато правим анализ на Сирия трябва да имаме предвид всички тези реалности и нюанси. Етническата и религиозната принадлежност не са монолитни. Провалът да видим тези специфики води до това неразбиране на динамиката на конфликта в Сирия.

 


Основа на текста е Assad Regime Still Reliant on Fractions of the Sunni Bourgeoisie, с допълнения за по-добро разбиране на текста и конфликта в Сирия.