Присъствието на Хизбулла във Венецуела

Текстът е публикуван първоначално в “Актуално”

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви в средата на февруари, че ливанската организация Хизбулла има “активни клетки” във Венецуела. Той допълни също, че дейността на Иран, който е и основен спонсор на Хизбулла, се “отразява дълбоко на живота на хората във Венецуела и като цяло на Южна Америка”. Очаквано, изказванията му доведоха до множество реакции и коментари далеч извън САЩ и Венецуела. Някои наблюдатели обясниха, че вметките, които Помпео направи, са всъщност ескалация във “войната на думи” между Вашингтон и Николас Мадуро – война, която според същите наблюдатели няма общо с реалността. Имат ли връзка Хизбулла – чиято база е в Ливан – и Венецуела, въпреки разстоянието от няколко хиляди километра?

Южна Америка е дом на една от най-големите ливански и сирийски диаспори извън Европа и Близкия изток. Още от XIX век Аржентина, Парагвай и Бразилия стават крайна точка на бягащите от репресиите на сриващата се Османска империя, а в средата на XX век има още една вълна от имигранти. В днешно време диаспората е много добре включена в живота на държавите в Южна Америка и ливанци и сирийци заемат отговорни постове, включително с по един президент на Аржентина и Бразилия.

От диаспората, обаче, се възползват и политически играчи, какъвто е примерът с Хизбулла, които стават основен партньор на властта не само във Венецуела, но и в Куба. Така, освен държави като Турция и Русия, управлението на Николас Мадуро реално разчита и на недържавен фактор като мрежите на ливанската организация. В южноамериканската преса Хизбулла влиза предимно с негативни новини, какъвто беше случаят от миналото лято, когато бразилските и парагвайските власти извършиха мащабна операция за разбиването на криминална мрежа и която се оказа, че е изградена от членове на организацията.

Тази новина допълни докладите на САЩ и западни служби от последните няколко години, че организацията разполага с криминални мрежи, за да се финансира. Не би трябвало да има изненадани експерти в областта на сигурността. Хизбулла изгражда присъствието си в Южна Америка от дълго време и по-специално в известната сред всички анализатори на наркотрафика т.нар. “Тройна граница”. С този термин се обозначава районът, където се засичат границите на Аржентина, Парагвай и Бразилия. Ливанската организация обаче има мрежи далеч извън този район – във Венецуела, където членове на Хизбулла са замесени в пране на пари, наркотрафик и криминални дейности, с които се спонсорират част от дейностите на движението.

Тези данни освен, че не са тайна за експертите по сигурност, са и публично известни. Така например, на остров Маргарита, разположен във венецуелски води, има изградена силна мрежа от членове на Хизбулла. Под ръководството на Уго Чавес, венецуелското правителство изгражда масивни контакти с лидерството на организацията под знамето на борбата срещу империализма. По този начин Хизбулла получава възможност да оперира в една от най-богатите на природни ресурси държава в света. Особено здраво е и приятелството между Чавес и тогавашния президент на Иран – Махмуд Ахмадинеджад.

Така започва дългата история на Хизбулла в района. През 2000-те група, водена от ливанец, свързан с Хизбулла – Шекри Харб – става известна с трафика на кокаин и пране на пари през Панама и Венецуела за САЩ, Западна Африка, Близкия изток и Европа. По данни на местните власти и Вашингтон, печалбата от тази дейност се е изпирала в колумбийско песо или венецуелски боливар, а организацията е взимала от 8% до 14%.

Иран също е фактор. Хизбулла получава от Техеран над 700 милиона долара годишна помощ, докато Венецуела служи за вход за иранско влияние в Южна Америка. Ако Мадуро бъде свален от власт, това, разбира се, че ще има негативно отражение върху Хизбулла. Все пак, организацията има позиции дори в самия кабинет на Мадуро – Тарек ел Исами, който е министър на индустрията, е включен в списък от Министерство на финансите на САЩ заради връзки с Хизбулла.

След като всички тези данни станаха публични, не е изненадващо, че през последните седмици лидерът на Хизбулла Хасан Насрала се превърна в един от най-яростните защитници на Николас Мадуро, като в речите си Насрала отдели специално място на американското влияние в Южна Америка и че обвиненията към Хизбулла са клевети. Присъствието на Хизбулла в Латинска Америка е доказано отдавна, но то е повече проблем на правоприлагащите органи, отколкото причина за притеснения за международната сигурност, още повече на САЩ.

В случая с изказванията на Помпео може да се каже, че се използва вълната около наложените наново санкции върху Иран и политиката за изолация на Техеран, която не среща силен ентусиазъм сред европейските съюзници на Вашингтон. Хизбулла ще остане в Южна Америка и трябва да бъде наблюдавана дейността на организацията, но тя е по-интересна в контекста на близкоизточната политика. Благодарение на финансовите постъпления от венецуелските ресурси и криминалната дейност в Аржентина, Парагвай и Бразилия, Хизбулла може да продължи да финансира международните си операции и най-вече присъствието си в Сирия.