Ролята на социалните мрежи в изострянето на насилието (доклад на MRG)

Използването на социалните мрежи от репресивни държави и екстремистки групи директно допринася за заплахите, пред които са изправени някои от най-уязвимите общности в света, и може да изостри проявите на насилие там, където са извършени жестокости или има риск за избухване на такива, според новия анализ на Minority Rights Group International (MRG) и Ceasefire Centre for Civilian Rights.

Анализът, познат като индекс Население под заплаха (Peoples under Threat index) използва авторитетни показатели за идентифициране на онези страни по света, които са най-застрашени от геноцид, масови убийства или системни насилствени репресии.

„Неравният достъп до модерни технологии чрез социалните мрежи създава ускорен процес, чрез който омразата и ксенофобията могат да се разпространят“, казва Джошуа Кастелино, изпълнителен директор на MRG. Достъпността на средата улеснява формирането на мнение без нужда от контекст или нюанс. Сензационният характер на някои от тези комуникации, предназначени да шокират и да провокират страх, неизбежно подпомага тяхното разпространение.

 

Сирия, където платформите на социалните мрежи се използват активно от всички страни във войната, оглавява индекса за тази година. Силата на хаштаговете ескалира, където поддръжниците на президента Башар Асад популяризираха хаштагът #SyriaHoax в Twitter, за да дискредитират огромните доказателства за ужасяващи химически атаки срещу граждански цели. Множество видеоклипове, качени в YouTube от многото страни в конфликта, са получили стотици милиони мнения, което води до това, че сирийският конфликт вече се нарича „война в социалните медии“.

Сомалия запазва позицията си след Сирия в индекса. Както е известно от социалните мрежи, Ал-Шабаб използва Twitter и Facebook като инструменти за пропаганда и набиране на персонал в среда, в която използването на мобилни телефони непрекъснато нараства през последните години.

Афганистан е сред държавите, в които нивото на заплаха са е увеличило тази година. Цивилният брой на жертвите в Афганистан достигна най-високия годишен ръст през 2018 г., като 3804 души бяха убити, а други 7189 бяха ранени. Контролираната от правителството територия също се сви до най-малкия си размер от падането на талибаните през 2001 г. За да се смекчи тази обезкуражаваща картина, афганистанското министерство на отбраната публикува ежедневно в Twitter броят на талибанските бойци, които са убити или заловени. Талибаните от своя страна широко използват WhatsApp и Twitter, за да планират атаките си, да набират средства и публично да поемат отговорност за действията си.

Мианмар е ярък пример за връзката между социалните мрежи и извършването на жестокости. В този случай дехуманизиращият език и прякото подстрекаване към масови убийства бяха засилени чрез Facebook и Twitter, което допринесе за широкото таргетиране на малцинството мюсюлмани рохингия.

Ирак остава огнище на насилие. По време на най-интензивните и насилствени репресии срещу малцинствените общности, Ислямска държава използва хаштаг #AllEyesOnISIS в Twitter, за да популяризира своите жестокости. Макар че наскоро хаштагът изгуби голяма част от своята аудитория, съзнателното му използване показва как социалните мрежи се превърнаха във важен канал за разпространение на омразата и страха.

Нивото на заплаха също се е повишило в Демократична република Конго (ДРК), тъй като страната вече притежава повече от 5 милиона разселени лица в рамките на своите граници и е най-голямата криза на разселването на африканския континент. Властите в Киншаса са създали забрана за използването на интернет и социалните мрежи, за да предотвратят обвиненията към правителството в  лошо управление и несигурност. „Във все повече и повече страни, социалните мрежи в момента се използват за разпространение на омраза, набиране на убийци и организиране на масови убийства“, каза Марк Латимер, изпълнителен директор на Центъра за граждански права за прекратяване на огъня (Ceasefire Centre for Civilian Rights). „От години гледаме на социалните мрежи като на приятели на гражданското общество, но в момента те се използват срещу него в безпрецедентен мащаб“.

Индия е сред страните, които най-бързо са се изкачили в класацията с цели 16 места в сравнение с миналата година. Насилието в Кашмир се увеличава откакто през 2016 г. бе убит сепаратистки командир с много последователи в социалните мрежи. С разрастващата се милитаризация от страна на правителството, 2018 г. се отличава с най-голям брой жертви в региона за едно десетилетие, както и със засилващо се сътрудничество между няколко ислямистки сепаратистки групировки.

Междувременно, в цяла Индия социалните мрежи изиграха значителна роля в напредъка на хиндуисткия национализъм и нетолерантността към малцинствата, както и за възприемането на някои кандидати като аутсайдери на общите избори през 2019 година. Членовете на управляващата партия Бхаратия Джаната (BJP), поддръжниците и „ботовете“ увеличиха броя на подстрекателските и анти-мюсюлмански съобщения. Президентът на BJP Амит Шах нарича термити бангладешките мигранти, а профилът на партията в Twitter преповтори думите му. BJP спечели изборите за завръщане на премиера Нарендра Моди на власт с подновен мандат. Въпреки това, в няколко дни след победата на BJP, мюсюлманите вече са  обект на многобройни нападения и омраза.

Камерун също повишава индекса Население под заплаха на фона на ескалиращото политическо насилие. Мирни демонстрации през 2016 г. срещу десетилетия на политическа и икономическа маргинализация на англоезичните райони на страната от страна на предимно френско-говорящото правителство, доведоха до сепаратистко движение за независима държава. Изправени пред продължително спиране на интернет и оскъдно международно внимание, протестиращите, а по-късно и сепаратистите, разчитаха в голяма степен на хаштаговете в Twitter, за да се мобилизират. Президентът Пол Бия, който е на власт от 1982 г., дори е обозначил социалните мрежи, използвани от сепаратистите, като „нова форма на тероризъм“.

Междувременно, атаките на Боко Харам продължават в далечния север, което увеличава броя на вътрешно разселените и задълбочава хуманитарната криза.  „Регулирането на омразата и фалшивите новини е императив, с колективна отговорност: на технологични компании, държави и политици, но също и на отговорно гражданско общество и общо население“, казва Кастелино. „Неуспехите, както показва настоящият доклад, увеличават заплахите, пред които са изправени уязвимите общности, което става все по-остро в контекста на засилена конкуренция за ограничени ресурси.“ 

Социалните мрежи обещават все повече да влияят на възприемането или реагирането на насилие. Преместванията и конфликтите вече не могат да бъдат изтласкани от фокуса на медиите и множеството участници в тях. Важно е също така да се обмисли как тези експанзивни средства за комуникация могат да се използват еднакво за смекчаване на омразата и за борба с разпространението на дезинформация.

Това е 14-та поредна година, в която индексът  Народи под заплаха  е презентиран от MRG,  към който сега се присъединява Центърът за граждански права за прекратяване на огъня. Индексът се основава на показатели от авторитетни източници и продължава да отправя  ранни предупреждения за потенциални масови жестокости.

 

  • Посетете онлайн картата  на MRG, която визуализира информацията за Население под заплаха. Сравнете картата по години или по държави и намерете линкове към доклади,съобщения до медиите и друга информация за общности под заплаха.
  • Свалете пълния брифинг Население под заплаха 2019.

Международната група за правата на малцинствата (MRG) е водещата международна организация за правата на човека, която работи за гарантиране на правата на етническите, религиозните и езиковите малцинства и коренното население. Работи с повече от 150 партньори в над 50 страни.

Центърът за граждански права за прекратяване на огъня е международна инициатива за развитие на гражданския мониторинг на нарушенията на международното хуманитарно право или правата на човека; осигурява отчетност и обезщетение за тези нарушения; развива практиката за застъпване на граждански права