Интервю за Tribune.bg за ситуацията в Сирия и какво се случва с Ислямска държава

Интервюто е публикувано на 4 август


Сирия 2019 – след като чуждите медии постепенно спряха да пишат за конфликта, земя оставена в руини, огромен бежански проблем, как бихте коментирали ситуацията в момента там?

Войната в Сирия не е приключила – тя само изчезна от екраните ни. Наистина, днес се говори много по-малко до степен, че се създава фалшиво усещане в читателите и зрителите, че няма конфликт в страната и ситуацията се е нормализирала. Това, обаче, не отговаря по никакъв начин на реалността.

В нашия екип на военния журнал Де Ре Милитари (De Re Militari), правим карти, свързани с развитието на военни конфликти. Проследяваме всекидневно фронтови линии, движение на военни части, но също и изявления и дипломатически ходове. Мога да кажа, че в някои случаи – като Сирия, Афганистан и някои конфликти в Африка – не знаем дали следващата седмица картата ще е същата или ще трябва да я променяме. В момента в Сирия има няколко фронтови линии, които се развиват постоянно, а има и селища, контролът върху които се сменя по няколко пъти на месец – може да си представите за каква динамика става дума.

На първо време, да не забравяме, че една-трета от Сирия не е под контрола на сирийското правителство. Това са територии в Източна, Северна и Северозападна Сирия. В Източна Сирия действат Сирийските демократични сили, подкрепени от САЩ. Това са про-кюрдските части, които целят установяване на постоянен контрол в този район на Сирия и там тепърва ще има търкания с Асад, особено около град Дейр ез Зор. В Северна и Северозападна Сирия действат бунтовнически групи. Част от тях са бунтовници, изтласкани от други райони на Сирия след преговори с Асад, а други са подкрепени от Турция и действат под опеката и заповедите на Анкара. Не на последно място, има сериозни проблеми в Южна Сирия, където част от някогашните бунтовнически фракции, създадоха подземна съпротива. Заради действията на подобни движения, силите на Асад понасят щети постоянно – от края на миналата година до пролетта са убити над сто офицери от сирийските правителствени сили. В Южна Сирия има и съперничество за влияние между Иран и Русия. Накратко – войната в Сирия не е спирала, а само променя фазите си.

СирияСирия

 

Текат ли процеси на адаптация или много от избягалите от войната ще искат да се върнат по родните си места?

Няма данни за масово завръщане на бежанци в Сирия и това е нормално – в момента има военни действия. Другата причина са арестите на бежанци, които решават да се завърнат – досега няколко хиляди души са се завърнали, предимно от Ливан. Арестите обаче предизвикват силно недоволство и недоверие, тъй като част от арестуваните са пращани на фронта. Анкети сред бежанци в Европа показват, че мнозина биха искали да се завърнат в Сирия, но при променена политическа реалност – нещо, което в момента няма как да се случи. За адаптация и реконструкция е твърде рано да се говори, защото реалността е съвсем различна.

Ще бъде ли забравен споменът за ужаса на ИДИЛ?

Надявам се, че един ден ще бъде забравен ужасът от действията на Ислямска държава, но засега съм песимист. Групировката нанесе непоправими щети не само за културното наследство, но и в самото общество. В същото време, не бива да се забравят действията на ИД, защото това ще е грешка – организацията би имала полза, ако хората станат апатични и се отпуснат. В журнала ни обработваме данни за действия на ИД ежедневно – само за последните дни групировката е нанесла атаки в Египет, Афганистан, Сирия, Ирак и Йемен. Структурата на ИД също е активна, като дори установиха нови клонове в Африка и Турция. Това в никакъв случай не е унищожена групировка, затова не бива да говорим за нея в минало време, а напротив – службите в България и ЕС трябва да са много бдителни и да обменят информация.

Въпреки всички очаквания Башар Асад остана на власт?

Честно казано не знам дали някой е вярвал наистина, че Асад ще падне – дори в опозицията нямаше и няма подобни нагласи. Причината за това е геополитиката. Не само Русия и Иран са фактор, а и западните държави, които освен публични изявления, реално не са предприели сериозни ходове срещу Асад. Преди време бяха изтекли документи, показващи позицията на САЩ спрямо сирийското правителство – тези документи са доказателство, че дори американците не са гледали сериозно на идеята, че Асад трябва да падне. Пак да се спомене – има голяма разлика между публични изявления и реални действия. Хората от администрацията на Обама бяха нарекли Асад „нашият човек в Дамаск“.

Както тогава, така и сега американците нямат реална адекватна политика спрямо Сирия. За разлика от Русия и Иран, които постепенно и усърдно затвърждават влиянието си. След руската интервенция в Сирия през 2015, реално Москва е единственият голям играч в страната. Това не означава, че нещата ще останат такива, защото имаме и други страни – Иран, Турция, САЩ, Израел – но засега руснаците действат най-усърдно.

В същото време, нека кажем какво реално означава, „Асад остана на власт“. В момента сирийските правителствени сили получават заповеди от ирански или руски офицери, които заеха важно място през годините, когато се водеха военните действия срещу бунтовниците. Правителството реално стои повече като фасада, отколкото като реална власт в контролираните от Асад територии. Военноморските бази вече са отдадени за десетилетия на Русия. Русия печата и валутата на Сирия. Иран има свои военни подразделения, разположени в казарми на сирийската армия. Местата, разрушени от въздушни удари стоят още в руини и няма изглед да бъдат реконструирани скоро. Всичко това означава, че макар Асад официално да е президент, има сили, които влияят повече на вземането на решения от него самия.

Как бихте определили състоянието на Ислямска държава в момента, кои територии владее, спряна ли е нейната унищожителна сила, какви са заплахите и посланията, които отправя към този момент?

Както споменах, Ислямска държава не е унищожена групировка. Управленската структура на организацията е много активна, а също е активна и пропагандната машина. Публикуват се видеа, съобщения, изявления, кадри от операции.

След Сирия и Ирак, Ислямска държава се премести към други райони – предимно в Египет, Западна Африка и Афганистан. В Нигерия групировката контролира немалко територия около езерото Чад. В Афганистан ИД влезе във война с талибаните и иззема територия в Източен Афганистан. В Йемен също има действие на ИД, а за Египет да не говорим – там групировката има сериозно присъствие на полуостров Синай и бойците й извършват всяка седмица атаки по египетската армия.

ИД не е изчезнала и от Сирия и Ирак, макар да не контролира градове. В Сирийската пустиня джихадистите прегрупираха част от бойците си и извършват ежедневни атаки срещу кюрдските сили. Те атакуват в момента и сирийски правителствени постове, инфилтрират бунтовнически райони, атакуват цивилна инфраструктура. Данните са категорични – ИД е много активна групировка.

Да не забравяме и за опасността от чуждите бойци, за които знаем малко в момента. Над 2000 от тях не се знае къде се намират – сред тях и балкански бойци. Посланията, които групировката изпраща към своите симпатизанти и бойци е, да са готови за действие. Неслучайно ИД установи своя база в Африка – така е много по-лесно, възползвайки се от нестабилността на континента, да извършва атаки и в Европа.

Атаки на ИД Атаки на ИД

 

Пред какви предизвикателства е изправена Европа и в частност България?

Редица са предизвикателствата, в степен, че този въпрос е достоен за отделно изследване. Най-важното в момента е да се наблюдава Близкия изток и границите с балканските държави. Пред Европа – има редица проблеми като дейност на Хизбулла, трафик на оръжия и дрога, проблемни граници и корупция, помагаща на организираната престъпност да действа без проблем. Нарочно споменавам престъпните групи, защото те си взаимодействат с радикални организации и това е сериозно предизвикателство пред Европа и Балканите.

България има проблем с обмена на информация с партньорски служби, а също и неглижира проблемите в региона. Трябва да се инвестира в създаване на аналитични екипи, които да обработват информацията, да се следят тенденции и т.н. Подобни дейности има в съседни държави и на това се гледа сериозно – за съжаление у нас не се отдава сериозно значение по причини, които аз не приемам. Когато става дума за сигурността, трябва да се отделят ресурси – организациите не се интересуват от политически дрязги и битовизми.

Тези дни информационната агенция „Нюз фронт“ публикува следното, цитирам: „Американските структури под прикритието на военните сега са се заели с разграбването на Сирия вместо терористите на ИДИЛ, съобщи руският генерален щаб. Според думите на генерал-полковник Сергей Рудски американските структури добиват нефт на източния бряг на Ефрат под прикритието на 3,5 хиляди наемници и американска авиация. След това, добитата нефт се прехвърля като контрабанда в чужбина. А САЩ съответно печелят пари от това, докато казват, че са в Сирия, където никой не ги е викал «за борба с тероризма». Как бихте коментирали тази публикация?

Аз бях много изненадан от тази публикация. Личеше, че е пусната отгоре – т.е. от руското правителство. Използва се напрежението в Източна и Северна Сирия, за да се дискредитира противника – това е нормална и очаквана стратегия. Реално няма доказани данни за подобна дейност, а единствените наемници в Източна Сирия в момента са или иранци, или руснаци, охраняващи обекти около газови и фосфатни находища. Не се съмнявам, че САЩ биха използвали петролните залежи в Източна Сирия, но те там действат с кюрдите и са официален техен партньор заради войната с ИД – не се нуждаят от прикрити действия и наемници.