Коментар за Bulgaria Analytica за ролята на САЩ в Североизточна Сирия

Текстът е публикуван в Bulgaria Analytica на 17 август 2019. Има и английски вариант


Никой, който следи Сирия и региона през последните години, не може да отрече, че патовата ситуация в северните райони на страната беше очаквана. След повече от година на преговори – повечето от тях без особен резултат и емоция – САЩ и Турция продължават да не успяват да разрешат различията си по отношение на установяването на т.нар. буферна зона по границата между Турция и Сирия. Президентът Реджеп Ердоган няколко пъти подчерта, че страната му има намерение да извърши интервенция в Северна и Североизточна Сирия, за да подсигури територията си от възможно проникване на силите на ПКК, които в момента са част от подкрепената от Вашингтон арабо-кюрдска коалиция Сирийски демократични сили. Последните заплахи за офанзива дойдоха точно в момента, когато посланик Джеймс Джефри посети Анкара, за да проведе разговори за Сирия. Веднага след това в турската столица пристигна американска военна делегация и започнаха протяжни дебати на затворени врати какво ще се прави оттук насетне.

Рискът от турска интервенция е голям и това е ясно за всеки експерт и наблюдател на събитията. Струпването на военна сила се случва от месеци. Анкара изпраща подкрепления в бунтовническите райони на Северна Сирия, където разполага със свои бази, докато в същото време се извършват дипломатически маневри за търсене на подкрепа, включително сред руската администрация, която също се интересува от случващото се в Североизточна Сирия. Една интервенция би направила ангажиментите на САЩ и техните съюзници значително по-трудни за постигане, в това число и продължаване на военните операции срещу Ислямска държава.

В разговорите си със САЩ за Североизточна Сирия, Турция изисква установяването на зона от 32 км. навътре в сирийска територия, простираща се от река Ефрат до сирийско-турската граница. САЩ се опиват да контрират предложението на Анкара в полза на идея за установяване на територия, в която турското присъствие ще е ограничено, патрулите ще са американско-турски, а кюрдските милиции ще бъдат изтеглени извън тази зона, която ще бъде от пет до 14 км. навътре в сирийска територия. Това основно разминаване в идеите произтича от разликата във възприятието на заплахите и интересите в Сирия – от една страна са опасенията на Анкара относно овластяването на кюрдските милиции, а от друга са притесненията на Вашингтон относно Ислямска държава. Този основен разрив разтревожи двамата съюзници от НАТО от края на 2014 г. и въпреки близо половин десетилетие на преговори, никоя от страните не може да предложи на другата компромис, удовлетворяващ основните национални интереси на всяка страна. Разликата в целите разделя съюзниците в НАТО от 2014 насам.

В основата на разминаването между САЩ и Турция е фактът, че всяка страна има различна концепция за регионалната сигурност. И двете страни разглеждат другата като основен дестабилизиращ фактор в Близкия изток. Въпреки че и Анкара, и Вашингтон показват желание за провеждане на разговори, особено предвид факта, че разполагат с двете най-големи армии в НАТО, те реално не се интересуват от компромиси, защото всяка от страните приема своите интереси в Сирия за по-важни от тези на другия. Този детайли е особено важен в разбирането на спада в отношенията между САЩ и Турция.

Американско-турските преговори за установяване на буферна зона в Североизточна Сирия датират още от края на 2018 година, когато след телефонен разговор с Ердоган, Доналд Тръмп се противопостави на своите съветници и обяви, че ще подкрепи исканията на колегата си. Предложението на Ердоган представляваше начална оферта, предназначена да проправи пътя за генералната оферта – Турция да поеме контрола върху тази зона, като замени европейските и американски части, разположени в Североизточна Сирия, с турски войски. Зад това предложение стои и конкретна политическа и военна цел – ако Турция успее да се наложи в тази зона, така ще накара САЩ да започнат да скъсват отношения с кюрдските милиции, част от които са членове на Кюрдската работническа партия, водеща война с Анкара от 1984 година. За турската администрация предложението трябва да реши два проблема – смазване на крайнолевите кюрдски милиции и изтласкване на останалите в Източна Сирия клетки на Ислямска държава, които продължиха дейността си и след завземането на териториите на групировката.

Прочетете целия текст в сайта на Bulgaria Analytica.