Русия изпраща наемници в Либия

Руски наемници в Либия.

В края на октомври руски медии публикуваха интригуваща информация, която скоро обикаля международните агенции и привлича вниманието към руската външна политика в Северна Африка. По време на боеве южно от либийската столица Триполи загиват руски войници, които се оказват членове на наемната група „Вагнер“. Броят на загиналите варира между 10 и 35, но е ясно, че жертви има, а руските граждани са загинали при нанесени удари на правителството в Триполи. Скоро след тази новина излиза извън Либия, тя беше допълнена с нови детайли.

Според руски медии, при боеве в Либия е починал и един журналист от Екатеринбург, бивш прессекретар на спасителната служба „Сова“ – 55-годишният Евгений Илюбаев. Той е участвал във военни действия в Сирия и Либия като служител на станалата известна по света руска частна военна компания „Вагнер“. И докато погребението на Илюбаев се състоя в родината му в Оренбургска област, новата информация доказва спекулациите, циркулиращи сред военни експерти от поне година насам, че Русия разширява обсега на действие на компании като „Вагнер“ извън Сирия и Украйна, които през последните години бяха станали опитно поле за подобни военни операции.

Руските наемници загиват в района на Каср Бин Гашир – зона, южно от Триполи, оспорвана от армиите на подкрепеното от ООН централно правителство и генерал Халифа Хафтар. Именно в подкрепа на силите на Хафтар Русия разположи около двеста души от „Вагнер“, част от които се намират на фронтовата линия до Триполи. По данни на руски и западни медии, тези наемници са пристигнали в Либия през последните два месеца в нов опит на Москва да наклони везните на войната в северноафриканската държава в полза на Хафтар.

След четири години на неофициална подкрепа за Хафтар, Русия изглежда иска да засили влиянието си в Либия, след като в ситуацията за правителството на Башар Асад в Сирия се закрепи. Освен наемници, Кремъл изпрати на помощ на либийския генерал самолети „Сухой“, артилерия, снайперисти и ракети. Какъвто и да е ефектът от тази подкрепа, в дипломатически смисъл Русия вече има де факто вето върху всяка възможно резолюция за конфликта.

Трябва да се припомни защо Либия представлява интерес за Русия и други регионални играчи като Саудитска Арабия, Катар, Турция, Франция, Италия и Обединените арабски емирства. Макар войната в страната да не привлича така вниманието както военните действия в Сирия или Украйна, тя представлява шанс за геополитически престиж, икономически облаги и налагане на влияние в Северна Африка. В Либия, Русия подкрепя Халифа Хафтар – военен лидер, базиран в Източна Либия и Бенгази. Той получава подкрепа също от Египет, Саудитска Арабия, Емирствата и Франция. Хафтар се намира във война от повече от пет години срещу алианс от милиции, управляващи Западна Либия и столицата Триполи. Днешното правителство в Триполи е съставено от ООН през 2015 година и официално е подкрепено от западните сили и САЩ. На практика, обаче, единственият патрон на кабинета е Турция. Катар също се счита за покровител на правителството в Триполи, но през последната година Доха намали активността си в района.

Усилията на ООН да организира избори и да спре боевете, са неуспешни вече осем години. Либия има голямо регионално значение. С огромна територия и мащабни петролни залежи, страната изпомпва над 1,3 милиона барела на ден, въпреки конфликта. Дългият средиземноморски бряг е само на 400 км. от Италия и дълго време служи за отправна точка на стотици хиляди мигранти и бежанци. Отворените и несигурни пустинни граници на Либия осигуряват възможност и за радикални групи да преминават без проблем – като например Ислямска държава, чиито бойци от Сирия и Ирак се вливат в африканския клон на групировката, разположен в Субсахарска Африка и Нигерия; в Либия организацията разполага с поне две бази, станали обект на американски въздушни удари през последните няколко месеца.

Освен, че в Либия има две правителства, които се борят за надмощие, либийската война е уникална по своите специфики. Турция и Емирствата превърнаха Либия в първата модерна война, водена предимно с бойни дронове. По данни на ООН, за последните шест месеца двете държави са извършили над 900 мисии с дронове. В същото време, на терен ситуацията е коренно различна. В сравнение със Сирия и други военни зони, в Либия военните сили са малки (и заради по-малкото население), като често се сражават по общо 400 души от двете страни на фронтовата линия. По-голямата част от сраженията се водят в затънтени пустинни постове или южно от Триполи, където предградията са разположени през няколко километра едно от друго, а улиците са почти постоянно задръстени от коли.

Пристигането на руските наемници вече променя войната. Според европейски военни анализатори, куршумите, използвани от снайперисти южно от Триполи показват общи бележи с тези, използвани от руски снайперисти в Източна Украйна. През април либийският конфликт беше що-годе спрял, а генералният секретар на ООН Антониу Гутериш пристигна в Триполи, за да преговаря за мир. На следващия ден, подкрепен от Русия и Египет, Халифа Хафтар обяви начало на офанзивата си към Триполи, рестартирайки военните действия. Оттогава либийските фронтови линии са активни и смъртоносни.

До неотдавна Кремъл оставяше Египет и Емирствата да изнасят основната роля във военната помощ за Хафтар. Но от септември насам, атаката върху Триполи не върви по план и буквално буксува. Ето защо Русия смята това за добра възможност да се намеси ударно с идеята военните действия да приключат по-скоро и Либия да попадне под контрола на генерал Хафтар.

След като се срина на ниво враждуващи градове-държави след свалянето на дългогодишния либийски диктатор полковник Муамар Кадафи през 2011 г., Либия е по-малко функционираща държава и повече огромен портфейл. Жителите и градовете са обединени само от споделена зависимост от петролните приходи, които преминават през националната банка в Триполи към силно раздутата правителствена работна сила. Някои от тези заплати в крайна сметка отиват за бойци от всички страни на войната. Контролът върху Централната банка и петролните приходи превърнаха Триполи в най-ценната награда за враждуващите сили. 75-годишният генерал Хафтар е бивш личен приятел на Кадафи, който либийският диктатор изоставя насред войната в Чад през 1980-те. Хафтар е изнесен от африканската страна с помощта на ЦРУ и остава в САЩ до 2011 година, но не получава водеща роля в бунта, тъй като хората го свързват със стария режим.

Пет години по-късно, Хафтар призовава за управлението на Либия под негово ръководство, но военните му успехи постепенно замират след превземането на източните градове Бенгази и Дерна. Огромната Либийска пустиня прави логистиката трудна и военните действия са трудни. Ето защо, Хафтар става зависим от външни фактори и един от основните му съюзници става Русия. Макар Москва да подкрепя резолюцията за извършване на интервенция в Либия през 2011, днешната руска администрация вижда възможност да разшири влиянието си в страната и по този начин да придобие директен достъп до петролните полета и търговските пътища навътре в Африка.

Руската роля в Либия не свършва с Хафтар. Москва печата либийски банкноти и ги доставя на генерала в Бенгази. През 2015 руснаците установиха база в Западен Египет, за да предоставя директна подкрепа. Преди година Русия започна да изпраща военни съветници на екипа на Хафтар, а миналият ноември либийският командир проведе среща с Евгений Пригожин – човекът, седящ зад „Вагнер“ и един от най-близките хора на Владимир Путин. Хафтар получи такова силно рамо, че дори Тръмп похвали генерала за „борбата му срещу тероризма“, както Хафтар нарича операцията си срещу правителството в Триполи, въпреки че САЩ официално подкрепят другата страна. Днес, силите на Хафтар извършват редовни въздушни удари по милиции в Западна Либия, които по-рано сътрудничеха на Вашингтон в изтласкването на Ислямска държава от либийската й крепост град Сирт.

Освен руските наемници, Хафтар разполага и с помощта на Емирствата, чиито дронове атакуват постоянно столицата Триполи. Всеки един от тези дронове – произведените в Китай Wing Loong – струва над 2 милиона долара. Според данните, две-трети от убитите досега над 1100 цивилни, са загинали при удари с тези дронове. Според правителството в Триполи, атаките са координирани с руските сили, а за да изравнят сили, триполитанските сили закупиха дронове от Турция – Bayraktar TB2, произведени от Анкара и на цена от 5 милиона долара всеки. Турците изпратиха също военни съветници и дори разузнавачи, които да помагат на терен – двама от тях бяха ранени в края на октомври и върнати спешно в Турция.

С помощта на Турция, силите на правителството в Триполи успяха да си върнат контрола над стратегическия град Гариян, стоящ на пътя към столицата. Но с изпращането на наемниците от „Вагнер“, Русия отново накланя везните в полза на Хафтар. Въпреки, че в Сирия Москва и Анкара намират много общи точки и дори успяха да разпределят контрола върху Северна Сирия, в Либия те са на две различни страни. Наличието на наемници от ранга на „Вагнер“, предоставянето на военна сила и дори военновъздушни сили прави постигането на мир в Либия още по-невъзможно начинание, а Европа скоро ще трябва да обърне внимание на ситуацията около Средиземно море, тъй като заради военните действия, се очаква хиляди хора да тръгнат по опасния път към европейския бряг.

 


Статията е публикувана първо във “Вести”.