Турция е изправена пред важни въпроси в Сирия

След като по-рано тази седмица шестима турски войници загинаха, а девет други бяха ранени при обстрел на силите на сирийския президент Башар Асад, турският външен министър заплаши с ответен удар. Малко по-късно, турските сили атакуваха сирийски бази, убивайки 76 войници (по-ранните данни посочваха 35). Това, както коментираха редица наблюдатели, е най-сериозната конфронтация между Анкара и Асад през последните години и вероятно ще се разшири и засили, освен ако Русия и Турция не предприемат стъпки за деескалация. За момента, обаче, подобен сценарий е малко вероятен, а през последните два дни докато сирийските правителствени сили напредваха в посока град Идлиб, пренебрегвайки заплахите на Турция, турската армия изпрати танкове, войници и военна техника към наблюдателните бази в провинция Идлиб.

Провинция Идлиб е основното поле на сблъсък, макар да има фронтова линия и в провинция Алепо. В Идлиб обаче се намират между 50 и 70 000 бунтовници, без да броим по-крайни кавказки и туркменски фракции, базирани в планините около границата с Турция и сирийското крайбрежие. Голяма част от бунтовниците в Идлиб получават или са получавали турска подкрепа, а част от тях – най-вече около граничните градове Ал Баб, Африн и Азаз, бяха обединени в про-турската формация Сирийска национална армия. Тази формация участваше активно в турската интервенция в Северна Сирия срещу частите на ПКК в района, а бойци от същата група бяха пратени бойци в Либия в подкрепа на подкрепеното от Турция правителство в Триполи. Накратко казано, Северна Сирия е важно поле за проекция на турските интереси, от съществено значение за създаването на буферна зона около проблемната сирийска граница и в същото време, тренировъчен лагер за сили, които Анкара може да използва при нужда. Всяка офанзива, опит за завземане на територията или политически трус, е в ущърб на тези интереси и Турция не може да го позволи.

Русия и Турция подписаха споразумение през септември 2018, според което Турция се заема с обезоръжаването на проблемните за Русия и Асад милиции, сред които кавказките в планините около Латакия и туркменските формации, някои от които получаваха подкрепа от Анкара. Турция, Иран и Русия също така имат право да изградят бази около провинция Идлиб съгласно договорките, като в момента Турция има около 12 подобни бази, част от които са обкръжени от силите на Асад. Според споразумението от 2018, Асад ще се въздържа от атаки по Идлиб, но реално през цялата 2019 имаше офанзиви на приливи и отливи, като основната цел на сирийското правителство е връщане на контрола над важните магистрали М4 и М5. Именно около тези магистрали с водят най-тежките сражения в момента, предизвиквайки разселването на близо един милион души. Тези хора в момента се струпват около границата на Сирия с Турция, без други възможности за убежище.

В крайна сметка, Русия засили натиска си и позволи на режима на Асад да започне офанзива към Идлиб, където се намират близо 4 милион души, разселени от други райони на Сирия. Силите на Асад завзеха стратегически райони, превръщайки буквално градове като Маарат ан Нуман (с около 100 000 души преди офанзивата) в призрачни градове. В битките на Асад в Идлиб се включиха и ирански сили, най-вече от про-иранските милиции „Фатемиюн“, съставени от иранци и афганистанци. При сражения бунтовниците убиха няколко командири от тези милиции, а в провинция Алепо загинаха четирима руски офицери от Спецназ, които са помагали на силите на Асад.

Турция, която смяташе, че може да спре офанзивата и бежанската вълна с дипломатически средства, изглежда губи контрол върху дипломатическите и военни ходове. В безпрецедентно изявление от 2016 година насам, когато двете страни „поправиха“ отношенията си вследствие на свален от Турция руски изтребител, навлязъл в нейното въздушно пространство, турският президент Реджеп Ердоган заяви, че „Русия заявява, че се сражават с терористи. Кои са тези терористи? Това са цивилни, опитващи се да защитят домовете си.“ Ердоган обвини Русия, че не спазва споразуменията от Астана и Сочи, които гарантират Асад да не стартира офанзива с руска подкрепа. Ердоган постави и ултиматум Асад да върне силите си отвъд зоните на контрол около турските бази в Идлиб.

Проблемът е, че страната, останала без избор в Идлиб, е Турция. Анкара разбира, че военна кампания срещу Асад ще я постави в сблъсък с Русия, която остана единствената глобална сила на турска страна, след като вътрешните противоречия в НАТО и САЩ. Турция няма достатъчно влияние – е вероятно и никакво – върху различните милиции в Идлиб, и няма решение какво ще прави със стотиците хиляди бежанци, които се струпаха по границите й през последните две седмици. Турция се намира в капан, създаден от собствените й политики и Русия се възползва от това. Единствената възможност за Ердоган е да действа ударно с военна офанзива срещу силите на Асад, независимо от риска за противоречие с Русия. Москва едва ли ще реагира директно, а Турция няма много време – ако не действа сега, провалът в Сирия ще преследва Анкара десетилетия.

След като през 2018 завзе Африн и няколко други райони западно от река Ефрат като част от кампанията си срещу кюрдските милиции, Турция днес трябва да реши дали военното й присъствие в Сирия е отишло далеч или може да бъде засилено. Русия продължава да игнорира заплахите и острите думи от Ердоган, предполагайки, че до ескалация няма да се стигне. Турция е важен съюзник за Москва, особено в контекста на сблъсъка на интереси със САЩ – така например, в Източна Сирия, само за последния месец и половина руски и американски сили влязоха четири пъти в противоречия.

Русия иска войната в Сирия да приключи бързо, затова се надява Асад да завземе Идлиб по-скоро. В Южна Сирия проблемите се увеличават, след като само за месец имаше 23 атаки на анти-Асад движения. Фактът, че това се случва, е проблем за политиките на Русия в Сирия и затова Идлиб е важно да бъде завзет. Ако Турция се превърне в пречка за установяване на пълен контрол, съюзът между Анкара и Москва може да бъде замразен. В същото време, макар Русия и Асад да предизвикват за втори път бежанска вълна след 2015, ЕС отново не реагира. Европа е в задънена улица по отношение на Сирия  и един от малкото варианти, ако не иска бежанската вълна да стигне до ЕС, е да бъде подкрепена Турция в опит да се спре офанзивата на Асад, превръщайки Идлиб и северна Сирия в отворен бежански лагер. Подобна подкрепа, обаче, е малко вероятно според наблюдателите.

Текстът е публикуван във “Вести”.