Ще има ли мир в Афганистан след повече от 18 години война

Преди няколко седмици, афганистанците отбелязаха 31 години от напускането на войските на СССР от страната им. Войната, избухнала след инвазията на Москва в края на 1970-те, продължава десетилетие до 15 февруари 1989. Този конфликт завинаги променя историята на Афганистан и региона, и води до надигането на талибаните. През последните две седмици администрацията на американския президент Тръмп преговаряше усилена именно с талибаните, които през 1990-те управляваха с твърда ръка Афганистан, а от 2001 година воюват със САЩ и НАТО (в чиито сили България има немалък контингент). Целта на Тръмп е да постигне сделка за прекратяване на войната, която често е определяна като „вечна война“ заради изразходените вложени ресурси, многобройните жертви и фактът, че продължава близо две десетилетия.

Символично може би, но именно в края на февруари беше постигнато споразумение между САЩ и талибаните, в момент, когато всички си припомняха събитията от края на 1980-те. Ще види ли Афганистан мир и ще се изтеглят ли силите на НАТО днес, както СССР направи след дълги и безплодни години на афганистанския конфликт? Наблюдатели са скептици относно мира и стабилността, а също и за това колко ще бъде спазено споразумението.

Наследството на съветската интервенция винаги е хвърляло сянка върху войната на САЩ в Афганистан. Основни фигури в движението на талибаните, които днес участват в преговорите за изтегляне на войските на Щатите, включително заместник лидера Мулла Абдул Гани Барадар, са се сражавали срещу Съветите с оръжие, доставено от американците. По онова време муджахедините са считани за инструмент да се контрира съветското нахлуване в тази част на Азия, но тази политика съвсем скоро след това се оказва провал и извън контрол. Днес, талибаните, родили се именно в онези години, са на път да прогонят още една вражеска сила.

Сегашната сделка представлява кулминацията на преговори, започнали през септември 2018, когато американският пратеник Залмай Халилзад, стартира диалога със специална политическа комисия, изпратена от талибаните. Администрацията на президента Тръмп реши тогава да изключи от разговорите афганистанското правителство и президента Ашраф Гани – Вашингтон предпочита първо талибаните да дойдат на масата за преговори, а след това да се организират срещу и между правителството в Кабул и талибаните. През януари 2019 Халилзад предложи на талибаните времева рамка за изтеглянето на американските сили, а в замяна радикалното движение да спре да подслонява членове на Ал Кайда и да подпомага дейността на групировката, а също и да започне разговори с официален Кабул.

Процесът се оказа труден. Точно, когато споразумението изглеждаше завършено и готово за разписване през септември 2019, събитията на бойното поле предизвикаха трусове. Тръмп спря насрочената церемония в Кемп Дейвид в последната минута, когато стана ясно, че талибаните са убили американски войник. Държавният секретар Майк Помпео призова талибаните да намалят насилието и актовете на агресия, на фона на силни критики от американската преса и общественост срещу потенциална сделка с афганистанското движение. Все пак, преговорите продължиха през ноември 2019 и продължиха до този февруари. На 13 февруари Помпео обяви постигането на „много важен пробив“ по време на разговорите, а лидерът на талибаните Хаибатулла Ахунзада се съгласи на исканията на САЩ.

В никой случай бъдещето не е розово, нито пък ясно. Намаляването на военните действия продължи до 29 февруари, когато беше подписано споразумението между САЩ и НАТО, и талибаните. Това означава, че в срок от 135 дни, от близо 13 000 американски войници в Афганистан, трябва да останат 8600. С намаляването на броя на американски военнослужещи, талибаните се задължават да въведат в действие клаузите срещу Ал Кайда. От десет до петнадесет дни след подписването, трябва да започнат вътрешни афганистански преговори между талибаните и правителството в Кабул. Всичко това може да се провали за миг, още повече, че има опасения за ново надигане на Ал Кайда в района след изтеглянето на американски войници. Групировката е особено активна в Западна Азия, Пакистан и Индия, а Афганистан винаги е бил гореща точка. Нещо повече – само ден след подписването, правителството в Кабул обяви, че талибаните са нанесли атаки в 13 от 34-те провинции на страната. В своя защита, движението заяви, че атакуваните постове не били част от споразумението. Наложи се американски части да бомбардират позиции на талибаните, за да спрат с атаките си. Очевидно е, че боевете в Афганистан няма да спрат толкова бързо.

Има и друг проблем пред преговорите и това е категоричните различия по редица въпроси между афганистанските политически сили. Талибаните отричат напълно конституцията на страната и изобщо конституцията като документ. Какво предлагат те като алтернатива не е ясно, а връщане към радикалното управление от 1990-те, е неприемливо както за афганистанските политици, така и за САЩ. Някои официални лица от талибаните твърдят, че движението иска не „ислямски емират“, а „държава, базирана на исляма“. Засега обаче нито лидерите на талибаните, нито техните духовници изясняват значението на това определение. Добрата новина е, че талибаните вярват, че афганистанците могат да седнат на масата на преговори и да подготвят детайлите по бъдещото управление. Вашингтон трябва да бъде търпелив и да остави този процес да продължи, като удължи срока за изтегляне и при необходимост да притиска афганистанското правителство и талибаните.

Най-голямата сила на споразумението е, че то дава възможност на САЩ да тестват до колко талибаните са сериозни в намеренията си да спазват клаузите. Ако лидерите им се провалят в прилагането на изискванията, оттеглянето на американските сили вероятно ще бъде отменено напълно. В най-добрия случай – изглеждащ наивен към момента – талибаните ще се откъснат от Ал Кайда и ще се съгласят на политическо споразумение, с което да ограничат исканията си за монопол върху управлението, да приемат свикването на избори (те не вярват в изборите) и да гарантират пълни политически права за всички афганистанци. Съединените щати вероятно ще трябва да останат с месеци по-дълго от очакваното, но в крайна сметка американските войски ще напуснат. Подобна мирна сделка би съдържала потенциал да сложи край на страданията на афганистанците и да се гарантира сигурността в района.

Остават още редица неизяснени въпроси, които засягат конкретно Афганистан. Правителството на Ашраф Гани изрази своите задръжки относно идеята за освобождаването на над 5000 членове на талибаните в замяна на близо 1000 правителствени войници, държани от движението. Размяната на затворници е част от споразумението със САЩ, но афганистанските политици има защо да се притесняват. Талибаните разполагат от години с добре смазана административна машина, която включва правителство в сянка с министерства, дублиращи официалните. Това означава, че връщането на бойци на талибаните може да бъде използвано за засилване на директния контрол върху териториите, които талибаните вече държат – да не се забравя, че движението е сложило ръка в немалка част от страната. Очаква се представители на правителството и талибаните да се срещнат на 10 март, но разговорите едва ли ще се ограничат на тази дата – по-скоро ще отнеме дълго време преди да има каквото и да е уважавано от всички споразумение. Тук идва следващият тежък момент – афганистанската опозиция, която наскоро загуби изборите, обвинява Гани в манипулация на вота, застава срещу преговорите с талибаните и заплаши в създаване на втори кабинет. Рискът от граждански конфликт е напълно реален, а това развитие би прекъснало всички мирни разговори.  

Въпреки подписаното от САЩ и талибаните споразумение, истинската битка е в самия Афганистан. Подобно на СССР през 1980-те, западните сили и НАТО се чувстват уморени от близо двадесет години конфликт, който в крайна сметка се оказа загуба на политическа мощ, военна сила и икономически ресурси. Афганистан е все така разделен, а талибаните продължават да засилват присъствието си. Тяхната единствена цел е да управляват страната и в това не трябва да има никакво съмнение. Ето защо, всяко споразумение за Афганистан би било просто лист хартия, ако не бъде подсилена централната власт и не бъдат изградени демократични институции. До този момент усилията на САЩ се оказаха не толкова успешни, но все пак вече съществуват демократични наченки. От тук насетне, афганистанските политици трябва да покажат, че могат да управляват и да ограничат евентуално връщане на талибанското управление в Кабул.

Текстът е публикуван във “Вести”.