Въоръжени групи и радикални организации се възползват от Covid-19

Пандемията от Covid-19 достигна до над милион и половина души по света, а смъртните случаи се увеличават с всеки изминал ден. Вирусът, пред който сме изправени и в България, е непознат и агресивен, което доведе до въвеждането на редица извънредни мерки. Пандемията изправи повечето държави в света пред сериозни избори дали да се ограничават свободи. В редица региона беше въведен вечерен час, а войници – включително в Европа – бяха изкарани по улиците, за да помагат в борбата срещу новия коронавирус. Силите за сигурност обаче имат и други проблеми, за които да мислят: докато за по-голямата част от света пандемията е най-тежката глобална криза от поколения насам, то за терористите, престъпните синдикати и въоръжените групи, тя представлява възможност.

Усилията за борба с Covid-19 отклоняват вниманието на правителствата, които пренасочват значителни ресурси от програми за борба с престъпността и тероризма към здравните системи и прилагането на извънредните мерки около пандемията. Така например, Пентагона смята да изтегли военна сила и техника от сензитивни райони като Субсахарска Африка и Близкия изток, за да ограничи разпространението на коронавируса, след като стана ясно, че стотици моряци са поставени под карантина на няколко самолетоносача. Примерът на САЩ вероятно ще бъде последван и от европейски държави. По този начин се създават възможности за транснационални терористични организации, които в нормални условия не биха имали. Подобни групи се възползват от създалия се вакуум в сигурността и политическата власт. 

„Ислямска държава“ е в центъра на притесненията на разузнавателната общност както във Вашингтон, така и в Брюксел. Организацията наскоро публикува нов апел към симпатизантите си да подновят атаките си в западния свят и мюсюлманските страни, и най-вече в Сирия и Ирак. Джихадистите от нигерийската групировка Боко Харам, отговорни за едни от най-тежките атаки в Африка, увеличиха натиска си върху правителствата в Западна Африка. Само за месец загинаха близо двеста войници в Чад, Нигер и Нигерия. Малката африканска държава Буркина Фасо, където Франция има сериозни интереси, е пред колапс заради дейността на Ал Кайда. Западноафриканските войски бяха принудени да стартират съвместна военна операция през последните дни в отговор на засилената дейност на радикалните групи.

Изместването на фокуса към борбата с пандемията даде възможност на ирански милиции да засилят атаките си по американските и британски сили, разположени в Ирак. САЩ решиха да предадат контрола на три бази на иракската армия, като запазят малки контингенти, но е факт видимото преструктуриране на военна сила, породено от Covid-19. В Сирия, „Ислямска държава“ до такава степен стана отново видима, че силите на правителството на Башар Асад използва въздушни удари по позиции на групировката. Джихадистите атакуват все по-яростно както подкрепените от САЩ кюрдски сили, така и режима на Асад и бунтовниците в Северна Сирия.

Наблюдатели предупреждават от година насам, че джихадистите изграждат мрежите си наново и реално не са напускали териториите на бившия си „халифат“, но ударите от Covid-19 нанесени на всяко една държава в Близкия изток са достатъчно тежки, за да има единен отговор в момента. В Източна Сирия има бунтове в затвори с членове на ИД. В Йемен саудитската коалиция се принуди да обяви едностранно спиране на огъня, след като стана ясно, че коронавируса се разпространява и сред членовете на кралската фамилия. Крал Салман е в изолация, както и синът му принц Мохамад бин Салман заедно с основните министри.

Икономическите последици от пандемията също създават възможности за действие на въоръжени групи. Блокадите на цели градове и провинции, нарушаването на доставки и прекъсването на търговски пътища може да доведе близо половин милиард души по света до бедност според изследване на организацията „Оксфам“. Това е изключителен шанс за групировки, които разчитат на уязвимостта и бедността за налагане на своето влияние.

Радикални организации като „Ислямска държава“ и Ал Кайда са само част от примерите. В Южна Америка наркокартелите също се задействат – след кратък кризисен период заради затварянето на граници от местните правителства, има все повече сигнали, че картелите се съвземат и реално престъпната им дейност е незасегната, както се предполагаше от експерти в началото на пандемията. В Италия, където наложените мерки ограничиха действието на мафията, има опасения, че престъпните синдикати ще използват тежката икономическа ситуация с предлагане на заеми и помощ за банкрутирали местни бизнеси. В същото време, Интерпол се принуди да издаде специално предупреждение, след като е отчетено значително увеличение на хакерските атаки срещу болници и жизненоважна инфраструктура от началото на пандемията от Covid-19.

И все пак, въоръжените групи и радикални организации също пострадаха от пандемията. От Хизбулла в Ливан до хутите в Йемен, всички се подготвят за заплахата от разпространението на вируса. Тези организации са изправени пред същите проблеми, както която и да е държава. Хизбулла, например, мобилизира 25 000 здравни работници и доброволци. Същите действия предприеха и хутите в Йемен, също и про-иранските милиции в Сирия и Ирак. В Южна Америка, престъпните групи в Рио де Жанейро се наеха да наглеждат спазването на мерките в гъстонаселените предградия, където бразилското правителство има малко влияние.

В края на март генералният секретар на ООН Антиниу Гутереш призова въоръжените групи по света да свалят оръжия, за да могат заедно с правителствата да подготвят единен отговор срещу Covid-19. Мнозина не се съобразиха с апела, но други се съобразиха. В Колумбия, т.нар. Национална освободителна армия – една от малкото останали бунтовнически групи в страната – обяви спиране на огъня за целия април. Във Филипините, правителството и комунистическите бунтовнически групи обявиха примирие заради коронавируса, което е едно от малкото подобни спирания на огъня за десетилетия на конфликт, отнел живота на над 40 000 души. Апела на Гутереш беше последван в Камерун, където от години има вражди между франкофоните и англофилите, както и от престъпните групи в Южна Африка.

Анализатора предупреждават, че ще отнеме дълго време и значителни ресурси, за да могат международните институции и правителствата да възстановят усилията си за борба с престъпните групи, радикалните организации и милициите в зоните на конфликти. Някои страни, като Иран, продължават да подкрепят действията на формации в Сирия и Ирак, въпреки огромния брой заразени на своя територия, защото това е един от начините да упражняват влияние въпреки пандемията. Световните институции няма скоро да изместят фокус от Covid-19, защото вируса представлява сериозна опасност сигурността и дори целостта на държави в конфликт, в които интереси имат западни държави и световни лидери като Русия и Китай. Коронавируса предизвика нови бежански вълни също така, което експерти по сигурност предупреждават, че може да се засили като тенденция до края на годината.

Липсата на достатъчно ресурси в момента, както и промяната на военната стратегия заради Covid-19, със сигурност ще промени конфликтните зони, а с това и предизвикателствата, пред които ще се изправят ЕС и САЩ в периода след постепенното отшумяване на коронавируса.

Текстът е публикуван във “Вести”.