Йемен – между войната и Covid-19

Светът наблюдава ново потенциално огнище на Covid-19. Постепенното разрастване на коронавируса към Африка и Персийския залив, се забелязва от края на март, но към средата на април редица държави в Залива, Източна и Северна Африка рязко повишиха случаите на инфектирани от Covid-19. И докато по-богатите страни като Обединените арабски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия и Катар се справят дори на фона на високи стойности, то страните с конфликт предоставят възможност за Covid-19 да се разрасне до нови райони. Специалисти предупреждават за нова вълна на вируса през по-слаби и засегнати от войни държави, но в началото на май тези страхове се потвърдиха с данните, идващи от Йемен. Там, освен че Covid-19 навлиза все по-агресивно, в края на април сепаратистите в южната част на страната обявиха контрол върху важния и стратегически за световната икономика град Аден.

Медици, цитирани в арабската преса и АП, изнесоха стряскащи данни от Аден и южните райони на Йемен. Според тях, жертвите на Covid-19 са близо 300. Данните няма как да бъдат проверени напълно, заради военната обстановка в страната, през изминалата седмица Световната здравна организация предупреди, че може да се очакват трагични последици от разпространението на коронавируса. Според организацията, при липса на адекватна реакция, половината от 30-милионното население на Йемен може да бъде инфектирано, а жертвите могат да достигнат 40 000. Неимоверно разрастването на кризата с Covid-19 ще засегне и съседни страни.

Йемен разполага с едва 500 обдишващи апарата и 700 легла за интензивна грижа. Не само това – според официалните данни, при непредвидена ситуация, на всеки 2,5 милиона души са пада по един кислороден цилиндър на месец. СЗО достави около 6 700 тестове в Йемен и заяви, че се очакват още 32 000. Здравната агенция казва, че се опитва да набави повече защитно оборудване и консумативи за борба с вируса, но усилията са затруднени заради ограниченията за пътуване и недостига в други държави. Хуманитарните агенции също съобщават за проблеми с изпълнението на работата си в северните райони на страната заради ограниченията, наложени от бунтовниците известни като хути. Северен Йемен, включително столицата Санаа, са извън контрола на централното правителство от няколко години. На юг ситуацията се усложни от разрив между международно признатото правителство, което измести седалището си от Санаа в Аден и сепаратистите, обединени под шапката на т.нар. Южен преходен съвет (ЮПС).

В края на април, бяха направени опити за обявяване на „нова държава“ в Йемен, след като ЮПС, воден от бившия управител на Аден, Айдарус ал Зубайди, превзе правителствените сгради и клона на централната банка в пристанищния град, и обяви самоуправление на южните провинции. Изявлението на Зубайди фактически анулира споразумението за спиране на огъня, подписано миналият ноември между официалното правителство, водено от Абду Рабу Мансур Хади и сепаратистите. Тогава примирието беше постигнато с посредничеството на Саудитска Арабия, които се включиха във войната в Йемен преди пет години срещу бунтовнически сили на хутите, които пък получават подкрепа от Иран. Обявяването на самоуправление в Южен Йемен има ефект и върху споразуменията от Стокхолм за мирен процес в Йемен, постигнати в края на 2018.

Новините от Аден са лоши и за Саудитска Арабия, и за САЩ. Кралството очевидно губи контрол върху събитията в Йемен, докато за Вашингтон, които имат преки интереси в района, това е знак, че усилията за намаляване на влиянието на Иран, са затънали в пясъка. Новините от Йемен идват и на фона на изтегляне на американските ПВО системи от С.Арабия, и пренасочването им към Залива и Пасифика.

Трябва да се припомни, че сепаратизма в Южен Йемен не е ново събитие. След обединяването на Йемен през 1990 година под лидерството на Али Абдулла Салех – убит в хода на гражданската война през 2017 – Югът е като цяло изключен от важните решения на новата страна, включително от разпределението на ресурсите, въпреки че петролните залежи на държавата се намират в южната й част. Когато бунтовниците, известни като хути, стартират военната си операция от северната част към столицата, разтърсена от събитията около Арабската пролет, южните политически сили се съгласиха да се включат на страната на правителството, но поискаха по-широка автономия. Това така и не се случи.

През 2015 година, престолонаследникът на Саудитска Арабия, принц Мохамад бин Салман, заедно с лидера на ОАЕ създаде коалиция срещу позициите на Иран в Йемен. Техеран подкрепя бунтовниците, включително с оръжия, виждайки в това възможност да получи достъп до южните граници на Саудитска Арабия. На терен, ОАЕ и саудитците си партнират с редица местни милиции, подкрепящи сепаратистите в Аден и с официалната армия. От тогава насам, над 100 000 души загинаха от двете страни на конфликта, а сраженията често прескачат границата между Йемен и Саудитска Арабия.

Военното сътрудничество срещу общия враг не премахна старите вражди и нещо повече – те доведоха до различия в стратегията и целите на Рияд и Абу Даби. Докато Саудитска Арабия иска единен Йемен, който може да бъде много по-лесно контролиран от далеч, Емирствата подкрепят сепаратистите в Аден, с идеята да консолидират влиянието и контрол около важния проток Баб ал Мандеб, през който минават стоки, продукти и петрол към Червено море и Европа. ОАЕ, които също както и саудитците бяха обстрелвани с балистични ракети от хутите и се притесняват, че интересите им могат да пострадат, засилиха комуникацията с Иран и изтеглиха повечето от силите си от Йемен. По този начин, Саудитска Арабия остана като цяло сама, ако не се броят силите от Судан и Египет, участващи в коалицията. След пет години на сражения и въздушни удари, коалиционните сили показаха, че не могат да прекъснат напредването на хутите и в резултат на това, Рияд и Вашингтон се изправиха в битка с Конгреса дали и как да се продължава с американската подкрепа за коалицията на Бин Салман. Самият той е в незавидна позиция, тъй като Конгресът директно обвини принцът в участие в убийството на журналиста и критик Джамал Хашогджи.

Постепенно политическите сблъсъци между Южния преходен съвет, подкрепен от ОАЕ и централното правителство, подкрепено от С.Арабия, прераснаха във военни. Още по-гореща стана, когато йеменският президент, който е в изгнание в Рияд, реши да отстрани лидера на южните милиции, Зубайди, от поста му управител на Аден, заявявайки че се опитва да отнеме президентската власт. През 2016, Зубайди, който живее в момента в Дубай, обяви желанието си за създаване на независимо политическо тяло и прекъсна връзките с централното правителство. Година по-късно, верните му милиции завзеха президентския дворец в Аден и арестува президента. Той беше освободен едва след намесата на Рияд и Абу Даби.

Напрежението обаче не намаля. Миналият ноември, Рияд спомогна за подписването на споразумение за спиране на огъня между Южния преходен съвет и правителствените сили. Съгласно документа, трябва да бъдат създадени общи сили, а на южните политици им е обещано равно участие в министерствата и оформянето на бюджета. Това споразумение не само очерта пътна карта за излизане от кризата, но и даде възможност на Саудитска Арабия да излезе от Йемен. Събитията се развиха по друг начин. Сегашният политически процес, в който участва и ООН, е в задънена улица, а Рияд остана без много опции. Тук трябва да се спомене, че след подписването на споразумението през ноември, ОАЕ опита да се дистанцира от събитията и спря заплатите на редица милиции в Южен Йемен. Това пък се разглежда от Иран и хутите като възможност.

Без възможността за военно положение и с различията между ОАЕ и Саудитска Арабия, хутите имат две възможности: да разширят военните си офанзиви към Южен Йемен в опит да завземат Аден и районите с петрол, или да постигнат споразумение за сътрудничество с властите в Йемен. Втората опция има подкрепата на и на САЩ, и на Саудитска Арабия. В началото на април Емирствата и саудитците обявиха едностранно спиране на огъня в Йемен в момента, когато двете страни започнаха по-сериозни действия за борба с Covid-19. Хутите, обаче, не проявяват сериозен интерес и искат още отстъпки от Рияд.

Междувременно, боевете продължават, а медицинската инфраструктура е в още по-тежка ситуация. На този фон, коронавируса стъпи и в Йемен, предизвиквайки страхове в международното общност за неконтролирано разрастване на пандемията. Хутите не показват публично данни за заразените в своите територии, а официално случаите в Йемен са 106. Медиците и СЗО считат, че са много повече.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.