Назрява ли нов бунт в Сирия

През последните месеци Сирия остана встрани от основния новинарски поток, но събитията от последните дни върнаха темата в полезрението на световните агенции. Относителното спокойствие, наложено след турско-руската сделка, прекратила настъплението на сирийските правителствени войски в Северозападна Сирия, създаде представата, че гражданската война е към своя край, въпреки че коментатори предупреждаваха, че има редица нерешени проблеми. Част от тях излязоха на повърхността през май и се засилиха в началото на юни. В началото на седмицата сирийската валута се срина до невиждана досега стойност от 3150 лири за долар. Подобен крах на сирийската лира не беше отчитан дори в годините, когато се водеха най-тежките сражения. Икономиката е пред колапс, а това води до нови трусове в района, които са проблем за страните, замесени в конфликта и най-вече за Русия.

Едно от най-важните събития са продължаващите протести в Южна Сирия. От месеци там има напрежение, стигна се и до сблъсъци между местните градски съвети в провинция Дараа, съставени от бивши бунтовници и разположените в района сили на правителството на Асад. И макар ескалацията да беше видима, светът не реагира, докато в началото на юни не избухна протестна вълна в населения с друзи град Суейда.

Провокирани от икономическата ситуация и срива на местната валута, демонстранти се събраха в центъра на града и скандираха анти-правителствени лозунги, напомнящи ситуацията от 2011. „Сирия е за нас, не за Асад!“ е само един от лозунгите, които могат да бъдат чути от многобройните видео кадри, пуснати онлайн от активисти и местни жители. Гневът към правителството е очевиден. Някогашна житница на района, сирийската инфраструктура и икономика са разбити след девет години на сражения, а близо 80% от население живее в бедност. Сирийският изследователски център изчислява, че войната струва около 530 милиарда долара, а кризата в съседен Ливан, както и отражението на пандемията от Covid-19, направи ситуацията за сирийците още по-тежка от началото на тази година. В Ливан работят мнозина сирийци, а бизнесмени държат парите си в банки в Бейрут и днес те чувстват опасност за средствата си, заради политическото положение и масови демонстрации в ливанските градове.

Излизайки по улиците, демонстрантите в Суейда рискуват много. Районът до голяма степен беше пощаден от тежките сражения из страната, а Суейда, управляван от мощен местен съвет, е считан за сигурен правителствен район, използван в пропагандата като символ на защитата, която Асад осигурява на малцинствата. Но дори в Суейда търпението и спестяванията на местното население се стопяват все по-бързо. Правителствените медии обвиняват западните санкции за икономическата криза. Този месец се очакват да влязат в действие и най-тежките досега американски санкции, насочени срещу едрите индустриалци и всеки, който прави бизнес с режима на Асад. В това число, руски компании, които разработват фосфатни и газови находища.

Кадрите от Суейда показват стотици демонстранти по улиците на града, които се струпват пред правителствените сгради. Демонстрации се проведоха също в съседната провинция Дараа, а също и в едно от предградията на столицата Дамаск. Последната подобна вълна на недоволство в Суейда беше през 2015 година, но за разлика от тогава, сегашните протести имат изключително анти-правителствена насоченост. Сегашната ескалация е резултат на атмосфера на напрежение от последната половин година, белязана от взаимни обвинения между местните милиции, силите на Асад и разположените в района про-руски части от Пети корпус на сирийската армия. Южна Сирия стана свидетел на отвличания, престрелки и прехвърляне на вина.

Бъдещето е неясно, а традиционно сирийското правителство не толерира опозиционни гласове като именно смазването на протестите, изискващи реформи през 2011, доведе до въоръжен бунт, прераснал по-късно в гражданска война. Но Суейда има различен статут заради населението си, съставено предимно от друзи, които населяват части от Сирия, Ливан и Израел. Години наред правителството в Дамаск уверява външните си партньори, че е защитник на малцинствата и атака по протестиращите би имало огромен негативен ефект, както в Сирия, така и извън страната.

Събитията в Суейда, независимо от техния резултат, са сериозен проблем за Асад и за държавите, които го подкрепят – Иран и Русия. Протестите се случват в момент, когато е напълно възможна нова ескалация в Северозападна Сирия. Именно там, руски самолети бомбардираха селища за първи път от три месеца насам, а има сериозно раздвижване и сред правителствените сили. Ако опасенията за нова офанзива се засилят, това би поставило под въпрос турско-руското споразумение за Идлиб, когато интересите на двете държави се сблъскват в Либия. Там, през последните две седмици подкрепените от Москва сили на генерал Халифа Хафтар, претърпяха поражения от подкрепените от Турция правителствени сили. Дори да се окажат верни предположенията за турско-руско споразумение за Либия, събитията не са в полза на Кремъл. И Турция, и Русия използват сирийци да се сражават по либийските фронтови линии.

Залозите са големи и това е причината руските коментатори да изразяват притеснение от вероятността Асад да претърпи удар не от бунтовниците, а от населението, което до този момент официално се считаше за лоялно. Събитията в Суейда биха били проблем и за Иран, тъй като Техеран установи широка мрежа от бази в Южна Сирия заради близостта до границата с Израел и окупираните Голански възвишения. Това кара някои анализатори да предполагат, че Иран и Русия, въпреки различията си, биха действали рязко, за да спрат разширяване на протестната вълна.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.