„Нам нужен мир. Желательно весь“* (откъс от “Руските невидими армии”)

“Руските невидими армии” излезе на 10 юни от издателство “Сиела” и може да бъде намерена в книжарниците из страната. Книгата е в съавторство с изследователя Кирил Аврамов (Университетът в Тексас, Остин) и е продукт на две години проучвания, свързани с модела на руския наемнически модел и приложението му в контекста на външната политика. Откъсът, който може да бъде прочетен по-долу, е смесица от различни части на книгата .

За какво става дума в “Руските невидими армии”?

  • Няма общо с разбулване на мистерии – разгледали сме развитието на този изключителен феномен, който представлява наемничеството в днешна Русия и различията, които има със западните компании. Обяснили сме също защо книгата е точно за руските компании;
  • Вкарали сме исторически контекст от появата на първообразите на тези компании в Мюсюлманските батальони, използвани от СССР в Афганистан до доброволческите отряди по време на войните в Югославия;
  • Разгледали сме как се развива днешният модел от анексията на Крим и участието на доброволци в Украйна през експериментите с използване на наемници в Сирия до налагането на модела в Либия и Централноафриканската република;
  • В книгата има информация като цяло за разликите в наемническите компании, отряди и формации, а също сме посочили примери за използване на подобни групи от други страни; как се финансират компаниите, какво представляват мрежите за доставки и как се провежда съпътстваща медийна и хибридна кампания;
    Има още информация, която вярвам би била полезна на широкия читател, но и на колеги. Има поместен снимков материал и ситуационни карти.
  • България е спомената в една от главите в по-широк контекст.
Книгата може да бъде закупена от сайта на "Сиела"; 
добавете я и в GoodReads.

*„Нам нужен мир. Желательно весь“ – иронична игра на думи от текст на популярна руска песен (от руски „Искаме мир/света. Желателно целия.). Популярна сред руските военни от различните родове войски, както и под формата на нашивки, слагани върху камуфлажните униформи на руските наемници. – Бел. авт.


…Особеностите, развитието и разпространението на руските частни военно-охранителни фирми в глобален мащаб налагат няколко генерални извода. Темата е щекотлива и предизвиква разнопосочни реакции , като дори по отношение на самото определение на феномена „частни военни компании“ съществува разгорещен академичен дебат, в който една от страните счита, че тези компании представляват самостоятелен субект, а другата счита, че те не могат да бъдат разглеждани отделно от въоръжените и разузнавателни структури на Руската федерация . В най-добрия случай, биха могли да бъдат определени, като „квази-частни“, тъй като се разглеждат като част от дългата традиция на „маскировка“, прилагана във въоръжените сили и разузнавателния апарат от революцията до наши дни. В допълнение, някои водещи руски военни теоретици добавят допълнителни нюанси, като Попов и Хамзатов, които в своята книга „Война на бъдещето: концептуални основи и практически изводи“ описват разликите между частни военни компании от една страна и от друга – въоръжени групи, финансирани от олигарси, които им поставят задачи, съвпадащи или не с държавните интереси.

При всички положения никой сериозно не отрича съществуването и действието на подобни частни или „квази-частни“ военни и паравоенни формирования, които се явяват едновременно инструмент и на своите преки принципали, и на руската въшна политика . По отношение на техния генезис […] руските частни военни компании са пряко свързани с дългата традиция на казачеството и „доброволчеството“, които имат дълбоки корени в руската история.

В тази връзка, автори като Сергей Суханкин предоставят отлична ретроспекция на периодите на възникване и развитие на този „силов“ инструмент от времената на Иван Грозни до гражданската война в Сирия, като предлагат функционална периодизация на различните етапи на развитие на тези нередовни военни структури. В допълнение, Суханкин счита, че руската държава никога не приема частните военни структури като равни на редовните въоръжени сили на страната, а ги възприема като „хибриден инструмент“ за военна конфронтация и информационна война .

***

С политическата и икономическа инвазия на Русия в Европа, Близкия изток и кибер пространството, не е изненада, че присъствието на Москва в Африка не се забелязваше много до началото на 2019 г. Това се промени. Много от действията на Русия в Африка са отражение на желанието на руската външна политика под ръководството на Владимир Путин, да възстанови някогашното си място сред суперсилите. На първо време, има геополитическо измерение. В Африка се намират 25% от държавите в света. Русия не е първата страна, която се опитва да създаде политически блок, който да обслужва интересите й в ООН и други международни институции. В тази връзка африканският континент предлага отлични възможности за разгръщане на глобални „активни мероприятия“, които позволяват на Москва да се завърне в своите бивши сфери на влияние. Тя същевременно развива и геоикономическата си стратегия за достъп до ценни минерални ресурси в страни, раздирани от вътрешни конфликти и нестабилност, и за експорт на готова продукция и преди всичко оръжейни системи. Фокусът върху африканските страни не е никак случаен, тъй като Москва след анекцията на Крим, с оглед на наложената политическа и иконимическа изолация, трябва внимателно да разпределя своите ресурси и международни ангажименти.

В тази връзка, въпреки руската външнополитическа доктрина от 2016 г., където Африка е на последно място сред приоритетите, изпреварена дори от страните в Латинска Америка , с оглед на динамиката на събитията и ожесточената конкуренция със Запада и търсенето на паритет с Изтока, Москва е принудена да търси съюзници извън Европа и Азия. Такива, с чиито гласове в рамките на международни организации и форуми да преодолее изолацията, и такива, които би могла да „съблазни“ с предложения за „износ на сигурност“, която обаче гарантира обслужването на геополитическите държавни интереси, но и чисто икономическите интереси на олигархията у дома. Погледнати през призмата на тази перспектива, изведнъж африканските страни се оказват сравнително атрактивна възможност за постигането на тези цели на постижима цена.

Именно в процеса на възстановяването на стари връзки от съветско време и установяването на нови, инструментите, предлагани от сектора на частните военни компании, ще се окажат с висок капацитет за полезно действие, тъй като се „вписват“ идеално в предлагания от Москва „пакет услуги“. Пакет, който включва: продажби на оръжие; изпращане на военни съветници, ангажирани с обучението на редовните въоръжени сили и подконтролните им паравоенни групировки за водене на анти-партизански войни и потушаване на бунтове в държавите „клиенти“, в комбинация с персонална охрана за политическия елит; както и предоставяне на „политтехнолози“, които да се грижат за укрепването на нестабилната им власт. В тази връзка, дипломатическата и икономическа руска „офанзива“ в Африка може да бъде анализирана на няколко нива и съответни установени вече принципи на руската външна политика , а именно чрез фокуса върху специалните двустранни отношения със страни като Република Южна Африка и специфичните многостранни отношения със страни като Ангола, Намибия, Демократична Република Конго, Мали, Нигерия, Ботсвана и Танзания. Целите на офанзивата могат да бъдат групирани в няколко основни категории, а именно: борба с разрастването на ислямския екстремизъм, сдържане на влиянието на САЩ и Китай на континента, възстановяване и откриване на достъпа до африканските пазари за руската специална продукция и енергодобивна и минна индустрии. Това са все сфери, които благоприятстват ангажирането на услугите на частните военно-охранителни фирми.

В състезанието между Изтока (най-вече Индия и Китай) и Запада (ЕС и САЩ), Африка се явява разделителна линия между мощните политически играчи. Континентът вече е обект на засилен интерес от най-големите световни сили. Китай е стъпил здраво в няколко държави, както и Турция. ЕС пък – и по-точно Франция – има военна мисия и директно влияние в района на Сахел и Северна Африка, а САЩ са особено активни в Източна Африка. Очакваше се Русия също да обърне внимание на континента и този момент дойде преди няколко години. От две години руските интереси са вече повече от явни. Както ще стане ясно по-надолу в текста ни, за присъствието на Москва се заговори повече, едва след като в Централноафриканската република (ЦАР) бяха убити трима руски журналисти , зад чиято смърт е много вероятно да стоят наемници от групата „Вагнер“. Онова, което разследваха тези журналисти в ЦАР, бяха именно икономическите интереси на Кремъл и по-специално тези, свързани с фирмите на Евгений Прогожин – финансистът, стоящ зад небеизивестната „фабрика за тролове“ (т.е. фирмата Internet Research Agency, базирана в Санкт Петербург, попаднала в центъра на вниманието на разследването „Мюлър“ за вмешателство в американската вътрешна политика и впоследствие санкционирана от САЩ), а също и наемниците от „Вагнер“.

***

Москва е напът да установи военноморска база в Судан, която ще е разположена на западния бряг на Червено море – изключително важен стратегически район, където са намесени интересите на САЩ, Иран, Обединените арабски емирства, Китай, Саудитска Арабия, Израел и Турция. Червено море е и основен търговски маршрут, през който преминава голямо количество петрол и други стоки. Още през 2017 г., суданският президент Омар ал Башир обсъди с Владимир Путин военните връзки между двете държави, като общата им визия включва блокиране на американските интереси в района. Към изграждането на база в Судан трябва да добавим, че Русия вече разполага с логистичен център в Еритрея, която също е разположена на брега на Червено море и в близост до пролива Баб ал Мандеб, водещ към Сомалийския полуостров и Арабско море. В Еритрея е разположена и база на Емирствата, което означава, че съвсем скоро в района ще има надпревара за влияние, а американските, турски, саудитски и други кораби, които се придвижват от и за Персийския залив и Индийския океан, ще попадат директно под погледа на руските сили.

За да установи своите интереси, Русия използва пакет от услуги, изпробван в Украйна и Сирия, като той включва и наемнически групи. Че светът на наемничеството се е променил от епохата на „Блекуотър“, става все по-видно за експертите, които следят тематиката. На сцената отдавна има нови играчи, а из Близкия изток има места, на които в неформална обстановка бивши войници и търсачи на силни усещания предлагат офертите си на онзи, който иска да ги наеме. Днес Русия е стъпила все по-здраво на терена на наемническите сили, предлагайки […] един нов модел, в който държавните интереси са на водещо място. Докато американският им еквивалент сключва сделки и с вражески правителства, както направи Ерик Принс в Китай, то при руснаците нещата са много по-различни. След Сирия и Украйна, следите на наемническите групи, създадени от Москва можем да проследим в Африка. Към края на 2019 г. континентът е буквално залят от наемници, чиито биографии често са обвързани със съветската инвазия в Афганистан или специалните сили в руската армия. Африка предлага огромни ресурси, към които Москва има видими интереси и би искала да оползотвори на фона на ударения от санкции държавен бюджет и разходите за военния авантюризъм в Източна Европа и Близкия изток.

***

По всичко изглежда, че намесата на Русия по омиротворяването на Централноафриканската република си има цена и след „изглаждането на детайлите“ в началото на 2018 година, в Банги започват да пристигат и руските военно-транспортни самолети.

„Невидимата“ страна на руско-централноафриканската сделка включва издаването на лицензии за търсене и добив на злато и диаманти на фирмата „Lobaye Invest” (дъщерно дружество на действащата в Судан и ЦАР „М Invest“ за търсене и добив на злато и пряко свързана с лица и фирми на Евгений Пригожин ), която е собственост на руски гражданин и регистрирана през 2017 година в ЦАР , а неин директор е Евгений Ходотов – ветеран от силовите структури на Санкт Петербург и „бивш“ служител на „готвача на Кремъл“. Както по всичко изглежда, фирмата и нейните инициативи по спонсорство на конкурса за красота „Мис Централна Африка“, генералното спонсорство на шампионата по футбол на страната и поддръжката на площадки за детски игри в комбинация с други благотворителни инициативи представляват един от основните инструменти за „мека сила“ в страната. Истинският собственик обаче остава „скрит“.

Скрит или не, фирмата на терен не крие своето присъствие в богатите на залежи райони около Нделе, Бирао, Алиндао, Кабо и Брия, където се стреми да добива висококачествени диаманти. Съществува огромна и детайлна налична документация по случая със смъртта на тримата руски разследващи журналисти в ЦАР, работещи по следите на фирмите на Пригожин и използването на руски наемници под формата на „инструктори“. Тази документация е събрана от центъра „Досие“ и според нея неоспорими и документално проверими са следите, които водят към любимия олигарх на руското Министерство на отбраната, неговите служители и техния ангажимент в ЦАР и Судан (където свързаната с Пригожин фирма „Meroe Gold” разработва минни участъци в търсене на злато ). От наличната информация става ясно как работи скритата и уникална по своя характер „държавно-частна“ схема, която облужва стратегическите интереси на Русия и дава възможност за рискови инвестиции с обещания за високи печалби на избрани частни лица.

Всичко това с участието на наемници, политолози, геолози и дипломати, които координират сделките, обучават президентската охрана и лично охраняват Туадера, тренират армията и гвардията и провеждат кампании вътре в страната по утвърждаването на неговия имидж, докато същевременно провеждат дезинформационни кампании извън нея.

***

Същевременно, „уплътняването“ на руското присъствие около президента Туадера се извършва и по линия на личната му охрана, която е частично поета от регистрираната в ЦАР фирма „Sewa Security Services“, която има за персонал руски наемници, заменили местните охранители. По докладни записки на френското посолство в ЦАР, именно служителите на тази „охранителна“ фирма са заети в обучението на местната армия и жандармерия в Беренго, като пристигат на малки групи в страната и избягват всякаква публичност. Чрез контактите си с висшите политически кръгове на ЦАР и лидерите на основните групировки „Селека“ и „Анти-балака“, както и с бившия президент Мишел Джотодия, лидерите на руските наемници успяват да влязат в контакт с водещи „посредници“, чрез които да търсят реализиране на икономическите си интереси на място. В конкретния случай дългата верига от посредници преминава и през Белгия, основен център за търговията с диаманти, където президентът Туадера разчита на услугите на интересен руски бизнесмен на име Димитри Мозер, шеф на логистичната компанията „Mozer International“ с офиси в Брюксел, Лиеж, Антверпен и Москва, а от 2009 година генерален почетен консул на ЦАР във Валония и смятан за неофицален „посланик“ на президента, който помага при организирането на срещи и сделки . По този начин отново излизат на преден план „многоцелевите функции“ на „инструкторите“, които от една страна осигуряват достъп и защита за чисто икономическите дейности, а от друга успяват да посредничат с бунтовническите групи от типа на „Селека“, които контролират основните богати на залежи райони в страната. Наличието на икономически интереси и инвестиции в рискови зони, неподлежащи на контрол от страна на правителството в Банги пък, служи за идеално обяснение пред местната общественост и международната общност защо е нужен свеж приток на оръжие и „инструктори“.

Такъв е и случаят с лидера на „екс-Селека“ Нуредин Адам и колегата му Абдулайе Хисен, които преговарят при посредничеството на Ходотов близо до границата между ЦАР и Судан, а от вътрешната кореспонденция между служителите на „бек-офиса“ на Пригожин става ясно, че олигархът лично координира подкрепата за въстаниците, а те придружават руски конвои, пътуващи между Судан и ЦАР. Именно тези конвои, както и минната дейност, ще предизвикат сериозен интерес у аналитичната и журналистическата общност, което ще доведе руските разследващи журналисти Орхан Джемал, Александър Расторгуев и Кирил Радченко в ЦАР. Там те ще намерят и своята мистериозна смърт на 30 юли 2018 г. недалече от Сибю, в търсене на истината за дейността на наемниците и техните принципали.

 Книгата може да бъде закупена от сайта на "Сиела"; 
добавете я и в GoodReads.