Ще успее ли Русия да спечели кюрдите в Сирия

Миналата седмица Русия гласува с вето резолюция на Съвета за сигурност на ООН, според която трансграничните доставки на хуманитарна помощ от Турция към бунтовническите и кюрдските райони в Сирия, трябва да продължат без прекъсване. Около гласуването имаше напрежение и дипломатически натиск, който в крайна сметка доведе до спиране на резолюцията. Русия, а с нея и Китай, искат да има само един пункт, през който да преминава помощта и той да е контролиран от правителството на Асад. Досега имаше два пътя – през границата с Турция и през Ливан-Дамаск. Ветото в ООН означава, че сега всички доставки към Сирия през Турция ще достигат първо в Дамаск, а оттам ще се разпределят натам, накъдето Асад и руските сили сметнат, че е нужно. Организации, в това число хуманитарната организация на ООН, предупреждават, че подобен ход може да застраши големи райони на Сирия, които са извън правителствения контрол.

Ветото оказва директен натиск не само върху бунтовниците, но и върху кюрдите, които все още имат близки отношения със САЩ. Това накратко означава, че както и в други епизоди от гражданската война в Сирия, американските сили в Североизточна Сирия ще се сблъскат с тежки времена заради руската икономическа блокада върху кюрдските райони, освен ако Вашингтон не предприеме по-сериозни и решителни действия да осигури непрекъснати доставки на продоволствия и хуманитарна помощ.

Кюрдите, които се очаква да са под закрилата на САЩ, знаят добре кой в момента има повече влияние на терен. Преди седмица, командирът на кюрдските сили, Мазлум Абди, поиска от командира на руските сили Александър Чайко да спрат турските атаки с дронове в кюрдските райони и да помогнат на цивилните. Три дни по-късно, Абди се срещна с Кенет Макензи, ръководителя на американското централно командване, за да координира действия в продължаващата война с „Ислямска държава“. Битките срещу джихадистите, въпреки уверенията на Доналд Тръмп, продължават както в Сирия, така и в Ирак. Иракските сили за сигурност извършват редовни операции срещу клетки на организацията. В Сирия, ИД са заплаха както за кюрдските сили, така и за силите на Асад и бунтовниците. През последния месец имаше няколко по-тежки сражения в Източна Сирия, които показват, че джихадистите са се прегрупирали и отново успяват да организират координирани атаки. Кюрдите, освен срещу ИД, се изправят и срещу про-иранските милиции в Източна Сирия и по границата с Ирак, както и срещу сирийските правителствени сили, които разчитат на Кремъл.

Русия винаги е искала да разбие сътрудничеството между Вашингтон и кюрдите, с което да върне под контрола на Асад Източна и Североизточна Сирия. Тези райони са богати на газови и петролни залежи, а също и на фосфати, които са жизненоважни за приходите на режима на Асад. През април Русия предприе редица срещи с ръководителите на по-големите арабски кланове в Северна Сирия и има предложи да създадат своя собствена военна сила, която да е подчинена на сирийското правителствено командване. Лидерите, които контролират редица социални, политически и икономически процеси в пустинните райони на Сирия, отказаха офертата, виждайки желание на руснаците да създадат военна сила, която да бъде изпратена в Либия в помощ на генерал Халифа Хафтар срещу либийските правителствени сили. Техните опасения не са безпочвени, тъй като в Либия вече се сражават сирийци, набирани от териториите на Асад срещу заплащане и превозвани с руските военни самолети до Бенгази. Турция прави същото в бунтовническите райони, но ако се вярва на данните, руснаците засилват кампанията си и дори са увеличили предлаганото заплащане.

За да засили присъствието си, Русия стартира и медийна кампания. Кремъл предупреждава кюрдите, че Вашингтон може да се изтегли от Сирия във всеки един момент и да ги остави без защита. Ето защо, Москва предлага помощ, участие в мирните преговори и място в сирийското правителство, когато войната свърши. Не се знае със сигурност дали съобщението е достигнало до кюрдското командване, но имаше няколко срещи между руснаците, кюрдите и сирийското правителство. Кюрдите не бързат да приемат предложенията, а когато руснаците опитаха да построят военна база в близост до Маликия в Североизточна Сирия, те бяха посрещнати със съпротива от местните, с което плановете за базата бяха прекратени.

Преди година, командир Абди обяви, че кюрдите не могат да вярват на руснаците, които си партнират с Турция. Анкара извърши две интервенции в Северна Сирия, при които бяха изтласкани частите на сирийския клон на ПКК, YPG от редица райони, включително символичния кюрдски град Африн. Тогава Русия не реагира срещу турските сили, въпреки че разполагаше със сили в близост. Дори напротив, Кремъл препоръча на кюрдското командване да се изтегли към Североизточна Сирия до границата с Ирак. Москва беше мълчалива и по време на турската интервенция през 2019, тъй като двете страни имаха постигнати договорки за държаната от бунтовниците провинция Идлиб. Абади обаче подчерта, че няма да се съпротивляват на дипломатически връзки с Москва.

И все пак, пътищата са блокирани и дали те ще бъдат отворени, в момента зависи от кюрдите. Асад също не бърза. Приемането на нова конституция, както Москва иска, провеждането на избори и създаването на ново правителство, означава ограничаване на властта и контрола му в полза на Русия. Иран застава срещу проекта за конституция и ново правителство, опасявайки се, че в него ще влязат и представители на сирийската опозиция и по този начин ще бъдат застрашени иранските интереси. Ето защо, вероятно по внушение на Техеран, сирийското правителство протака и преговорите с кюрдското командване.

От гледна точка на Асад, Русия не е приключила задачите си в Сирия. Турция все още контролира Северна Сирия чрез подкрепени от нея бунтовници, Идлиб е под контрола на бунтовници и Хаят Тахрир ал Шам, а кюрдите не са сигурни дали трябва да си партнират със сирийското правителство, което десетилетия наред е отнемало основните им права. Всичко това означава, че руското командване има още много работа, ако иска да затвърди влиянието си в района и спокойно да се изтегли от Сирия, която вече се превръща в тежко финансово бреме за Кремъл.

Руснаците трябва да се убедят, че противниковите страни ще свалят оръжие, а Турция и САЩ ще изтеглят силите си. Асад има граждански контрол върху по-голямата част от Сирия, а армията му е все още лоялна. Преговорите с кюрдите бяха започвани няколко пъти, но винаги без успех. Сирийското правителство знае добре, че без контрол върху Източна Сирия и природните ресурси там, няма да може да поддържа дълго несигурния мир в наскоро върнатите територии.

Блокирането на помощите с руско вето в ООН не изпраща позитивен сигнал за кюрдите. Русия знае, че трябва да притисне кюрдското командване да се откаже от сътрудничеството със САЩ, но последните събития като например разполагането на още американски части и отпускането на икономическа помощ от Вашингтон, ще направи постигането на тази цел чрез мирни и дипломатически средства трудна задача.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.