Китай и Иран обединяват усилия срещу санкциите на САЩ

През последната година правителствата в Пекин и Техеран бяха притиснати по няколко линии. Китай се намира в тежка търговска война с Вашингтон на фона на напрежение в Южнокитайско море и обтягане на дипломатическите отношения заради намесата в Хонконг. В същото време, Иран, който е основен партньор на Китай, издиша под икономически санкции след провала на ядреното споразумение от 2015, а от две години насам иранските градове са свидетели на протестни вълни. Ето защо не е случайно, че Иран и Китай опитват да намерят все повече допирни точки в опит да отговарят на натиска от САЩ.

В първата седмица на юли, външният министър на Иран, Мохамад Зариф, призна по време на парламентарна сесия, че правителството преговаря с Китай за 25-годишно партньорство, което ще включва над 400 милиарда долара китайски инвестиции в различни сектори на иранската икономика. Проект на споразумението беше пуснат в западни медии, като американското издание „Ню Йорк Таймс“ обобщи 18-те страници на документа. Според изданието, текстът на споразумението е от юни и изчаква одобрение от иранския парламент, което говори, че някои от точките все още не са изчистени и двете страни продължават разговорите и в момента.

Пактът между Техеран и Пекин ще е мащабен: той ще увеличи обмена на разузнавателна информация и партньорството в областта на сигурността, включително планирането на съвместни мисии в Сирия и Ирак, където Китай има интереси, а Иран установено влияние; споразумението предвижда също инвестиции през китайски компании в иранската железопътна система, пристанища и телекомуникационната инфраструктура, а в замяна Китай ще получава редовни доставки на петрол за срок от 25 години на ексклузивно ниски цени (които не се споменават в документа). По този начин, Пекин ще инкорпорира Техеран в своята глобална инициатива „Един път, един пояс“, която се простира чак до Африка и Европа.

Отчаянието на Техеран го тласна в обятията на Китай, който има технологията и апетита за петрол, от който Иран се нуждае. Иран е един от най-големите производители на петрол в света, но износът му, който е и най-големият източник на приходи за хазната, се понижи рязко, след като администрацията на Тръмп започна да налага санкции през 2018 г.; от своя страна, Китай е най-големият вносител на петрол в света с повече от 10 милиона барела на ден през 2019.

За първи път идеята за това споразумение беше предложена от китайският лидер Си Дзинпин през 2016 година – преди избирането на Тръмп. Това показва колко трудно би било на американския президент да принуди Техеран да седне отново на масата за преговори за ядреното споразумение, което отне години на преговори, в които участие взе и Китай. Сега, когато икономиката им е пред колапс, иранците търсят спасителен пояс именно в Пекин. Китайската администрация, която също е в лоши отношения с Тръмп, изглежда е готова да поеме риска. Времето го позволяват – САЩ са във вътрешна криза, а Тръмп прави всичко възможно, за да изтегли все повече американски сили от горещи точки като Близкия изток и Африка: две зони, в които Китай е особено активен. Въпрос на време е и други държави да последват примера на Иран, и да подпишат договори с Пекин с желание да отслабят хватката на санкциите. За Иран подобно партньорство е добро дошло, защото би дало възможност не само за свежи средства в икономиката, но и за печелене на проекти за реконструкцията на Сирия в ущърб на Русия, с която оспорват влиянието си върху сирийското правителство. Това, че Китай е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН също дава сигурност, тъй като Пекин прави всичко възможно да не позволи на администрацията на Тръмп да удължи оръжейното ембарго над Иран, което се очаква да изтече в края на тази година.

Възможността за толкова мащабно споразумение с Китай предизвика реакции от ирански политики и анализатори. Някои критикуват администрацията на президента Хасан Рухани, че си затваря очите за вкараните в лагери над 1 милион мюсюлмани в Западен Китай. Сделката трябва да бъде одобрена от парламента в Техеран, който е доминиран от хардлайнери, противници на Рухани. Наскоро те го обвиниха, че не е посрещнал сериозно пандемията от Covid-19, която направи от Иран най-голямото огнище на коронавируса в Близкия изток. Иранските националисти критикуват президента пък за провала на ядрената сделка.

Макар партньорството с Китай да има потенциал да повлияе на живота на милиони иранци с проекти в по-слаборазвити райони като Северозападен Иран, то стана повод за междуособици сред елита в Техеран. Най-видим критик до този момент е бившият президент Махмуд Ахмадинеджад, който предупреди в своя реч миналия месец, че ръководството на страната „разпродава държавата“ и подписва споразумения „зад гърба на иранския народ“. Повод за коментарите му са китайски проекти, включени в споразумението, които се отнасят към летища и пристанища от жизненоважно значение за Иран. Едно от въпросните пристанища е в Джаск, намиращо се точно на входа на Персийския залив, откъдето преминава и голяма част от световния петрол. Протокът е от стратегическо значение за САЩ, чиято Пети флот е разположен в Бахрейн. Китай вече изгради серия от пристанища в Индийския океан, създавайки линия от Южнокитайско море до Суецкия канал. Привидно търговски по характер, пристанищата имат и военна стойност, което позволява на бързо развиващия се флот на Китай да разшири обхвата си.

Въпреки опозицията, има силни сигнали както в Пекин, така и в Техеран, че споразумението ще бъде прието. В този случай, това партньорство ще създаде сериозно напрежение в Азия, като Индия – която съвсем наскоро влезе в пограничен сблъсък с китайската армия – вече даде заявка, че ще противодейства на китайския проект „Един път, един пояс“. Много вероятно е споразумението да има отражение както в икономическо, така и геополитическо отношение в момент, когато САЩ, Великобритания и други западни държави, дават заявка, че смятат да контрират влиянието на Пекин в глобален план. Лондон вече обяви, че ще извади Huawei от изграждането на 5G мрежата във Великобритания, а до 2027 ще бъде прекъсната изцяло инфраструктурата на компанията, обвинявана , че шпионира в полза на Китайската комунистическа партия. На фона на тези новини, навлизането на Китай в Иран, през който може да бъде достигната гладната за проекти Сирия и пазарите в Йордания, Египет и Ирак, е не само добре дошло, но и нужно за Пекин.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.