Какво стана със сирийските бежанци?

Преди девет години, когато масовите демонстрации в Сирия малко по малко навлизаха в кървавата фаза на гражданската война, стотици хиляди започнаха да бягат от насилието и ударите на правителствените сили. С появата на бунтовнически формации и разрастването на мащаба на военните операции, броят на бягащите се увеличи двойно. След 2014, когато се появи „Ислямска държава“, броят на бежанците вече беше милиони, а действията на джихадистите увеличиха мащаба на хуманитарната катастрофа в Сирия и района. Това доведе до вълната от бежанци, достигнала европейските граници през 2015-2016 и ръстът на крайно десни фракции, успели да спечелят избори с обещания, че ще се борят с „терористи, предрешени като бежанци“. Няма съмнение, че сирийската гражданска война е най-тежкият конфликт на нашето време, а бежанската и хуманитарна криза, предизвикани от бомбардировките и сраженията, представляват сериозно предизвикателство за международната общност. Макар фокусът да пада най-вече върху бежанците в Европа, то основната вълна от бягащи от войната е в околните около Сирия държави – Йордания, Ливан и Турция. Девет години по-късно, каква е ситуацията със сирийските бежанци?

Едно от последните събития, свързани със статуса на бежанците, е от Турция и то показва колко е сложна и бюрократична е ситуацията. Сирийските учители, намиращи се в южната ни съседка, поискаха възможност да подобрят условията си на работа, за да са в крак с местната образователна система. Не е ясно обаче как може да се изпълни това искане. Заплатите им се изплащат от УНИЦЕФ и тъй като сирийските учители не са признати официално от Анкара, те могат да се обърнат към Сирийския национален съвет – сирийската опозиционна коалиция, базирана в Истанбул. Самият съвет обаче не може да им помогне много, тъй като не отговаря за бежанците в Турция. По този начин, учителите трябва да намират начини да продължат с наличната си заплата от 292 долара – много по-малко от местната заплата.

В Турция има над 3,5 милиона бежанци. Повечето идват от Сирия, но не всички са регистрирани официално в някоя от агенциите на ООН и не могат да получат хуманитарна помощ. Немалко от тях работят на черния пазар, без осигуровки или бонуси, а само няколко десетки хиляди имат късмет да получат разрешителни за работа. Има и сирийци, които получиха турско гражданство, но това е по-скоро изключение. За да олекоти ситуацията, турското правителство позволява неофициално на сирийци да работят не само в граничните със Сирия провинции, но и в големите градове като Измир и Истанбул.

Когато сирийските бежанци започнаха да пристигат в Турция в началото на гражданската война след 2012-2013, правителството отвори 55 центъра за изучаване на арабски език, базирани на сирийската образователна система и така мнозина учители започнаха работа в тях. Други работят в турски училища, в които има преподаване на арабски. Три години по-късно, Анкара реши да интегрира сирийските деца в турските училища и започна да затваря езиковите центрове. Тази година затвори и последният център, оставяйки сирийските учители без сигурна работа. Някои се прехвърлиха в турската образователна система.

Около 80 000 сирийски деца посещават училищата в Турция напълно безплатно и страната предложи учителите да преминават специално обучение, за да могат да бъдат наемани на постоянен договор. Но това е дълъг и труден път, чиито резултати ще се видят едва след година-две или дори повече. Обучението продължава две години, през което време учителите трябва да научат турски и да се запознаят основно с методиката на образователната система. Има сериозна възможност мнозина от тези нови учители да бъдат изпратени в по-отдалечени провинции, където има недостиг на преподаватели, но това означава те да бъдат отдалечени от семействата им.  

Въпреки тези трудности, турската политика спрямо бежанците е считана за успешен пример. Лагерите в Турция са много по-добре устроени Ливан или Йордания, мнозина сирийци стартираха бизнес, който заедно с международното донорство, донесе приходи на хазната в Анкара. Смята се, че турското правителство е похарчило близо 25 милиарда долара във връзка с бежанците до този момент. През последните години обаче симпатизанти на основните опозиционни сили все повече използват тези данни, за да атакуват политиките към бежанците, като често се публикуват фалшиви новини за повишаване на безработицата и „кражба на работни места“ заради сирийци. Стигна се дори до погроми върху магазини, собственост на сирийци в Истанбул, а новият кмет на най-големия турски град директно призова за нови политики към бежанците.

Новите настроения вредят на имиджа на правителството и администрацията на Ердоган все повече обмисля възможността за създаване на т.нар. „сигурни зони“, където да бъдат върнати близо един милион сирийци. Тези зони трябва да бъдат създадени в Северна Сирия и са определени след преговори с Русия, чиито сили се намират в района в помощ на частите на Башар Асад. Установяването на зоните даде и зелена светлина на Анкара да засили военното си присъствие в Северна и Северозападна Сирия като част от кампанията си срещу сирийския клон на Кюрдската работническа партия (ПКК).

И все пак, въпреки всички усилия, не са много сирийците, които бързат да се върнат в Сирия. Основните причини за това са липсата на работа в разбитата от война страна, продължаващите спорадични сражения в редица райони и многобройните сигнали за арестувани бежанци, завърнали се от Ливан и Йордания. Двете арабски държави са другите страни, които подслоняват най-много сирийски бежанци – по близо 2 милиона. Докато в Йордания сирийците имат що-годе добри възможности за работа, то в Ливан ситуацията е трагична.

Сирийците в Ливан нямат възможност да работят легално и 90% от тях печелят на черния пазар. Децата на бежанци не могат да посещават местните училища и нямат здравно осигуряване. Повечето живеят в палатки, тъй като Бейрут не даде разрешение за създаване на лагери от типа на Турция и Йордания. В резултат, чести са случаите на избухване на заради поради липса на постоянен достъп до чиста вода, а в районите около ливанско-сирийската граница мнозина живеят в претъпкани палатки. Това прави ситуацията още по-тежка на фона на битка с Ковид-19, който през последните няколко седмици се разпространява агресивно в Сирия и Ливан. По данни на организацията Save the Children, повече от половин милион деца бежанци страдат от недохранване и са изправени пред смъртна опасност, ако не пристигат редовни хуманитарни помощи.

Самият Ливан е изправен пред сериозни проблеми. Взривовете, които на 4 срещу 5 август унищожиха големи райони на столицата Бейрут, са само последният епизод от редица тежки събития, ударили ливанците. Сред унищожената инфраструктура е и пристанището на Бейрут, откъдето минават 80% от доставките на зърно и хуманитарна помощ. Икономиката на Ливан е в колапс, а банките не могат да отдават заеми, тъй като правителството вече изтегли значителни суми, които не може да изплати. От друга страна, най-агресивни срещу присъствието на сирийци, са симпатизантите на организацията Хизбулла и на президента Мишел Аун. Националистите искат преговори с режима на Асад, докато други ливанци се противопоставят на тази идея. По време на посещението на френския президент Еманюел Макрон в Бейрут заради разрушенията след взрива на пристанището, бившият външен министър на Ливан Джибран Басил, известен с националистическите си изказвания, буквално заплаши Франция, че ако Ливан колабира, два милиона бежанци ще тръгнат към Европа.

Идването на Ковид-19 допълнително засили дискриминационните практики, като редица градове забраниха сирийци да бъдат погребвани в ливански гробища. Антиправителствените демонстрации, които тресат Ливан от миналата година, отклониха фокуса от национализма и бежанците към тежката икономическа ситуация, но все пак трудните дни тепърва предстоят в Бейрут.

Международните институции и западните държави, които отговарят за милиони бежанци, така и не успяха да намерят решение за сирийския бежански проблем. Средствата за хуманитарна помощ са недостатъчни и дори намаляха с 10% тази година. Дипломатическото решение за войната в Сирия е все още далеч, а градовете са в руини шест години, след като с помощта на руската авиация, режимът на Асад успя да върне немалки части от страната под свой контрол.

Междувременно, в Сирия има нови конфликти като резултат на гражданската война. Напрежението между кюрди и правителство е голямо заради достъпа до петролните и газови залежи, Русия и САЩ все по-често сблъскват патрулите си. В Северна Сирия, Асад се готви за нова офанзива към бунтовническите райони – а това увеличава възможността за тотална хуманитарна катастрофа само на ден път от европейските граници. По всичко личи, че за бежанците пътят е задънен за момента.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.