Израел се притеснява от настъплението на Китай в Близкия изток

Наскоро израелският премиер Бенямин Нетаняху влезе отново в международните новини заради подписването на историческо споразумение с Обединените арабски емирства. Администрацията на Тръмп, която беше посредник в преговорите, обяви важността на установяването на дипломатически отношения между ОАЕ и Израел, превръщайки Абу Даби третата арабска столица с официални връзки с Израел. Това предизвика гневни реакции както сред палестинците, така и сред израелските хардлайнери, които са срещу мирните преговори. Отвъд тези новини, обаче, разузнавателните служби в Израел са притеснени за друга тенденция, която застрашава интересите на страната в района, а именно настъплението на Китай в Близкия изток и по-конкретно ходовете на Пекин в две официално враждуващи помежду си държави: Саудитска Арабия и Иран. Нетаняху и министърът на отбраната Бени Ганц са изправени пред избор дали и как да променят регионалната си политика.

Когато Ганц или друг израелски политик от сегашното статукво говори за Иран, те имат предвид иранско-сирийските сили и настояват международната общност – и по-специално САЩ – да ескалира действията си срещу Техеран. Но тази политика, на която е основана цялата израелска отбранителна стратегия в момента, става все по-остаряла предвид новата динамика в Близкия изток, свързана с Китай. Това се случва на фона на отслабен Вашингтон, който под управлението на Тръмп не вижда причини да поддържа военно присъствие в региона, както досега. Също така, Русия засили присъствието си в Сирия, стъпи в Либия и продава оръжия в Египет и Саудитска Арабия. Всички тези събития имат значение за израелските разузнавателни агенции, а в случая с Китай още повече, тъй като Пекин е играч, който има свои цели, независими от останалите в региона. Китай се засилва не само защото влиянието на САЩ спада, а защото работи по собствена визия за международните отношения и най-вече в името на това да се превърне в най-мощна световна сила. Пътят за това минава през Близкия изток и Иран е основна спирка.

През юни, Иран одобри проекта за споразумение за 25-годишно стратегическо сътрудничество с Китай, съгласно което около 600 милиарда ще бъдат инвестирани в рамките на този период (по 17 милиарда на година – първоначално ставаше дума за 400 милиарда общо). Под това споразумение, Иран ще продава на Пекин петрол на ексклузивни цени в замяна на приоритетни китайски инвестиции в банковия сектор, транспорта, енергийния сектор, комуникациите и технологиите. Русия също работи за подобен дългосрочен договор с Иран. Налагането на нови санкции от страна на САЩ върху Иран е отчасти свързано с новите сделки, които Техеран сключи с Пекин.

Това, което трябва да притеснява особено много Израел, е китайско-иранският план за формиране на обща комисия за разработка на оръжия и научно сътрудничество, включително в сферата на киберсигурността. Действията на Пекин в Иран са част от по-мащабния ход на Китай да засили своето разузнавателно и военни присъствие в Близкия изток, включително в Израел. Един от първите явни сигнали за засилване на това присъствие, бяха военните учения в Индийския океан – в ущърб на Индия, които пък имат близки отношения с Израел – в края на 2019 съвместно с руските и иранските военноморски сили.

Притеснение за Израел е и Саудитска Арабия, тъй като последните събития, които се наблюдават, са безпрецедентни. Израел и Рияд имат едни и същи цели що се отнася до иранската ядрена програма, желанието на Техеран за регионална хегемония в Близкия изток и подкрепата за ливанската организация Хизбулла. Иранците стъпиха здраво в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен през последното десетилетие, а това удря директно сигурността на Израел и Саудитска Арабия. Кралството отдавна призовава за по-силни атаки от страна на Израел срещу Техеран, за да спре ядрената програма. Този общ интерес беше изваден наяве по време на Втората ливанска война през 2006 година, когато саудитците позволиха на Израел да разшири военната си кампания без особена съпротива от страна на арабските държави. Това се случи именно с идеята Хизбулла да бъдат ударени смъртоносно, но когато не се случи, Рияд се разочарова и започна да търси други методи.

Според новинарски съобщения и международни доклади, в продължение на години Саудитска Арабия поддържа тесни връзки с Израел в областта на технологиите, разузнаването и киберсигурността. За близо три десетилетия, ръководителите на Мосад се срещат с шефовете на саудитските служби като Израел нито потвърждава, нито отрича официално тази информация. Усилията на Саудитска Арабия да насърчава израелско-палестинските преговори също засили връзките между Рияд и Израел през годините. Но липсата на напредък на палестинския фронт поради отказа на Нетаняху от преговори и желанието му да сложи край на идеята за две държави – еврейска и палестинска, както и заради вътрешните кризи на Израел, разрушават имиджа на страната. Не е рядкост в дипломатическите кръгове да се изразява изненада от немощността, която Израел демонстрира през последните години спрямо Хизбулла и Хамас, а ударите по ирански цели в Сирия са посрещани по-скоро със скептицизъм, защото реално не променят ситуацията на терен.

Това е в голяма степен контекстът, в който трябва да се разглеждат последните решения на саудитското правителство да засили своята собствена ядрена програма с търсене на възможности в Китай. Престолонаследникът Мохамад бин Салман вероятно осъзнава, че ако страната му иска да възпрепятства Иран да придобие ядрено оръжие, спасението няма да дойде от Тръмп или Нетаняху и затова е време саудитците също да тръгнат по ядрения път. Преди седмица, американското издание The Wall Street Journal съобщи, че Саудитска Арабия има съоръжение за извличане на уранова руда от рудниците на своя територия и че тази инфраструктура е построена с помощта на Китай. Преди години саудитските ръководители ясно заявиха, че ако Иран разработи ядрени оръжия, те също трябва да го направят заради сигурността си. През 2019 братът на саудитският престолонаследник, принц Абдулазиз бин Салман, като министър на енергетиката заяви, че страната му иска да закупи технология и експертиза за компонентите и етапите на ядрения процес. САЩ имат желанието да поемат ангажимент, но го обвързват с искане саудитците да не изграждат съоръжения за обогатяване на уран. Рияд отказа, а Израел все още поддържа мълчание по въпроса.

Саудитска Арабия знае, че ако САЩ не й построи ядрени реактори, Русия или Китай ще са щастливи да го направят, а вече има слухове, че Рияд е постигнал споразумение с Пекин по този въпрос. С намаляване на петролните запаси, естествено е саудитците да искат да разнообразят енергийните си източници и да изградят ядрена програма. Въпросът е дали ще има изграждане и на съоръжения за обогатяване на уран. В тази връзка, Китай е познат доставчик в Саудитска Арабия, като в миналото Пекин продаваше ракети с дълъг обсег. Друг възможен доставчик може да е Пакистан, с който кралството има близки отношения и е ядрена сила в Азия.

Способността и желанието на Китай да участват в стратегическо сътрудничество с две враждуващи помежду си страни – Саудитска Арабия и Иран – е поведение на свръхсила. Години наред се смяташе, че интересът на Пекин към глобалната геополитическа игра, се корени в желанието за контрол върху енергийни източници и тяхното транспортиране до Китай. Този икономически интересно бавно, но сигурно доведе до осъзнаването в Пекин, че трябва да бъде подкрепен и от военни сили. Сирия е добър пример за промяната в играта на Китай – и Русия, и Иран се притесняват, че китайските компании, които са един от много вероятните участници в реконструкцията на Сирия, ще доведат със себе си и частни военни компании, на които Пекин разчита при своите проекти. Това би променило динамиката на военните действия в страната. Израел също има проблем относно присъствието на Китай в района и най-вече с идеята, че статуквото може да се промени. Това е и една от основните причини да се настоява оръжейното ембарго за Иран, което изтича този октомври, да бъде удължено. Но дори и да се запази ембаргото, участието на Китай в региона променя правилата на играта, а присъствието на Иран в Сирия може да се окаже малък проблем за Израел в сравнение с китайско-иранското предизвикателство.

Другият проблем е страхът от гнева на Китай и нежеланието на Израел да навреди на връзките си със Саудитска Арабия. Нетаняху и неговия кабинет стъпват меко и тихо, докато китайците и американците обменят удари в търговската си война, но в един момент Израел ще трябва да вземе страна и ще трябва да реши кой е по-важният съюзник: Вашингтон или Пекин. Китайските интереси са вече в Израел, благодарение на сделките на Нетаняху и отдаването на пристанище Хайфа на китайски изпълнител. Сега, когато Китай гледа към разрушеното бейрутско пристанище, за Израел остава малко време да реагира, за да посрещне новия играч в Близкия изток.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.