Защо събитията в Мали са важни и за Европа

Бившият президент на Нигерия Гудлук Джонатан заедно с полковник Асими Гойта като част от делегацията, преговарящи с превратаджиите в Мали. [H.Diakite / EPA-EFE / EPA]

На фона на демонстрации в Беларус, напрежение между Запада и Русия, надигането на Китай и приближаващите избори в САЩ, ставащото в една бедна африканска страна като Мали, не е от голямо значение за широката общественост. Но всъщност не е така. Ако страната изпадне в хаос, което е все по-вероятно, територията й която вече е в епицентъра на засилваща се глобална джихадистка заплаха, ще се превърне в буря, която ще засегне не само големи райони от Африка, но и далеч извън континента. Като например Европа. Неслучайно, държави като Франция и САЩ поддържат свои големи сили в района на Субсахарска Африка и в частност в Мали, но ситуацията може да се промени скоро на фона на скорошния военен преврат в страната.

Военният преврат в Мали се превърна в прецедент по време на пандемията. Протести заляха страната през последните седмици, а преди седмица, на 18 август, войници от една от важните военни бази, навлязоха в столицата Бамако. Докато блокираха основните пътни артерии, те обявиха, че извършват промяна в страната, а протестиращи излязоха по улиците, за да поздравят войниците, станали известни като Национален комитет за спасение на народа. На 19 август през деня стана ясно, че са арестувани президентът на Мали, Ибрахим Кейта, премиерът и други министри и официални лица. Малко по-късно в телевизионно обръщение Кейта обяви, че се оттегля и разпуска парламента.

Основните проблеми, които застигнаха Кейта разбира се не са заради коронавируса – гневът срещу корупцията в страната и липсата на успехи в битката с радикалните групи в северната част на страната, съществуват от години. Но пандемията, която се разпространи така бързо по света, засили напрежението до точка на кипене. Семената на сегашния военен преврат (който все пак остана безкръвен), са посети преди години. Страната беше разтресена от вълна от насилие и радикализъм от близо десетилетие, когато падането на режима на Муамар Кадафи в Либия предизвика трусове из целия район. Кадафи, който разчиташе предимно на наемници, имаше на служба хиляди граждани на Мали и Нигер, които през 2012 се завърнаха в страните си. Мнозина от тях са радикални бойци, а други принадлежат към народа на туарегите, които от десетилетия се борят за независимост в северните райони на Мали. 2012 предизвика нов бунт и малийското правителство беше принудено да отстъпи, а във вакуума се настаниха радикални групи, които инфилтрираха местния бунт. Кейта дойде на власт през 2013 и спечели наново изборите през 2018 (със съмнения за манипулации). През това време обаче общественото разочарование се трупаше и избиваше на няколко пъти в масови протести.

По време на седемте години, през които управлява, критиците на Кейта все по-често го обвиняваха в злоупотреба с власт и потъване на огромни средства, които партньорски държави отпускаха за борбата срещу засилващата се радикална заплаха в Субсахарска Африка, в чиито епицентър е Мали. Другата част от обвиненията включват корупция в политическия елит, свързан с президента и неговата партия. И тогава се появи Ковид-19. Въпреки че Мали има малко случаи в сравнение с други държави – около 3000 потвърдени случаи на заразени и 125 починали в държава с 19-милионно население, пандемията засили политическите и икономически проблеми. Кейта поиска избори през март, въпреки рестрикциите, свързани с мерките срещу вируса. Отвличането и изчезването на основния опозиционен лидер, Сумайла Сисе, остава неразрешен случай и това предизвика първите искри, довели до преврата. Наблюдатели на изборите определиха участието на по-малко от 24%, а по-късно Конституционния съд отмени резултатите. Новото правителство на Кейта се оттегли след клане, извършено от въоръжена група, шокирало обществеността.

Рестрикциите, наложени заради битката с коронавируса през март, доведоха до срив в икономиката на Мали, която остава една от най-бедните страни в света. Но вируса не спря напредването на радикалните групи и насилието, въпреки присъствието на близо 5000 войници от Франция, 15 000 мироопазващи сили на ООН (някои от които починаха заради Ковид-19). Новите военни лидери на Мали обещаха „завръщане към нормалността“, провеждане на избори „в скоро време“ и че няма да се предадат на групировките. Военните заявиха също, че международните сили в Мали няма да бъдат гонени. Но превратът предизвика силни реакции както от Африканския съюз, така и от ЕС, САЩ и Франция в частност.

Първите реакции дойдоха от Париж, който е основен играч в Мали и Субсахарска Африка. Последваха гневни коментари от Държавния секретар на САЩ, Майк Помпео и от генералния секретар на ООН, Антониу Гутериш. Всички те призоваха да бъдат освободени официални лица, включително президента Кейта, което за момента изглежда невъзможно. Залозите са големи и всички регионални сили знаят това добре.

Мали играе важна роля в региона, както и в глобалната война срещу екстремизма. Територията, разположена в района известен като Сахел, я превръща във връзка между Западна Африка и Северна Африка. Радикалните групи виждат възможностите в Мали и през последните години Ал Кайда и „Ислямска държава“ укрепиха местните си структури. Скоро след това, насилието се пренесе към по-стабилни държави като Нигер и Буркина Фасо. В Буркина Фасо, например, вече цели райони са извън строя, хиляди бяха принудени да напуснат домовете си, а ръстът на терористичните атаки е от няколко стотин процента от 2018 насам.

Франция – бившата колониална сила в района – изпрати военна помощ през 2012 година в битката на Бамако срещу екстремистите, които по онова време превзеха градовете в северната част на страната. САЩ също участват с военна сила, а през последните две години изградиха бази за дронове в съседен Нигер, откъдето извършват удари по позиции на Ал Кайда и „Ислямска държава“. Участието на Франция се очакваше да бъде едва няколко месеца, но вече е определяно като „вечна война“, която Париж води в Сахел. През 2020 френските сили са близо 5000, а към европейската мисия, създадена специално за Мали, участват няколко държави, включително и България с малък контингент от медици.

На този фон избухнаха и масовите протести през последните седмици. Демонстрантите изискваха от президента Кейта действия за подобряване на икономическата ситуация, която наред с екстремизма, е сред основните причини за миграционните вълни към Европа и Северна Африка. Отстраняването на президента, иронично, но може да спре реформите. Международни наблюдатели предупреждават, че превратът може да навреди на търговията със злато, която е от изключителна важност за икономиката. Франция мое да не иска да работи с превратаджиите, а законите на САЩ забраняват отпускане на помощи за правителства, формира след военни преврати.

Военният преврат в Мали вече предизвика дипломатически кошмар за Франция. Само преди седмица и половина загинаха шестима французи след засада на бойци, свързани с ИД в близост до столицата на Нигер. 20 цивилни загинаха в същия район този май. Военните операции струват на френския бюджет над 1 милиард долара годишно и френската администрация не желае сътресения, които могат да подкопаят тези усилия. Въпреки няколко победи през годините, джихадистите продължават да напредват, а неадекватните действия на местните правителства бутат отчаяните местни общности в ръцете на радикалите. Присъствието на чужди сили също предизвиква все повече ярост от година на година и Франция разбира това напълно. Нужни са действия и вече се оформят две жизненоважни стъпки, за да се предотврати хаос и катастрофа, която ще засегнат големи райони от Западна Африка и оттам – южните части на Европа.

На първо време, анализаторите са единодушни, че демокрацията, колкото и да беше крехка тя в Мали, трябва да бъде възстановена. Съседните държави основателно осъдиха преврата, но призивите за връщането на Кейта са безсмислени. По-скоро усилията трябва да се съсредоточат върху убеждаването на военните да съкратят предложения тригодишен график за завръщането на „нормалното“, както те се изразиха в обръщението си. Страната отчаяно се нуждае от правителство за цялата страна – не само за южните развити райони и да е такова, което може да активира заблатения мирен процес.

На второ място – и тук активна роля могат да вземат държавите, които участват с мисии в страната, включително мисията на ЕС, е стабилизиране на армията. България, наред с други европейски държави, участва в съветването и тренирането на хиляди малийски войници. Но те са лошо платени и демотивирани. Международните наблюдатели предупреждават, че стъпките трябва да се предприемат незабавно, ако не искаме да видим нестабилност по цялата южна граница на ЕС.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.