Какво означава нормализирането на отношения между Израел и арабски страни

Установяването на официални отношения между Израел и арабските страни в Персийския залив изглежда вече така очевидно, че Бахрейн, който се присъедини към „приятелския кръг“, няма да има своя собствена церемония с премиера Бенямин Нетаняху и американския президент Тръмп. Вместо това, представителите на Бахрейн ще се присъединят към церемонията в Белия дом на 15 септември в чест на споразумението, дало началото целия процес – това между Израел и Обединените арабски емирства. Най-важният въпрос, който възниква след обявяването на нормализирането на отношенията с Бахрейн, е коя ще е следващата държава. За никого не е тайна, че крайната точка на този път е Саудитска Арабия.

Бахрейн, както и други арабски монархии, не е чужд на Израел. Дори напротив, от години има тайни и не така тайни контакти. През последните години имаше най-малко две визити в Израел на висши официални лица от Бахрейн, а миналата година икономическата част от плана на Тръмп за „мир в Близкия изток“, беше представен по време на конференция в столицата на кралството, Манама. До преди месец официалната позиция на Бахрейн обаче беше, че няма да има нормализиране на отношенията, преди да се постигне споразумение за палестинска държава. Изглежда ситуацията се е променила бързо.

През последния месец, крал Хамад бин Иса ал Халифа беше изправен пред силен натиск от страна на Тръмп по въпроса за отношенията с Израел. Американският президент знае добре, че тези му действия ще представляват добър актив пред избирателите му на фона на приближаващите избори в САЩ. Той получава видимост и навън: миналата седмица беше предложен два пъти за Нобелова награда за мир – по веднъж от норвежки десен политик заради споразумението между Израел и ОАЕ, и от шведски политик за посредничество при сделката между Сърбия и Косово. Според коментатори, Тръмп иска до денят на изборите на 3 ноември да убеди престолонаследника на Саудитска Арабия да се присъедини към приятелския клуб за нормализиране на отношенията с Израел и да организира церемония в Белия дом. Засега Мохамад бин Салман изпраща единствено пратеници.

Шейх Мохамад бин Зайед, де факто лидерът на ОАЕ (емирът на Абу Даби, Халифа ал Нахаян е в лошо здравословно състояние от 2014 насам), често е наричан „Арабският Макиавели“ заради външната му политика и прагматичните ходове както у дома, така и на световната политическа сцена. Бин Зайед е вероятно най-влиятелният арабски лидер в момента, въпреки че не се появява често публично и предпочита да работи зад кадър. Именно той подготви пътя към нормализиране с Израел в името на военните доставки и създаването на фронт срещу Иран. Заедно със Саудитска Арабия участват във войната в Йемен и Либия, а сега най-вероятно са убедили и Бахрейн да се включи в процеса с Израел. Кралят на Бахрейн е смятан за клиент на Саудитска Арабия, като в началото на Арабската пролет Рияд изпрати военни сили в Манама, спасявайки от вероятно детрониране бахрейнския лидер.

От своя страна, Саудитска Арабия има редица условия преди да реши официално да се включи в процеса за нормализиране на отношенията с Израел. Сред условията са оневиняване на образа на Мохамад бин Салман около убийството на журналиста Джамал Хашогджи и рехабилитация във Вашингтон на кралството. Засега Мохамад бин Салман демонстрира пред Тръмп силата си да създаде образ на мирния му план в Близкия изток. Той отвори саудитското небе за израелски самолети и предприе разследване на убийството на Хашогджи. Тази ПР капания е предназначена не само за Тръмп или за Израел; тя предоставя на Саудитска Арабия регионалната подкрепа, от която се нуждае, за да ускори собствената си нормализация с Израел, което би било безпрецедентен ход.

Бахрейн е важна част от стратегията на страните от Залива в изграждане на защитна линия срещу влиянието на Иран. Страната подслонява американска база с над 6000 войници и служители и често е обсъждана като възможен плацдарм за атаки по Техеран. Израелците се фокусираха досега предимно върху икономическите възможности от споразумение с Емирствата и сега с Бахрейн. Малцина обаче говорят за възможно военно сътрудничество отвъд докладите за активност на израелски компании в Бахрейн, осигуряващи наблюдение и киберсигурност.

Въпреки че арабските страни в Залива, в това число Саудитска Арабия, публично твърдят, че не биха се включили във военна активност срещу Иран, има сигнали за обратното. Саудитците бяха предпазливи в отговора си на нападенията на Техеран срещу саудитски и ОАЕ танкери и петролни инсталации, а Абу Даби подписа споразумение за сътрудничество за защита на корабоплаването в Персийския залив. Но има вече данни, че ​​Израел проучва възможността за разполагане на подводници в Персийския залив, които биха могли да се възползват от логистичните услуги в Бахрейн или ОАЕ, като продължение на сътрудничеството, изразено в съвместни учения.

Бахрейн разглежда Иран не само като регионална стратегическа заплаха, но и като опасност за собствения си режим. Повече от 60 процента от бахрейнците са шиити, които в най-добрия случай са третирани като подривна част от населението. Шиитите са считани за първостепенен приоритет на вътрешната служба за сигурност на Бахрейн, чиято инфраструктура е основана от Иън Хендерсън, британски офицер, отговорен за потушаването на бунта на Мау Мау в Кения през 1950-те години и чиито силови методи се прилагат все още. По време на продължилите с години вълни на демонстрации след 2011, правителството в Манама разглеждаше народното недоволство като провокация на Иран, а според някои оценки стотици хора са били убити по време на демонстрациите, а хиляди са ранените и арестувани. На фона на това вътрешно напрежение, интелектуалци и активисти в Бахрейн изразиха неодобрението си към хода на кралството за нормализиране на връзките с Израел, като заявиха, че решението е „предателство“ към палестинския народ, докато външният министър на Израел Габи Ашкенази разговаря със своя колега от Бахрейн Абдулатиф бин Рашид Ал-Заяни. Двамата министри “подчертаха необходимостта да се придвижат тези отношения напред във всички аспекти по начин, който обслужва взаимните интереси и насърчава мира и стабилността в региона”, се казва в изявление на Бахрейнското външно министерство. Междувременно, палестинци в Ивицата Газа организираха демонстрации, по време на които изгориха снимки на лидерите на Израел, САЩ, Бахейн и ОАЕ. Веднага след обявяването на сделката от страна на Тръмп, палестинският външен министър Рияд ал Малики привика палестинския посланик в Бахрейн. Всички тези сигнали показват, че пътят към нормализацията на отношенията с Израел ще е много по-труден отколкото се надяват в Абу Даби.

Присъединяването на Бахрейн към клуба на арабските държави, установили отношения с Израел, е значимо събитие, тъй като то показва, че крайната дестинация е Саудитска Арабия. Кралството има обмен на разузнавателни данни с Израел, но никога не е демонстрирало готовност за официално създаване на връзки с израелците. Като символ в мюсюлманския свят заради свещените Мека и Медина, Саудитска Арабия премисля добре всеки свой ход по тези теми. Според редица коментатори, в крайна сметка може да се стигне до установяване на отношения, но за да се случи това, САЩ ще трябва да направят отстъпки спрямо Рияд, които към момента изглеждат трудно осъществими заради опозиция в Конгреса. Трусове би имало и в арабския и мюсюлмански свят, а нормализирането на отношенията с Израел би се използвало и от радикалните организации.

Тръмп и Нетаняху искат да по-скоро да постигнат успех в Близкия изток, тъй като натискът срещу тях у дома е все по-силен. Американският президент е изправен пред възможността да загуби изборите, а Нетаняху продължава да влиза от криза в криза на фона на масови демонстрации срещу управлението му. За нормализация на отношенията с Израел се говори от десетилетия и всеки по-сериозен опит от страна на арабски и израелски лидери, е бил фатален. Въпреки че днес има значително по-големи шансове заради новата геополитическа реалност, обществеността още не е готова и публична нормализация би предизвикала сътресения. Судан е пример за това: след като наскоро говорителят на суданското външно министерство заяви, че страната му обмисля нормализиране на отношенията с Израел, той беше уволнен заради потенциалните реакции.

На пръв поглед споразуменията за нормализиране на отношения с арабските страни, предоставят оръжейни сделки, добър ПР и общи геополитически цели. Но не е така просто, особено за политическия елит в Израел. Идеята „мир за мир“, която промотира израелският премиер в момента, няма същото значение за повечето от съседите на Израел и историята е добър пример. Израелците не успяват да постигнат мирно споразумение с Египет преди да обещаят изтегляне от окупирания полуостров Синай и премахване на новопостроените селища там. Израел предоставя и граничната зона Таба в северен Синай, след международен арбитраж. Израел и Йордания нямат същия проблем с територия, но съгласно мирния договор между двете страни, Израел евакуира територията в пустинята Араба, дадена под наем на Израел, отклонява големи количества вода от река Йордан към Йордания, гарантира значимо място на Аман върху мюсюлманските свещени места в Йерусалим и в крайна сметка върна анклави по границата с Йордания, дадена от Аман за 25 години. Споразуменията в Осло през 1990-те водят също до отстъпки.

Мирът между Израел и ОАЕ изглежда противоречи на заключението, че всеки мир има цена, но не е така. Израел ще спре анексията на Западния бряг и ще подкрепи споразумението със САЩ за доставяне на изтребители Ф-35 на Емирствата. Преговорите за мирни отношения с държави, разположени в периферията на Близкия изток, са по-малко сложни, като например с Мароко, Тунис, Катар, Оман и Мавритания през 90-те години след споразуменията от Осло. Нито една от тези държави не е в директен конфликт с Израел и всички са географски отдалечени. Независимо от това, всички тези държави, с изключение на Катар, който поддържаше израелското бюро за връзка до 2009 г., прекъснаха дипломатическите отношения с Израел след избухването на Втората палестинска интифада през 2000 г.

Историческите препратки неслучайно са на мода тези дни. Те служат за предупреждение какво и кой е готов да получи или отстъпи в името на споразумения, които биха имали потенциални силни последици. След фанфарите около споразуменията с Емирствата и вероятно други арабски страни, Нетаняху и Израел като цяло, ще трябва да обърне внимание на проблемите с палестинците, тъй като този въпрос ще продължава да седи, независимо от церемониите в Белия дом и патетичните слова.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.