Тръмп не успява да спечели подкрепа за санкции върху Иран

САЩ обявиха, че връщат отпадналите след ядреното споразумение от 2015 санкции върху Иран, а държавният секретар Майк Помпео заплаши с „последствия“ членовете на ООН, които не сътрудничат за изпълнението на ограниченията. Американската администрация вероятно ще наложи и нови допълнителни санкции, докато страните, участвали в сключването на сделката през 2015, изразиха несъгласие с изявлението на САЩ. Китай, Русия, Франция, Германия и Великобритания смятат, че Вашингтон, който се изтегли от споразумението през 2018 като част от политиката на Тръмп, няма правомощия да възстанови санкциите срещу Иран или да санкционира държави, които ги пренебрегват. Междувременно Иран обеща „решителен отговор“ срещу САЩ и обеща да поддържа ядреното споразумение, ако останалите страни направят същото.

Какво означава всичко това и защо Помпео е толкова яростен в думите си?

Седмици наред, Вашингтон опитваше да привлече международна подкрепа за удължаване на наложеното от ООН оръжейно ембарго над Иран, което се очаква да изтече на 18 октомври тази година. Ако това ембарго не бъде продължено, предупреди Белия дом, администрацията на Тръмп заплаши да върне предишните санкции върху Техеран. Това е става сега.

Вместо подкрепа обаче, Тръмп среща неразбиране и дори явен отказ, включително от съюзнически държави. На 14 август американската резолюция за неограничено удължаване на ембаргото на ООН върху Иран, беше сериозно ударена. САЩ така или иначе нямаха шанс, защото Китай и Русия бяха готови да използват правото си на вето. Изявлението на Майк Помпео за възстановяване на санкциите на ООН беше публикувано в 20:00 ч. в събота, точно 30 дни след като Помпео уведоми съвета, че Иран не изпълнява задълженията си по ядрената сделка. Очаква се Министерството на финансите на САЩ и Държавният департамент да очертаят как страните членки на ООН, както и чуждестранните лица и бизнесът, ще бъдат наказани за нарушения на санкциите.

Тези събития изглежда са част от усилията на Тръмп да докаже пред избиратели си преди изборите през ноември, че може да изгражда стабилна и яростна външна политика. Но планът му е пълен с пробойни.

Катар, например. Докато подслонява една от най-големите американски военни бази в Близкия изток, страната е най-важният икономически партньор на Иран, тъй като заедно разработват най-голямото газово поле в Персийския залив. Друг примера са Обединените арабски емирства, които съвсем наскоро подписаха сделка с Израел с посредничеството на САЩ. Тази година емирствата позволиха на ирански компании да подновят дейността си в Дубай, като почти всички рестрикции за придобиване на визи от ирански бизнесмени бяха отменени и все повече иранци купуват имоти в емирствата. Оман, друг кандидат за подписване на споразумение с Израел, също има близки отношения с Техеран и служи като посредник на САЩ и Саудитска Арабия. Турция също, въпреки че спря да купува петрол и газ от Иран, продължава да поддържа сериозни търговски връзки с Техеран. Анкара продължава да настъпва срещу подкрепените от Вашингтон кюрдски сили в Сирия, без да срещне видими пречки за това. Ирак, чиито годишен търговски обмен с Иран е на стойност от близо 12 милиарда долара, е зависим от иранския ток, водоснабдяване и природен газ, и позволява на спонсорирани от Техеран милиции да оперират свободно на иракска територия, дори в ущърб на суверенитета и иракските сили за сигурност. Въпреки публичните изяви на премиера Мустафа ал Казими, в които той негодува срещу иранското присъствие в Ирак, Багдад няма алтернатива тъй като Иран е жизненоважен за иракската икономика.

Това са само част от примерите за страни, които по една или друга причина са принудени да поддържат отношения с Иран през последните години. Означава ли това, че те ще бъдат наказани, въпреки че са се доказали и като добри съюзници на Вашингтон? Ще изтегли ли Вашингтон силите си от Оман или Катар като сигнал за несъгласие?

Китай и Русия ще продължават да подкрепят икономиката на Иран, който обръща все по-често поглед към тях с идеята да заобиколи санкциите. Китай намали съществено закупуването на петрол от Техеран, но в рамките на проекта си „Един път, един пояс“, Пекин договаря ексклузивни условия в рамките на икономическо споразумение, което ще вкара над 400 милиарда китайски инвестиции в Иран през следващите 25 години в замяна на сериозно намалени цени на петрола. Москва няма дори малко желание да се съобразява с Тръмп, особено в момент, когато САЩ се изтегля от Близкия изток. В изявление на 20 септември, руското външно министерство заяви, че инициативите на САЩ са „нелегитимни“. Трудно е да си представим как Тръмп ще съгласува нови санкции с изявлението си от миналата седмица, че ще сключи “сериозна сделка” с Иран, ако бъде преизбран. Историята учи, че всеки опит да се намери дори малко логика във външната политика на Тръмп, завършва с някоя оставка в екипа му.

Американският лидер подготвя явяването си на изборите през ноември със заплахи в Туитър, докато в същото време изтегля американските сили и прави отстъпки пред дългогодишни врагове на САЩ. Тези нелогични стъпки във външната политика объркват американските съюзници и радват противниците. Примерът с липсата на реакция отвъд изявленията, след като сирийският режим извърши поредни химически атаки през 2017 и 2018, е показателен. Северна Корея, която има сериозни връзки с Асад и Иран, не само беше пощадена от „гнева“ на Тръмп, но лидерът на страната дори получи международното признание, за което се бори толкова време, благодарение на отразените в цял свят срещи с Тръмп. Междувременно, Иран продължава да напредва в Близкия изток и отдавна се е превърнал в основна сила, не без помощта на ядрената сделка, която отпуши милиарди долари, инвестирани в геополитическите проекти на Техеран. По тази тема Помпео и хората около него имат право. Но в желанието си да бъде взет насериозно, Тръмп отвори фронт с европейските партньори на САЩ, което кара Иран да изглежда като хладнокръвна и разумна регионална сила.

Усилията, подкрепени – и най-вероятно вдъхновени – от израелския премиер Бенямин Нетаняху да бъде изграден регионален алианс срещу настъплението на Иран, също буксуват. Арабските страни от Залива успяват да наложат исканията си върху Тръмп като Саудитска Арабия е най-видният пример – страната не беше санкционирана по никакъв начин около убийството на Джамал Хашогджи или за неадекватните въздушни удари в Йемен. Емирствата, въпреки договорките с Израел и САЩ, също не изглеждат ентусиазирани да застанат начело на анти-ирански алианс, защото видяха, че Тръмп е нерешителен, когато става дума за действия извън Туитър. Дори да са решили да действат скрито и тихо на своя глава, арабските съюзници на САЩ изглежда са загубили респекта си към американския президент и очакват изборите преди да подкрепят или откажат участие в стъпки срещу Техеран.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.