Има ли значение за Близкия изток кой ще бъде начело на САЩ

Кампаниите около задаващите се избори във Вашингтон показват, че отговорът на въпроса дали има значение кой ще е президент на САЩ след ноември, може да е и „да“, и „не“. Зависи от това колко и какво биха променили Доналд Тръмп ако спечели нов мандат и Джо Байдън, ако замени Тръмп като президент.

На пръв поглед темата за Близкия изток като че ли липсва от дебатите в САЩ. През 2020 година, регионът едва е споменаван по време на кампаниите, с изключение на политиката към Иран и сделката между Израел и ОАЕ. Другите дискутирани теми, свързани с Близък изток, са Афганистан и Ирак, и решенията на Тръмп да изтегли голяма част от американските сили. Двете страни са основополагащи за външната политика на Вашингтон през последните почти две десетилетия, след интервенциите през 2001 в Афганистан и 2003 в Ирак. Едно от най-големите предизборни обещания на Тръмп, преди да влезе в Белия дом, беше изтеглянето на войските от т.нар. „вечни войни на САЩ“. Намаляването на войниците обаче е критикувано от Пентагона заради факта, че заплахите за интересите на САЩ продължават да съществуват, въпреки смъртта на над 7000 военнослужещи и поне два трилиона долара, похарчени във войните в Ирак и Афганистан.

За обикновените хора, живеещи в кризисните точки в Близкия изток – от военните зони в Сирия, Йемен и Либия до разбитите държави като Ливан и Ирак, няма голямо значение дали Тръмп или Байдън ще е начело на САЩ. Както администрацията на Тръмп, така и тази, в която участваше Байдън, искат напускане на района за сметка на новите зони на съревнование с Русия и Китай. Но нито Тръмп, нито предшественикът му Барак Обама, успяха да прекратят американското военно присъствие в Близкия изток. Вместо това, американските военновъздушни кампании се засилиха, а американските части са разположени в редица държави.

И все пак, Байдън и Тръмп представляват два различни лагера, които предоставят и различно бъдеще за политическия елит в региона – особено за Израел и арабските монархии в Персийския залив. Всички те приветстваха Тръмп, докато вървеше към върха и стартира кампанията си за т.нар. „максимален натиск“ върху Иран. Тръмп също така има подход към израелско-палестинския мирен процес, който благоприятства интересите на израелската десница и в частност на премиера Бенямин Нетаняху. Въпреки че действията на Тръмп предизвикаха възмущение от страна на палестинците, те бяха посрещнати с мълчание от арабските лидери, които виждат потенциални печеливши позиции вследствие на приятелството с Израел и САЩ.

Тръмп и съюзниците му твърдят, че администрацията е постигнала повече в рамките на няколко години в Близкия изток, отколкото предшествениците за десетилетия. Това включва споразуменията за нормализиране на отношенията между Израел, ОАЕ и Бахрейн, постигнати с посредничеството на Белия дом. Социологическите проучвания сочат, че мнозинството израелски предпочитат Тръмп пред Байдън – за сметка на това, близо 90% от арабските онлайн дискусии показват негативно отношение към споразуменията с Израел. Това не е изненадващо, след като Тръмп изпрати редица политически подаръци на Нетаняху, включително признаване на израелския суверенитет над Йерусалим и върху оспорваните със Сирия Голански възвишения. И двете решения на Тръмп срещнаха съпротива в Европа, тъй като противоречат на международните уредби: Йерусалим е разделен между израелци и палестинци, а Голан е считан за окупирана зона.

Администрацията на Тръмп наложи тежки санкции върху Иран, които засегнаха изцяло икономиката на страната. Последните санкции влязоха в сила в началото на октомври. Максималния натиск обаче не спря военния авантюризъм на Иран в Близкия изток, а иранските милиции редовно атакуват американските части в Ирак. Досега иранските власти се смееха от перспективата за преговори с администрацията на Тръмп и всички признаци сочат, че на избори през следващата година, позициите на хардлайнерите в Иран ще се засилят. Официални лица в Техеран многократно твърдят, че няма значение кой ще спечели изборите във Вашингтон, но това опровергава признанието на Иран, че администрация, водена от Байдън, ще се стреми да съживи ядрената сделка и за да направи това, ще трябва да отмени някои от задушаващите санкции. Петролните анализатори прогнозират, че Иран може да започне да изнася до два милиона барела дневно, ако Байдън замени Тръмп.

Анализатори посочват, че по-голямата част от иранците предпочитат Байдън да дойде на власт, но все пак има различия. Така например, хардлайнерите станаха по-видими благодарение на действията на Тръмп и ескалация с Вашингтон. Но Байдън, който има голяма подкрепа сред специалисти по външна политика във Вашингтон, заяви, че ще предложи на Иран „надежден път към дипломацията“. Той вероятно ще получи по-голяма подкрепа от европейските съюзници, които през последните няколко години отчаяно се опитват да забавят разрушаващата инерция на Тръмп на световната сцена.

Въпреки че приветства намеренията на ОАЕ относно Израел, Байдън се ангажира да „преоцени“ връзките със Саудитска Арабия и изглежда, за разлика от Тръмп, смята за важни докладите на американското разузнаване, свързващи саудитският престолонаследник Мохамад бин Салман с убийството на Джамал Хашогджи. Кандидатът на демократите заявява, че ще се вслуша в призивите на Конгреса за прекратяване на помощта на САЩ за ръководените от Рияд военни действия в Йемен, въпреки че тези операции започнаха по времето на администрацията на Обама, от която беше самият Байдън. Относно палестинския въпрос, анализаторите са на мнение, че неговата администрация би обърнала много по-голямо внимание на палестинските права в опит да съживи перспективата за решение с две държави, израелска и палестинска. Засега обаче това са само спекулации и опити за прогнози.

Джо Байдън изглежда по-близо до онези демократи, които са дълбоко скептични към американските военни кампании. В проучване на американските медии The New York Times и CBS News тази година, около 89% от демократите са загрижени, че намесата в Ирак и Сирия, ще доведе до увеличение на разходите и накърняване на американските интереси. Относно Дамаск, кандидатът на демократите не е Хилари Клинтън, която открито призоваваше за действия срещу режима на Башар Асад и едва ли щеше да нареди ракетни удари по позиции в Сирия вследствие на химическите атаки, както направи Тръмп. Изглежда, че Байдън няма никакъв интерес към премахването на Асад със сила и не подкрепя изливането на американско оръжие в ръцете на сирийската опозиция. Решението на Байдън е прагматично: запазване на малки сили на САЩ, за да е сигурно, че американските сили ще са в състояние да възпират надигане на „Ислямска държава“, каквото се вижда все повече, въпреки кампанията срещу групировката миналата година.

Много вероятно е една бъдеща администрация на Байдън да използва присъствието на американските войски близо до петролните полета в Сирия, каквато е сегашната политика на Тръмп, за да принуди Асад да преговаря за политически преход. Наистина Дамаск се нуждае спешно от нови финансови постъпления, каквито нито Иран, нито Русия могат (или искат) да предоставят в момента, и добивът на петрол и газ, е важен за сирийското правителство. Разбира се, възниква неизбежният въпрос: защо Асад, който е в най-силната си военна позиция от началото на войната, ще се съгласи да договори собствената си капитулация? Ако САЩ искаха да имат предимство, трябваше да са се намесили много по-отдавна.

Байдън не е готов да изтегли американските войски от Сирия, където са и основен партньор на кюрдските сили. Анализаторите и съветниците трябва да помолят дългогодишния сенатор и бивш вицепрезидент да обясни подробно защо смята, че държането на американската армия в опасна среда – където американските сили вече са влезли в сблъсъци с руски войски, про-ирански части и сирийски правителствени милиции – е в интерес на сигурността на САЩ. Нито Тръмп, нито Байдън имат ясни позиции за това как смятат да се справят с различия в НАТО и ЕС или обтегнатите отношения с Пакистан, който е основен съюзник в Азия. Освен политически изявления, липсва категорично и относно експанзията на Китай и Русия в Близкия изток и Африка. Близкият изток не зае особено място по време на предизборните кампании в САЩ, но сянката на региона тежи и тепърва както Тръмп, ако остане президент, така и Байдън, ако се настани в Белия дом, ще трябва да взима важни решения.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.