Русия е заобиколена от кризи, които са тест за Кремъл

Aïda Amer/Axios

Конфликтът в Нагорни Карабах постави нови линии. Използването на наемници стана вече тенденция, а новите военни технологии като дроновете поставиха под въпрос дали танковете са нужни, след като дузина бяха унищожени по време на боевете в Кавказ от края на септември насам. Нагорни Карабах постави на преден план и друга тенденция – натискът по границите на Русия, за който Кремъл не е напълно готов.

Преговорите за спирането на огъня между Армения и Азербайджан показват това. Разговорите продължиха единадесет часа и спирането на размяната на огън беше прието от света като оптимистичен знак. Анализаторите, следящи ситуацията на терен обаче знаеха, че е бързо да се радват – уроците от подобни спирания на огъня в Либия и Сирия са прекалено скорошни. Така се случи и в Нагорни Карабах – това, което беше отбелязано като триумф за руската дипломация, а именно да докара на масата за преговори Ереван и Баку, се превърна в касапница само няколко часа по-късно. Двете страни до такава степен нарушиха споразумението за спиране на огъня, че арменските сили обстреляха гробище в азербайджанския град Тертер, убивайки цивилни, посетили гробовете на своите близки, а азерските сили екзекутираха арменски военнопленници на улицата в нарушение на всяка възможна международна конвенция. Баку и Ереван знаят, че международната общност е заета със собствените си проблеми и действията на армиите им ще останат безнаказани. Регионалните сили, в този случай Турция и Русия, не искат видима ескалация помежду си и си затварят очите за ежедневните обстрели и кървави сблъсъци в Нагорни Карабах.

Провалът на преговорите в Кавказ показват и ограниченията пред Кремъл в районите, които Русия счита за своя заден двор – бившите съветски републики и регионите от Централна Азия през Кавказ до Източна Европа. В момента всяка точка от картата представлява тест за Москва.  На юг, десетилетният конфликт между Армения и Азербайджан се възроди в нова, по-сложна и трудно контролирана версия. На запад, протестите срещу авторитарното управление на Александър Лукашенко, вече навлизат в трети месец, а силите за сигурност на Беларус се готвят за военизиран отговор. На изток, Киргизстан, който е с най-голям процент рускоезично население в Централна Азия, изпитва третата си политическа криза за последните петнадесет години, след като последните парламентарни избори на 4 октомври, бяха анулирани и оспорени от опозицията. Президентът Сооронбай Джеенбеков, верен съюзник на Кремъл, беше принуден да подаде оставка след близо две седмици на напрежение. 

Тъй като интересите на Русия в чужбина се съсредоточиха върху изграждането на имиджа на страната като играч на световната сцена – включително за влияние върху президентските избори от САЩ през Европа до Африка, хватката на Кремъл отслабна в районите около собствените му граници. Конкуренцията от Турция, Китай и западните сили все повече поставя под въпрос господството на Москва в бившето съветско пространство. Към момента, Русия не е доминантна сила в нито един от бившите съветски райони и ситуацията по границите, го доказва. Отслабената позиция на Москва в Кавказ, Източна Европа и Централна Азия, може да създаде и други тревоги за президента Владимир Путин и проблеми за обещаната от него стабилност. Според международни наблюдатели, уличните протести и политическите сътресения – по-специално в Беларус и Киргизстан – може да ударят и Кремъл. Притеснението е, че те биха могли да насърчат руските антипутински фракции, които са особено активни в далечните райони и вече използват отравянето на опозиционния лидер Алексей Навални.

Проблемите на Русия с Турция също се увеличават и вече се простират на три континента. Анкара и Москва са въвлечени в преплетена и не съвсем искрена дипломатическа игра в Либия, Сирия и Нагорни Карабах. Освен това, турските компании навлизат все по-дълбоко в Западна и Източна Африка, където руснаците също засилиха присъствието си през последните три години. Кавказ е само една от горещите точки между двете сили и Москва не иска поредна ескалация. Кремъл поддържа деликатен дипломатически баланс между Армения и Азербайджан и въпреки че Русия е задължена по силата на договори да защити Армения, миналата седмица Путин поясни, че руските военни задължения се отнасят спрямо атаки по Армения, а не върху Нагорни Карабах. По-точно, Путин заяви, че сегашните боеве не се водят на арменска територия, с което предизвика коментари дали руският президент не е признал Нагорни Карабах за територия на Азербайджан. Съгласно международното право и конвенциите на СС на ООН, територията е считана за окупирана от Армения, но Русия все пак застава зад Ереван. Досега не е имало подобно изказване от Путин.

На 14 октомври Азербайджан обаче призна, че силите му са поразили комплекс с военна техника в Армения – ескалация, която може да принуди Москва да прекъсне самоналожения й неутралитет. Ударите са извършвани с турски дронове, дадени на Баку, което още повече усложнява ситуацията. По-късно през същия ден Путин разговаря с турския президент Реджеп Ердоган, но освен готови фрази, призоваващи за спиране на кръвопролитията, друго не излезе като информация за това какво са си казали двамата лидери.

Армения е сложен казус за Русия. Въпреки че е в съюз с Ереван, про-руските групи загубиха значителното си влияние след 2018 година, когато след масови демонстрации се извърши смяна на лидерството. Политическата криза предизвика смут в Москва и притеснения, че Армения се обръща на запад, където има огромна арменска диаспора. Турция пък подкрепи напълно Азербайджан в конфликта и така застраши основните руски интереси в региона. Пристигането на наемници от Сирия, които се сражават на страната на Баку, беше изтълкувано от руските медии като проблем, който може да засили ислямистките сили в Кавказ и южните райони на Руската федерация. Шефът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин също изрази подобни опасения, но Москва не може да говори открито за наемниците, спонсорирани от Турция, защото в същото време за арменските сили се сражават ливанци, симпатизанти на Хизбулла и отскоро членове на про-ирански шиитски групи. Лесен отговор на новите геополитически реалности няма, но вероятно Русия ще започне да обръща повече внимание на своите граници и  разположените в съседство райони, което може да отслаби операциите на Кремъл на Запад.

И така се стига до темата за Беларус, където демонстрациите и напрежението продължават. Едва ли има по-близка столица до орбитата на Москва от Минск. Путин публично защити Лукашенко, като в същото време опозицията изгражда връзки със Запада, включително с Германия и Франция. До съвсем скоро се смяташе, че буларуската опозиция може да поиска преговори с Москва -такива опити бяха направени след август. Но след намесата на силите за сигурност и обявяването на съвместните военни учения между Беларус и Русия, опозицията все повече гледа към други възможности за подкрепа. От септември насам има и разположени руски сили в Беларус като част от учението „Славянско братство“ и това предизвика страхове както сред демонстрантите в Минск, така и в Полша и Прибалтика, че Москва може да се възползва и да извърши намеса от типа на тази в Украйна през 2014.

Проблеми за Путин има и у дома. Демонстрациите в Далечния изток и региона на Хабаровск, които избухнаха след ареста на популярния местен управител, предизвикаха солидарност сред беларуската опозиция. Според социологическо проучване на центъра „Левада“ този месец, 63% от руснаците заявяват, че следят протестите в Беларус, а 28% че се интересуват отблизо какво става в Минск. Това, което притеснява руските сили за сигурност е, че руснаците могат да изкопират техниките на демонстрации в Беларус, които стават все по-креативни и мащабни като организиране на блокади по квартали, пеене на антиправителствени песни по улиците от малки групи, бойкот на стоки, развяване на знамена и всичко, което предизвиква усещане за напрежение в правителство.

Киргизстан като че ли поставя финалната гореща точка на картата, която е сигнал за Русия, че Кремъл трябва да направи нещо, за да не предизвика силен удар по влиянието си в цели региони. Киргизстан е домакин на една от най-големите руски бази извън Русия, но също така е зависим от китайските инвестиции в страната. За Москва няма по-лоша новина в момента от възможна конкуренция с много по-мощния във финансово отношение Пекин. Централна Азия обаче се явява важен компонент за китайското влияние. Въпреки че Русия има огромно присъствие в Киргизстан, обявяването от страна на Кремъл, че се замразява финансовата помощ за Бишкек, докато не отмине кризата, е възможност за китайската дипломация.

Поколенията в бившето съветско пространство имат все по-малко връзки с миналото и носталгията към съветските времена е минимална. Това означава, че Кремъл трябва да заложи на нова политика в районите, които счита за свои сфери на влияние, за да спре навлизането на конкуренти като Турция и Китай. Западните държави, които години наред се карат помежду си и са разделени на лагери относно поддържането на връзки с Русия, започват да се съвземат и да търсят отговори на руското влияние. Путин е приковал поглед към Сирия, която става все по-голяма тежест за Русия и към Либия, където боевете ще избухнат наново всеки момент. Но руският президент има далеч по-големи проблеми у дома и би трябвало да обърне повече внимание на тях, ако не желае страната му да се озове насред враждебни райони точно до границите.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.