Как ситуацията в Сирия е свързана с преговорите в Нагорни Карабах

На 20 октомври, без много медиен шум, турските сили, разположени в сирийския град Морек, започнаха да се изтеглят от изградената там база. Морек е най-важният турски пост северно от държания от сирийските правителствени сили град Хама и е на границата с контролирания от бунтовническите сили северозападен край на страната. Базата е обградена от поддържани от Русия военни части, милиции, които официално са в състава на сирийската армия. Те служат като един вид буфер, за да не се стига до нови сблъсъци като в началото на годината. Според последните данни, Турция е постигнала споразумение с Русия да изтегли своите части от няколко поста и две военни бази, които в момента са обградени от силите на Башар Асад. Докато турските сили се изтеглят от Морек, Анкара изпрати нови части към останалите постове в провинция Идлиб, за да ги подсилят. Какво означава това разместване на военни сили и идва ли нова ескалация в Сирия, са сред въпросите, които си задават не само сирийците, но и международните наблюдатели. Част от отговорите трябва да бъдат търсени не в Сирия, а в Кавказ.

Събитията имат своята логика, като сегашната ситуация започна да се развива още в началото на 2020. Изтеглянето на турските сили идва на фона на спекулации за стартирането на нова офанзива от Русия и сирийското правителство, с цел да се превземат южните части на провинция Идлиб. Преговорите между турски и руски официални лица, които се проведоха през септември в Анкара, приключиха без споразумение. Смята се, че основната причина за липсата на сделка, е предложението на Москва да бъдат изоставени някои от военните постове, които Турция поддържа около провинция Идлиб като част от споразуменията между двете страни след 2018 за установяване на т.нар. „буферна зона“ в Северозападна Сирия.

На 17 септември говорителката на руското външно министерство, Мария Захарова заяви, че Турция „не е успяла да изпълни в срок“ споразумението от 5 март тази година, цитирайки продължаващото присъствие на радикални групи като Хаят Тахрир ал Шам и Хурас ад Дин. Коментарите бяха последвани от едни от най-тежките въздушни удари от руската авиация пролетта насам, а сирийската армия използва ракетен и артилерийски обстрел срещу няколко селища в южните части на Идлиб. Последното споразумение дойде след атака на силите на Асад в Идлиб в края на февруари. Тогава при въздушни удари загинаха около 60 турски войници, а цялата офанзива принуди над 2 милиона сирийци да напуснат домовете си. В отговор, турската армия осъществи удари по позиции на сирийската армия. Тогава бяха използвани станалите популярни вече дронове „Байрактар“, които причиниха значителни щети на силите на Асад. В резултат, офанзивата беше спряна, а на 5 март беше постигнато споразумение за спиране на огъня с посредничеството на Русия. Като последица от офанзивата на правителствените сили, бунтовниците загубиха немалко територия в близост до стратегическата магистрала М5, но я възстановиха в една степен с подкрепата на Анкара.

В крайна сметка сегашното състояние в Идлиб е неустойчиво за всички страни. Дамаск остава настроен да завладее цялата изгубена територия, докато Турция ясно заяви, че не може да приема повече бежанци. Южната ни съседка вече е домакин на 3,5 милиона сирийски бежанци и не се интересува от поемането на още, докато изпитва сериозни икономически проблеми. Една офанзива в Идлиб силите на Асад и евентуалното превземане на Северозападна Сирия, със сигурност би довело до голям поток от бежанци към Турция.

Оттеглянето от Морек също така противоречи на досегашната турска политика срещу изоставянето на бази и наблюдателни пунктове в Идлиб. Отказът на Анкара да отстъпи от обградените бази, беше пречка по време на септемврийските преговори с Русия. Въпреки че внезапната промяна в политиката може да е резултат от признаването на реалността от Анкара, че заобиколените бази ще се окажат неоправдан риск за турските войници там, ако и когато конфликтът избухне отново, това може да е и резултат от геополитически сблъсъци в други райони.

Руският президент Владимир Путин не беше особено ентусиазиран в подкрепата си за Армения, с която страната му има договор за взаимна отбрана, въпреки значителните загуби в Нагорни Карабах, причинени от турския съюзник Азербайджан. В изявление на 7 октомври Путин посочи, че договорът за отбрана не обхваща Нагорни Карабах. По време на срещи между министрите на отбраната на Русия и Турция на 12 октомври, конфликтът в Карабах е бил обсъждан заедно със ситуацията в Сирия и Либия, а на срещата в Москва на 23 октомври, последните два конфликта са били основна тема.

Всичко това потвърждава предупрежденията на анализатори и международни наблюдатели, че нито Либия, нито Сирия или Нагорни Карабах могат да бъдат разглеждани като отделни събития, а напротив – към този момент, те могат да бъдат проследени единствено като част от едно широко поле на конфронтация между Москва и Анкара, простиращо се от Северна Африка до Кавказ.  Възможно е внезапното и изненадващо изтегляне на Турция от Морек да е свързано с текущи преговори за Карабах и Либия. Трябва да припомним, че след 10 ноември, когато беше подписано споразумението за прекратяване на военните действия в Нагорни Карабах, руската армия започна да изпраща сили в това, което ще бъде бъдещата буферна зона между арменските и азербайджански сили в оспорвания регион. Знае се, че ще има присъствие и на турски части, които да изпълняват съвестни патрули с руснаците подобно на модела в Сирия (и вероятно в Либия), но тяхното пристигане е все още в изчакване.

Предвид крехкия мир между Баку и Ереван, политическите трусове от унизителното споразумение, избухнали в Армения и многобройните неясноти кога арменските сили ще напуснат посочените в сделката райони на Нагорни Карабах, преговорите между Москва и Анкара тепърва ще имат значимост и със сигурност ще обхващат територии далеч от Кавказ. Сега Турция освобождава незащитими наблюдателни постове на територия, държана от силите на Асад, и премества тези сили на нови позиции, като същевременно подсилва държания от бунтовниците Идлиб с допълнителни материали и укрепва позициите си в провинцията. Понастоящем там се намират около 15 000 турски войници, като послание до Москва и Дамаск, че Анкара има реални интереси да поддържа буферната зона, за да не допуска допълнителни бежанци и навлизането на екстремисти, които в смисъла на Турция означава не само „Ислямска държава“, но и членове на Кюрдската работническа партия (ПКК), които имат сложни отношения с Русия.

Русия и нейните сирийски съюзници все още могат да се изкушат да завземат стратегически райони като Джиср ал Шугур или Джабал ал Зауия, за да засилят хватката си върху стратегическата магистрала M4 и районите на юг от нея. Впрочем, именно там руската авиация извършва все по-често от октомври насам удари по позиции на подкрепени от Турция бунтовнически групи – отново като послание, което включва участието на Анкара в конфликта в Кавказ. Има данни обаче, че турските войници, които са освободили базата в Морек, са били изпратени да подсилят Джабал ал Зауия. Това демонстрира значителния риск за руските и сирийските правителствени сили в случай на опит да атакуват района.

По всичко личи, че нито в Сирия, нито в Кавказ оръжията ще бъдат свалени. Ескалацията продължава в Нагорни Карабах, дори с пристигането на руските мироопазващи сили, които тепърва ще се изправят пред редица проблеми, свързани с администрирането на буферната зона там. В Сирия се вижда постоянно нарастване на напрежението заради геополитическия сблъсък между Русия и Турция, желанието на сирийското правителство да завземе Северозападна Сирия и патовата ситуация в Идлиб.

Макар събитията да засягат директно интересите на ЕС и САЩ, тяхното военно и дипломатическо отсъствие, както и неучастието им на преговорите, е ясен сигнал към Турция и Русия, че за момента те ще решават бъдещето на конфликтите от Либия до Сирия и Карабах. Едно подновяване на военните действия в Северна Сирия ще се отрази като цяло на района, който се тресе из основи. В Южна Сирия сирийската армия провежда операции срещу бивши бунтовници, политическите убийства в Дамаск зачестиха, а икономическата ситуация в държаните от Асад райони е тежка и белязана от редица лишения от страна на цивилното население. В Източна Сирия подкрепяните от Вашингтон кюрдски сили също чакат за удобен момент да утвърдят своята администрация. Надигането на „Ислямска държава“ също се случва благодарение на сегашните геополитически сблъсъци. Накрая, да не забравим Иран – страна, която е директно свързана със събитията в Сирия, а също и с Нагорни Карабах, където Техеран се чувства пренебрегнат от Анкара и Москва, с които заедно преначертаха зоните на влияние в Сирия по време на преговорите в Астана.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.