Асад е в икономически ступор и търси нови спонсори

В началото на 2021 е трудно да се сетим за Сирия и продължаващия конфликт там. Всички международни новини, скандали и разследвания отклониха погледа от най-тежкия конфликт в наши дни, докато международните наблюдатели предупреждават, че и през тази година районът ще остава предизвикателство както за сигурността, така и за миграцията и международната политика. За разлика от западните медии, руските са изпълнени с новини за Сирия и това не е изненадващо, като се има предвид ролята на Москва и инвестициите, които направи там Кремъл от интервенцията си през 2015 насам. Сирия остава приоритет и за местните сили като Иран. Техеран подсили своите позиции в името на конфронтацията с Израел и намиращите се на сирийска територия американски сили в подкрепа на кюрдите. Израелците пък публикуваха доклад в самия край на 2020, според който става ясно, че над Сирия са извършени над 50 удара по ирански цели и над 1000 разузнавателни мисии от въздух – всичко това на фона на явна ескалация с иранците, която заплашва да засегне и Европа. На целия този фон Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) също насочиха поглед към възможностите, които Сирия предоставя, а последните данни показват, че е много възможно Русия да работи заедно с държавите от Залива заради икономическия срив в териториите, контролирани от режима на Башар Асад.

През декември, в израелските медии се появиха данни за натоварен с долари сирийски „Туполев“, кацнал на пистата на военновъздушната база „Ал Маззе“ в покрайнините на столицата Дамаск. Същият самолет пристига от ОАЕ и според новините, пуснати в арабската преса, пратката е осъществена с помощта на Бушра ал Асад – сестрата на сирийския президент. Жителка на Дубай, Бушра Асад е вдовица на бившия шеф на разузнаването Асеф Шаукат, който загина при масивна експлозия в Дамаск през 2012. Нещо повече, тя е близка приятелка на Дахи Халфан, който командва дубайската полиция и отговаря за вътрешната сигурност в емирството. Именно Халфан, според арабските медии, е съгласувал и наблюдавал изпълнението на пратката с валута за Сирия. Според наличните данни, самолетът каца в Дамаск и товарът му е подет от войници от националната гвардия, които го отнасят в Централната банка. Няколко дни по-късно, банката започва да наводнява пазара с долари с цел да стопира колапса на местната сирийска лира, чиято стойност в момента е близо 3000 за долар.

Епизодът с пристигналия от ОАЕ в Сирия самолет е показателен и важен за новата динамика на сирийския конфликт. Началото на 2021 в международната геополитика е белязано от очакването Джо Байдън да стартира мандата си в края на януари. Също така, покачването на риска от конфронтация с Иран кара европейските и близкоизточни държава да са нервни: ЕС, заради многобройните търговски контакти с Техеран и ядрената сделка, а арабските държави заради възможността да бъдат въвлечени в регионален конфликт. Разбира се, световни сили с интереси като Русия и САЩ, а все повече и Китай, имат предвид тези фактори и взимат предпазни мерки. Сирия се очаква да бъде едно от полетата за конфронтация и размяна на огън – независимо дали става за санкции, военни операции или разузнавателни акции. Москва знае добре, че трябва да стабилизира колкото може силите на Асад, за да изтласка влиянието на Иран, с който имат все по-различни цели. Русия също така заяви категорично, че няма да участва в реконструкцията на Сирия, а още по-малко може да си позволи финансова помощ за Дамаск. Изпратената финансова подкрепа от ОАЕ вероятно е договорена именно през Кремъл, макар руските власти да не признават това публично – официално държавите в Залива и Москва имат различни позиции относно Сирия.

Емирствата имат свои собствени цели и за това говори не само предоставянето на финансова помощ, но и тренирането на сирийски пилоти и разузнавателни агенти на територията на ОАЕ. Тези действия станаха причина САЩ да реагират остро и дори със закана миналата година, че компании и лица от Емирствата могат да бъдат санкционирани, тъй като Абу Даби нарушава санкциите, наложени от Вашингтон върху режима на Асад, известни като Акт за защита на цивилното население или Акт „Цезар“. Според тези санкции, сътрудничеството с Асад в който и да е сектор и особено във военния, подлежи на рестрикции.

А режимът на Асад се нуждае спешно от пари. До този момент, сериозна помощ идваше и продължава да пристига от Иран. Според различните оценки, тъй като Техеран пази реалните данни в тайна, иранците са изпратили между 30 и 100 милиарда долара в Сирия от 2011 година насам. Голяма част от тези трансфери минават през заеми, директни плащания в кеш и доставки на гориво. Въпреки това, средствата потъват предимно в правителствените агенции и силите за сигурност, в това число многобройните милиции, опериращи в контролираните от Асад територии. До цивилното население достига минимална част.

Ето защо се създава ситуация, в която има субсидирани цени, но заради санкции и корупция почти нищо не може да се закупи. Граждани, изпаднали в нужда, получават карти, с които да закупят гориво, а голяма част от основните продукти официално са субсидирани. Проблемът е, че липсват продукти, тъй като Асад зависи от донори, а нито Иран, нито Русия могат и искат да навлизат още по-дълбоко в подкрепата си. Ситуацията  определено е тежка – така например, всеки гражданин има право на около 100 литра гориво на месец (в по-малките селища това количество е 25 литра); дори това ограничение не е достатъчно, заради дефицита на гориво като цяло в правителствените територии. Сцените на чакащи в дълги опашки жители обиколиха света миналата есен и това положение продължава – често срещан случай е чакането на бензиностанции с дни. Всеки жител също така има право на два литра олио, когато го има в магазините, и един килограм ориз. Голяма част от потребителските стоки са продавани от правителствени агенции, които вместо да помагат, действат като конкурентен елемент на пазара. По този начин, например, правителството задава цена на месото около 3000 сирийски лири за килограм и за всяко отклонение месарите се очаква да плащат строги глоби. В същото време, режимът позволява на търговските си агенции, които контролират около 60 процента от пазара на месо, да го продават на цена от 13 000 сирийски лири за килограм.

Цените на основните продукти предизвикват силно недоволство, но не са единствената причина за тревога. Изследване на дупките между хуманитарните нужди и реалното финансиране, проведено от сирийската медия „Айнаб Балади“, показва, че са пристигнали само около 1,9 млрд. долара от 3,4 млрд., необходими за финансиране на хуманитарни операции. Най-голямата разлика е в областта на продоволствената сигурност, над 50%, следвана от финансирането на борбата с последствията от пандемията от Ковид-19, за която са пристигнали 179 милиона долара от приблизително 205 милиона долара необходими за това. Около две трети от жителите на районите под контрола на правителството живеят под прага на бедността. Официалните данни показват, че разходите за живот са се повишили с около 74% през 2020 г, като едно семейство се нуждае от около 304 долара на месец, за да се справи, а средната месечна заплата на близо двата милиона държавни служители, е около 24 долара. Трудно е да си представи някой как такова семейство успява да живее дори една седмица. Ситуацията варира в различните провинции, като в северните райони, контролирани от опозицията и кюрдите, животът е по-организиран, а храната и горивото се предлагат в разумни количества. Това са и провинциите, в които се произвежда петрол, част от който пък се продава на правителството и това го поставя в неизгодна позиция спрямо опозиционните сили и кюрдските структури.

Националният бюджет на Сирия за 2021 г. е фиксиран на 2,7 млрд. долара – с около 83% по-малък от бюджета за 2011 г. и най-ниският през последното десетилетие. Около една трета от него е предназначена за облекчения и субсидии, друга значителна част е предназначена за заплати, а останалата част за изплащане на вътрешни и външни дългове. На практика в държавната каса не остават достатъчно пари за възстановяване на разрушени домове, ремонт на пътища или поддръжка на училища. Реконструкцията е едно от най-големите обещания на Асад, дадени след военните операции през 2017-2018 в замяна на подкрепа за правителствените сили. Грандиозните планове за възстановяване на страната изискват стотици милиарди долари и е невъзможно да се предскаже кой ще се съгласи да предостави тези пари на сирийския режим, особено когато на хоризонта няма видимо дипломатическо решение. Бъдещето на страната също е ипотекирано, след като руски компании получиха щедри договори за добив на фосфати, газ и нефт в замяна на военната подкрепа на Кремъл; секторът с недвижими имоти пък е под контрола на Иран, с което се обслужва дълга на Асад към Техеран.

Изглежда, че ужасната хуманитарна ситуация в Сирия не представлява интерес за никого. Досега новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън не е представил никакъв план за действие или каквото и да е намерение за намеса в Сирия, освен опозицията относно изтеглянето на американските сили, разположени там в подкрепа на кюрдите. Единственият спасителен път за Асад в момента, всъщност са държавите от Персийския залив като Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, които разглеждат кризата в Сирия като възможност да откъснат сирийския режи от зависимостта му от Иран. Това би било иронично, тъй като в продължение на години пропагандата на сирийското правителство беше отправена срещу арабските монархии.

Сирия е геополитическа каша и не за първи път действия на регионални сили причиняват трусове. Епизод от началото на 2020 е добър пример, който служи за напомняне, че нещата могат много бързо да ескалират. В началото на миналата година, за да отклони вниманието на Турция от Либия, ОАЕ предложиха пари на режима на Асад, за да продължи офанзивата си в Идлиб. Вбесени, руснаците се намесиха, за да попречат на Асад да приеме офертата и да подкрепи сделката. Всичко това се случи на фона на тежки боеве в Северна Сирия, вследствие на която близо два милиона души бяха поставени на прага на хуманитарна катастрофа. Вероятно помощта, част от която Асад получи с пристигането на самолета с долари миналият ноември от Емирствата, е част от същия план, към който саудитският принц Мохамед бин Салман може да се присъедини, за да помогне за подобряване на отношенията му със САЩ, особено по отношение на Байдън, който не крие отвращението си към престолонаследника. Ако това е тяхното намерение, те могат да намерят ентусиазиран партньор в лицето на Русия, която желае да възстанови легитимността на Асад в арабската общност и по този начин неговата международна легитимност, а така окончателно да разреши кризата и да изтегли гълтащите средства войски в Сирия. На думи изглежда постижимо и лесно за изпълнение, но както досега е показвала войната в Сирия, тя винаги може да ескалира във всеки един момент, а предпоставки за това има във всички райони на страната.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.