Щурмът на Капитолия във Вашингтон доведе до напрежение в Близкия изток

Последните седмици на януари ще бъдат всичко друго, но не и спокойни в Близкия изток. Остават дни преди новоизбраният президент Джо Байдън да влезе в Белия дом на 20 януари. Дотогава Иран все още премисля различни сценарии, включително военно нападение, наредено от напускащия президент Доналд Тръмп. И въпреки че подобен сценарий не изглежда правдоподобен за международните наблюдатели, Израел подготвя през последните седмици своята армия и отбрана за възможността необмислени действия или трупащото се напрежение от края на 2020, да доведе до избухването на пожар, който може да има последици за целия регион. Не е само Иран – на други фронтове като в Йемен и Сирия, ситуацията може да ескалира във всеки един момент.

Нервността на Техеран се забелязва от няколко дни на фона на края на мандата на Тръмп и скандалите около него. Това има отражение и върху партньорите и съюзниците на Иран, включително Хизбула и шиитските милиции, действащи в Ирак и Сирия. Провалът, преживян от привържениците на американския президент, и заклеймяванията, които бяха отправени след щурма на Капитолия на 6 януари, повишиха страха сред иранците, че Тръмп може да действа импулсивно.

Преди суматохата във Вашингтон, медиите в САЩ съобщаваха за сценарии, свързани с последните стъпки на Тръмп в Близкия изток. След изпълнения с насилие протест на привърженици на Тръмп, председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси заяви, че е разговаряла с началника на щаба генерал Марк Мили, за да се увери, че „нестабилният президент , както тя се изрази, цитирана от местните медии, няма да може да предприеме ядрена атака през последните му дни в управлението. Политиците във Вашингтон изразяват сериозно притеснение за достъпа на Тръмп до ядрените кодове, макар да звучи като апокалиптичен сценарии на филм. След 6 януари и все повечето заплахи, отправени срещу опоненти на Тръмп, ФБР и останалите служби за сигурност в САЩ разглеждат всяка потенциална опасност като реална.

Съединените щати, от своя страна, са загрижени за иранското отмъщение, свързано с първата годишнина от отстраняването на генерал Касим Солеймани, командир на корпуса „Ал Кудс“ на Иранската революционна гвардия, който беше убит в Ирак на 3 януари миналата година. Досега няма съобщения за опити на Иран да реагира, но американците разположиха допълнителни сили и извършиха демонстративни полети с бомбардировачи Б-52, които бяха прехвърлени в района на Персийския залив от техните бази в САЩ. Израелските отбранителни сили са също във високо ниво на отбранителна готовност през последните дни. Въздушна отбранителна батерия от ракети „Пейтриът“ беше разположена в Ейлат и изключително голямо присъствие на бойни самолети е забелязано в небето над страната, във всички сектори и през значителна част от деня – нетипична по принцип активност. В Ливан жителите на Бейрут се оплакаха в социалните мрежи от честите полети на израелски бойни самолети над града. Израел изглежда в готовност за възпиране на евентуална ракетна атака, нападение с безпилотни летателни апарати и действия от организации и милиции, приемащи заповеди от иранците.

Израелската армия е нащрек за заплахи от няколко места – Сирия и Ливан на север, Ирак на изток и Йемен на юг. На фона на това, продължават усилията на Иран за разполагане на оръжия в Сирия и пренасяне на арсенал до Хизбула в Ливан. В израелската преса беше съобщено, че в рамките на последните десетина дни е имало най-малко три въздушни атаки, приписани на Израел върху цели в Сирия, принадлежащи на Иран, Хизбула и режима на Башар Асад. Състоянието на готовност на Израел също идва в отговор на евентуално отмъщение от Иран. Техеран обвинява Израел, че е съдействал за убийството на Солеймани и за убийството край Техеран през ноември миналата година на ръководителя на иранската ядрена програма Мохсин Фахризаде. Сигналът е свързан и със сценария за евентуална проблемна комуникация между Иран и САЩ.

Далеч от военните бази и струпването на сила по горещите точки обаче нещата изглежда далеч по-спокойно. Източници от израелската отбрана бяха цитирани в местната преса през последни дни. Според материалите, израелската армия поддържа постоянен контакт с Пентагона и висшето командване на американската армия; източниците заявяват също, че американците нямат намерение да нападат Иран през настоящия период и че въпреки чувствителните политически обстоятелства във Вашингтон, не е правдоподобен сценарий непостоянното поведение на президента да прелее във военни действия в Близкия изток. Според същите медийни съобщения, Израел също няма намерение да предприема широкомащабна офанзива срещу Иран на иранска територия в момента. Най-големи опасения има именно възможността серия от събития и липса на координация да доведат до ескалация и сблъсък, както стана по време на операциите в Ивицата Газа през 2014, когато взаимно погрешно тълкуване на действия от Хамас и Израел заради вече съществуващото напрежение, прерасна в военна конфронтация.

В Сирия – и най-вече там – регионалното напрежение е най-осезаемо. В сравнение с предходните месеци, през които се съобщаваше за средно по една атака на всеки три седмици, Израел изглежда е увеличил активността си – само в началото на януари бяха извършени три израелски атаки. В допълнение към предприемането на тактически удари по иранските позиции в Сирия, израелските сили изпращат послание и до сирийския режим, като целта е Асад да спре да използва системата за въздушна отбрана за защита на позициите на Иран и Хизбула на сирийска територия. Видимо е и струпването на нова американска техника и военна сила в Източна Сирия, където Вашингтон подкрепя кюрдските части. През годините САЩ изградиха мрежа от бази в района, с която възпират иранските интереси към богатите на петрол сирийски територии. Взаимните нападки и все по-честите сблъсъци са симптом на задаваща се конфронтация. В дните след 6 януари, когато новинарския поток отразяваше събитията в Капитолия, американската армия изпрати подкрепления във всички по-големи постове и бази в Източна Сирия. Американците имат опасения както за сблъсъци в тази част на Сирия, така и от другата на близката граница с Ирак, където Иран има предимство и много видимо присъствие. Страховете, че Тръмп може да предприеме агресивни ходове в края на мандата си, бяха използвани от иранските съюзници в Ирак за заплахи и дори атаки по американски позиции.

Израелските военни напоследък говорят все повече и за стъпването на Иран в Йемен, където Техеран подпомага силите на бунтовниците, известни като хути. В самия край на 2020 те извършиха амбициозна атака срещу новото йеменско правителство, точно когато министрите му се приземиха на летището в южния пристанищен град Аден, използвайки както ракетен огън, така и атакуващи дронове. Близо 30 души бяха убити, включително хора от йеменското правителство и членове на хуманитарни организации; над 60 са ранените. Атаката предизвика нови въздушни удари на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен, вероятно в координация с Израел. Това е нов момент в тази част на света, но според всички наблюдатели, ще се засилва и вероятно през следващите месеци израелската активност в Йемен ще се засилва.

Както беше споменато, наскоро в Ейлат беше разположена противоракетна батерия. През последните седмици се наблюдава и необичайна активност на бойни самолети в южната част на Израел, която според източници е свързана с усилията да бъде прекъсната всяка възможна атака откъм Йемен, където хутите благодарение на Иран имат нужното оборудване за нападение с нужния обсег. Подобна атака може да включва или пряка заплаха за израелска територия, или заплаха за израелското корабоплаване в Червено море. Вероятно заради това и заради значимостта на района за търговията, Израел има желание да стъпи по-здраво в района на Аден и благодарение на новите си съюзници от Обединените арабски емирства, това е изпълнимо. През юни миналата година, ОАЕ и силите на подчинения им Южен преходен съвет в Аден, окупираха основния град на архипелага Сокотра в нарушение на споразуменията с централното йеменско правителство. От известно време ОАЕ установява свое трайно присъствие на остров Сокотра и именно там се предполага, че Израел ще получи военна база, с която ще може да наблюдава движението към и от Червено море. Това увеличава и възможността за атаки от хутите, Иран и техни съюзници в района.

Щурмът на Капитолия е пример за това как събитията в една суперсила като САЩ могат и почти винаги се отразяват на други региони, дори толкова далеч разположени от Вашингтон като Близкия изток. Сегашната вече съществуваща ескалация, подхранвана от моментната нестабилност в САЩ, няма да остане без последици и всички наблюдатели са съгласни, че следващите месеци ще са напрегнати.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.