Въпреки желанието си, Байдън едва ли ще спре войната в Йемен

На 4 февруари светът си спомни за една от най-тежките войни в наше време, конфликтът в Йемен, след като американският президент Джо Байдън направи изявление, с което оповести вече официално основните външнополитически линии, които си поставя за момента администрацията му. Изказването за Йемен дойде заедно с новината, че САЩ няма да изтеглят войници от Германия и спират процеса, който започна по времето на Доналд Тръмп. И така, стана ясно, че американските военни вече няма да подпомагат водената от Саудитска Арабия коалиция срещу бунтовническите сили в Йемен. Съветникът по национална сигурност Джейк Съливан заяви допълнително, че акциите на Вашингтон срещу силите на Ал Кайда в Йемен няма да бъдат спирани. Йеменският клон на Ал Кайда се счита за един от най-опасните, като хора именно от този клон вземат най-активно участие при подготовката на атаката от 11 септември 2001 в САЩ. От тогава насам, Щатите нанасят редовни удари в Йемен, а също и в Сомалия, където действа много активен клон на групировката, Ал Шабаб. Изявлението на Байдън идва на фона няколко събития относно региона, сред които напрежение в Израел дали новата администрация ще продължи натиска върху Иран и неговата експанзия в Ирак и Сирия, и неяснота относно отношенията със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), които имаха благословията на Тръмп. Междувременно, в Сомалия бяха нанесени удари по цели на Ал Шабаб, които се оказаха първите за администрацията на Байдън, а той стана четвъртият поред американски президент, който нарежда удари в Източна Африка.

Защо е важно отношението на Байдън относно Йемен? На първо време, заради значението на конфликта. В настоящия си стадий, войната в Йемен започна през септември 2014, когато бунтовниците, известни днес като хути, превзеха столицата Сана и стартираха офанзива на юг в опит да завземат останалата част на страната. Съседна Саудитска Арабия, заедно с ОАЕ и други държави в района като Египет и Судан, се включиха във войната на страната на международно признатото правителство на Йемен, съставяйки широка коалиция през 2015 година. До началото на 2021, войната е отнела живота на над 130 000 души, включително около 13 000 цивилни, убити при обстрел и въздушни удари. По данни на хуманитарни организации, над 85 000 деца под петгодишна възраст са починали до този момент като пряк резултат на широкоразпространените глад и болести. И преди сегашната криза, избухнала преди десетилетие, Йемен беше най-бедната арабска държава, в която над 80% от 29-милионното население се нуждае от помощи, за да оцелява. С идването на пандемията от Ковид-19, ситуацията се влоши още повече, тъй като в страната реално няма нормално действаща здрава система заради военните действия и слабата държавност. Допълнително се усложнява картината заради действията на хутите, които не позволяват излизането на официални данни за кризата.

През годините на активни военни действия, Йемен стана свидетел на военни престъпления от всички участници. Саудитски въздушни удари, използващи закупени от САЩ ракети и снаряди, станаха причина за смъртта на ученици в няколко инцидента, при които бяха поразени цивилни обекти. ОАЕ се намеси в скандал, при който излезе наяве информацията, че са се давали финансови средства на бойци и членове на местния клон на Ал Кайда, Ал Кайда на Арабския полуостров, за да спрат атаките си и да охраняват затвори, администрирани от силите на Емирствата, в които има данни за широки злоупотреби и мъчения. Хутите също обстрелват цивилна инфраструктура, а в редиците си често включват деца-войници.

Разположен по южните части на Арабския полуостров и на основните търговски пътища през Аденския залив, Йемен е разделен през по-голямата част на Студената война между про-марксисткия Южен Йемен със столица Аден и северната република със столица Сана. Южното правителство е известно с антиколониалната си активност срещу Великобритания, както и със съветската подкрепа, в която активен участник е и България. Двете държави се обединяват в една през 1990 година, преминават през граждански конфликт през 1994, а по-късно на власт идва Али Абдула Салех – едноличен лидер от северната част на Йемен, който в миналото описва управлението на многобройните военизирани и племенни структури, съставляващи Йемен, като да „танцуваш върху главите на змии“. Салех започва да губи контрол върху властта по време на масовите демонстрации из арабския свят през 2011, станали известни като Арабската пролет. Сана става свидетел на огромни протести – едни от най-мащабните в арабския свят тогава – заради недоволството от ширещата се корупция и лошото управление. Общественият натиск кара Салех да се съгласи неговият заместник, Абд Рабо Мансур Хади, да поеме властта. Самото правителство на Хади не успява да се справи и Салех, виждайки втори шанс, нарежда на верните му сили да се обединят с хутите, с които той воюва в миналото, докато те настъпват към столицата през 2014. Салех сменя повторно страните, но този път късметът му изневерява и е убит от хутите през 2017.

Иран, виждайки възможност да се възползва от конфликта, за да изгради още един фронт срещу Саудитска Арабия на самия праг на кралството, подкрепя хутите. Появяват се многобройни доклади, че Техеран въоръжава йеменските бунтовници от нападателни оръжия до балистични ракети. Саудитска Арабия и други монархии в Залива се притесняват, че хутите ще се превърнат в мощен инструмент в ръцете на Иран по подобие на ливанската организация Хизбула. Самите хути често атакуват територията на Саудитска Арабия, включително с нападения с ракети и дронове върху столицата Рияд. Хутите също така ловко използват натрупаното недоверие сред йеменците спрямо саудитците, които те считат за окупатори в два района, оспорвани исторически между С. Арабия и Сана. Йеменският конфликт е значително по-сложен от противопоставянето на двата лагера на Иран и Саудитска Арабия, но тяхното вмешателство усложнява намирането на решение и слагане на край на военните действия. Изявлението на Байдън относно Йемен се случи, след като през януари бяха замразени оръжейни сделки със саудитците и ОАЕ, сключени по времето на Тръмп. Новата администрация във Вашингтон заявява, че сделките ще бъдат само прегледани, но в Абу Даби и Рияд имат опасения, в крайна сметка ще има спиране на доставките. Всичко това е част от по-широка поредица от действия в сферата на националната сигурност и външната политика на САЩ, които включват преразглеждане на американските глобални позиции, ръководена от новия министър на отбраната Лойд Остин.

През последните години високият процент цивилни жертви при саудитски удари оказва натиск върху САЩ да прекратят подкрепата си за ръководената от Саудитска Арабия коалиция. През ноември 2018 г., представителите на Пентагона и Рияд обявиха, че САЩ ще спрат да зареждат с гориво саудитските самолети, борещи се с бунтовниците в Йемен. По това време американски официални лица изтъкнаха, че това няма да засегне американската военна помощ и обучение за подобряване на въздушните удари на Саудитска Арабия. Но през май 2019 г. Тръмп трябваше да наложи вето на резолюция, приета от Конгреса, за прекратяване на американската военна помощ във войната на Саудитска Арабия в Йемен, която щеше да застраши позициите на Пентагона пред съюзниците в Рияд и Абу Даби. Ветото беше очаквано (второто в президентството на Тръмп), а на Конгреса му липсваха нужните гласове, за да го отмени. Но приемането миналата година на резолюцията за използване на военните сили, въпреки опитите на Тръмп да я спре, беше възприето като крайъгълен камък за законодателите, които демонстрираха нова готовност да утвърдят своя глас при взимането на решения по военни въпроси оставени в продължение на десетилетия под ръководството на Републиканската и Демократическата партия.

Междувременно, войната продължава. На 30 януари Саудитска Арабия обяви, че е прихванала атака над столицата си. Потребителите в социалните мрежи публикуваха видеозапис с взривове във въздуха над Рияд. Съобщението на Байдън на 4 февруари е с цел да окаже натиск върху Саудитска Арабия да прекрати кампанията си в Йемен. ОАЕ изтегли сухопътните си сили през 2019 г. и настоява за преговори, но все пак започна строеж на бастион на остров Сокотра, който де факто се намира под окупация на Емирствата. Подкрепените от Абу Даби сепаратистки сили в Южен Йемен няколко пъти оспорват контрола на централното правителство, което след 2014 се премести в Аден – основният сепаратистки град. ОАЕ продължават да подпомагат тези сили, въпреки че така действат в ущърб на саудитските си съюзници. Саудитският принц Халид бин Салман, заместник-министър на отбраната и син на крал Салман, написа в профила си в Twitter, че кралството иска да работи в полза на политическо решение в Йемен. Очевидно е, че войната е скъпа и патова ситуация за баща му, както и за брат му – престолонаследникът Мохамед бин Салман – но засега не се виждат изгледи за спиране на конфликта. Нещо повече – със сегашната динамика, войната може да доведе до разпадане на Йемен.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.