Русия в Африка – има ли Кремъл интерес от нестабилност в Чад

Еманюел Макрон изнася реч по време на държавното погребение на президента на Чад Идрис Деби в Нджамена на 23 април. Фотограф: Исуф Саного / AFP / Гети

Какво ли е мислил Идрис Деби, когато на 19 април е пътувал към войсковите части, посрещащи бунтовниците, идващи откъм Либия. Той тъкмо е получил резултатите от изборите, които му гарантират пореден мандат в дългогодишното му автократично управление на Чад. Последвалите събития са обвити в мистерия. Когато международните новинарски емисии съобщават, че президентът на Чад – считан за несменяем – е бил убит при бунтовническа атака, мнозина посрещат събитието изненадано. Буквално ден по-рано, Деби е един от основните западни съюзници в борбата с  джихадистките организации в района на Сахел. Денонощие по-късно, на 20 април, той издъхва от раните си. От този момент, събитията са придружени от конспиративни теории за това кой стои зад убийството му, дали е имало опит за преврат и кои страни имат интереси в района. Истината може би е смесица от всички тези теории.

Идрис Деби е всичко друго, но не и демократичен лидер. Неговото управление е белязано от противоречия и нарушаване на човешките права, а също и от постоянни сблъсъци с многобройни бунтовнически групи. За трите десетилетия, в които Деби управлява в Нджамена, той създава много врагове, но и приятели. Така например, Франция застава твърдо зад чадския президент, а Еманюел Макрон присъства лично на погребението му. Париж желае стабилност в бившата си колония, където има директни интереси. Именно в Чад е една от основните бази на регионалните операции на френската армия, като броят на френските войници в Сахел е от няколко хиляди – повечето стационирани в Нджамена. Макар и рядко да влиза в новините, страната има стратегическо значение за Европа.

Разположен между Камерун, Централноафриканската република, Либия, Судан, Нигер и Нигерия, Чад е в епицентъра на геополитически и икономически интереси както на регионални, така и на световни сили. Франция е там, както и САЩ. Там са и руснаците, които към момента на убийството на Деби, имат разположени сили в Либия, Судан и ЦАР, а също така са изпратили проучвателни мисии в Нигерия. Към която и граница да погледнем, пред Чад няма лесни избори. Най-притеснителна за управлението на Деби обаче е северната граница, с Либия. Именно оттам идват бойците, които атакуват силите на Чад в средата на април и впоследствие убиват президента на страната.

За групата, обвинена за атаката, ФАКТ, има редица митове, но и факти, които предизвикват спекулации дали някоя от държавите с интереси в района, като например Русия, няма участие в последвалата политическа криза в Чад, предизвикана от отстраняването на Идрис Деби. Медийното внимание към района е минимално, но всеки анализатор, проследяващ Сахел и Либия може да види сигналите и връзките в тази сложна част на света. Управлението на Деби предизвиква създаването на редица бунтовнически групи, които от 1990-те насам имат за цел да го свалят от власт. Много от тези организации са създадени по етническа линия, някои са базирани в региона на Дарфур в западен Судан, където получават оръжия и финансиране от бившия судански автократ, Омар ал Башир. След като Башир и Деби подписват мирно споразумение през 2010 и се съгласяват да спрат да подкрепят бунтовнически групи един срещу друг, чадските бунтовници са принудени да напуснат Судан и намират нова база година по-късно – в Либия.

Бунтовническата фракция ФАКТ е създадена от бивши офицери от армията на Чад и е базирана в Либия от 2016, като в различни периоди е участник в гражданската война под командването на генерал Халифа Хафтар въпреки добрите отношения на генерала с Идрис Деби. След боевете в Мисрата през 2017 г., Хафтар дава картбланш на ФАКТ да останат на териториите, контролирани от Либийската национална армия (ЛНА). Въпреки че в южна Либия ФАКТ защитават нефтените инсталации за ЛНА, бойците на групата са неутрални по време на офанзивата на Хафтар срещу Триполи през 2019. Отношенията между Хафтар и ФАКТ винаги са били противоречиви, като генералът понякога извършва удари по силите на бунтовниците, когато действията им могат да застрашат връзките с Чад. Либийският командир дава на ФАКТ оръжия, дадени от ОАЕ, защита и полезен боен опит, които наклониха везните при бунтовническата атака в северен Чад в средата на април. Въпреки че няма доказателства, че Хафтар е заповядал лично или подтикнал ФАКТ да навлезе в Чад с идеята да атакува правителствени сили, много е вероятно регионалните правителства да поставят под въпрос способността на Хафтар да обуздава различните наемнически сили, които воюват под чадъра на ЛНА. На фона на подновените призиви от международната общност наемническите сили да напуснат Либия, Хафтар тепърва ще се сблъсква с искания да установи по-силен контрол върху пъстрата си армия. Генералът продължава да не подкрепя международните усилия за стабилизиране на правителството в Триполи и дори в момента прегрупира силите си в Източна и Южна Либия. Всичко това се следи от регионалните и световни сили, които са замесени във войната в Либия и имат интереси в съседен Чад и като цяло Сахел.

Трябва да се каже, че със сигурност последните събития са сериозен проблем за дългосрочните планове на Франция и поставят под въпрос политиките на Макрон в региона. Франция подкрепя едновременно Халифа Хафтар в Либия и Идрис Деби и военния ешелон в Чад. Докато Хафтар разчита на добрите си отношения с убития президент на Чад, той предоставя обучение и оръжия на бунтовниците срещу Деби и дори ги използва като наемници в битката си срещу Триполи. Едва ли Франция не е била в течение на това развитие. Също така, ако данните са верни, Париж е знаел за навлизането на бунтовниците откъм Либия – същите, които Хафтар използва – седмица преди атаката върху армията на Чад, довела до смъртта на Деби – но не са предприети действия както през 2019, когато френската авиация извърши удари в подкрепа на президента на Чад при много идентична бунтовническа офанзива.

Въпреки че Франция едва ли има планове да се изтегля от Сахел напълно в близко бъдеще, има голяма вероятност за намаляване на военно участие в региона, което вече години тежи върху държавния бюджет. Целта на Париж е част от отговорността по отношение на сигурността да бъде делегирана на африканските партньори. Твърде спорно е обаче до колко те наистина могат да бъдат считани за надеждни. Съществува голяма опасност местни лидери като президента на Нигер, да решат да употребят части от корпуса за свои вътрешни цели. Формацията G5S е създадена по подобие на друга инициатива, действаща в региона – Многонационалните обединени сили, MNJTF, военно обединение между Нигер, Нигерия, Камерун и Чад, чиито сили се борят с Боко Харам през последните пет години. В сравнение с еквивалента си обаче, G5 има някои много сериозни и видими слабости, а именно ограничен военен капацитет и финансови проблеми. Докато MNJTF може да разчита на опитните въоръжени сили на Нигерия и Камерун, то не може да се каже същото за тези на Мавритания, Мали, Буркина Фасо и Чад. Малийската армия е със сериозни проблеми, а Мавритания и Чад не са участвали в сериозен военен конфликт през последните три десетилетия. Ето защо учудващо е бездействието на Франция, когато бунтовническите сили навлизат в Чад в средата на април и това предизвиква спекулации дали французите не са затворили очите си в името на добрите отношения с Хафтар в Либия.

Според доклади на ООН, бунтовниците от ФАКТ са били базирани не просто в Южна Либия, а в авиобазата Ал Джуфра. Това е същата база, отдадена за ползване на руските сили и по-специално на частната военна компания „Вагнер“. Наемниците взеха участие по време на офанзивата на Хафтар срещу Триполи, а също и изградиха защитните линии по оста Сирт-Джуфра. Едва ли бунтовниците от Чад, които също се сражават за Хафтар, не са влизали в контакт с руските наемници. Ако съдим по докладите, те не само са влизали в контакт, но са получили зелена светлина да тръгнат за Чад. Тяхното движение не би могло да се случи без знанието на Хафтар и Москва предвид близките отношения между тях.

Регионални последици от убийството на Идрис Деби и потенциалната връзка с регионалните амбиции на Русия са нещо, върху което анализаторите тепърва ще се взират. Показателно е мълчанието откъм Кремъл относно последните събития в Чад, въпреки че Деби е правел услуги на руските интереси в миналото. Така например, по данни на испанската агенция ЕФЕ от юни 2020, най-малко 1500 чадски войници е трябвало да бъдат изпратени в Либия като временни подкрепления за силите на Халифа Хафтар. Това не е първият път, в който Чад се съгласява с искането на Халифа Хафтар. Между октомври 2017 г. и януари 2019 г. Нджамена изпраща около 2500 войници да подкрепят либийския командир според информация на старши военен командир. Властите в Чад и най-вече Деби, вярват, че Хафтар е част от решението на либийския проблем. Това виждане е свързано с личните интереси на Деби. Тъй като бунтовническите групи често правят нахлувания в Чад, президентът на Чад иска подкрепата на Хафтар да сложи край на тези бунтовнически дейности и целта е постигане на споразумение подобно на това с Омар ал Башир в Судан. Предоставянето на военна сила е израз на подкрепа от Нджамена и послание Хафтар да спре с използването на бунтовниците. Услугите в полза на Хафтар се случват в момент, когато Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Чад и Нигер – обмислят разполагане на руски военни съветници, въпреки че всички тези страни работят с Франция и САЩ. През октомври 2019 г. в руските медии се публикува информация, че страните от Сахел са разговаряли с Путин за разполагане на съветници, следвайки модела от други райони в Африка като ЦАР.

В този ред на мисли, Сахел и Чад по-специално представлява много добра възможност за Русия, както да накърни западните интереси, така и да получи достъп до Западна Африка. Конфликтът в района само подпомага изпълнението на тези цели. Интересите на Русия в Африка идват на преден план през последните няколко години и особено след интервенцията в Сирия през 2015 г. Руско-африканският икономически форум, състоял се на 23-24 октомври 2019 г. в Сочи, е представен от руски медии като особено важно геополитическо и геоикономическо събитие. Кремъл промотира ролята си в африканските държави, която не е основана само на оръжейни сделки, но и на инструменти на „меката сила“ като инвестиции, търговия, културен обмен. Неслучайно руските дипломати често използват историята в своя полза в Африка – Русия няма колониален комплекс на континента, за разлика от Португалия, Франция, Великобритания или Италия; Русия също така няма история с интервенции в Африка, подобна на тази на САЩ. Париж със сигурност е усетил трусовете за интересите си. През последната година, включително по време на срещата на относно ситуацията в Сахел през януари 2020, Макрон е разговарял неколкократно с Деби и вероятно една от темите е възможността за партньорство между Нджамена и Русия.

Ескалацията в Чад и антифренските настроения след убийството на Деби и взимането на властта от армията – чиито генерали изпращат сили в подкрепа на Хафтар само година по-рано, са добре дошли за Русия и нейната политика в Африка. Фактът, че Макрон вече подкрепи синът на Деби, въпреки несъгласието на опозицията, ще бъде използван. Вече видяхме подобно развитие в съседен ЦАР, където президентът Туадера се намираше в тежка ситуация заради бунтовниците и благодарение на руските сили успя да закрепи властта си за сметка на френското влияние в страната. Русия е сравнително нов играч, необременен с история в лицето на местните елити – отстраняването на определено про-френски лидер е добра новина за Кремъл и възможност да бъде предложена подкрепа без обвързването, което Париж изисква.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.