Руско-иранският план за алтернатива на Суецкия канал е проблем за ЕС

Плановете на Турция за изграждане на канал, заобикалящ Босфорския проток и предизвикали вече международни реакции, заедно с придвижването на руски военни кораби от Каспийско към Азовско море през канала Волга-Дон, за да притисне Украйна и нейните съюзници, показват как биха могли да бъдат използвани изкуствените водни пътища в геополитическата надпревара за влияние по начин, наподобяващ ролята на железопътните линии в края на 19 век в Близкия изток и Азия. И докато вниманието на световните и по-конкретно западните играчи, е насочено към Мраморно и Азовско море, то Каспийският район остава все още встрани, въпреки че има потенциал да играе важна роля тепърва. Всъщност, отново се говори усилено за подобряването на две вече съществуващи канални системи от Каспийско море към Черно море от една страна и към Индийския океан от друга, където Русия – заедно с Иран – предлага алтернатива на Суецкия канал, което би ударило интересите на ЕС.

Понастоящем единственият воден път, свързващ Каспийско море и световния океан, е каналът Волга-Дон – застаряваща структура с множество шлюзове и нисък капацитет поради плиткостта на много части от маршрута му; каналът също така е отворен за плаване само през част от годината. През април тази година, на фона на загубите заради временното блокиране на Суецкия канал, Руският съюз на индустриалците и предприемачите поднови призивите си за разширяване на Волга-Дон и осигуряване на повече вода, за да могат ограниченията за плавателните съдове да бъдат премахнати. Такъв проект ще изисква инвестиране на огромни ресурси в мащаб от милиарди или дори десетки милиарди долари. Въпреки разходите, този план има значителна подкрепа от руското правителство, защото би направил възможно изнасянето на повече суровини към чуждестранните пазари. В момента се обмислят две версии на плана за разширяване на канала Волга-Дон, който се очаква да бъде преименуван  на Евразийски канал. И двата проекта ще са скъпи и ще отнеме няколко години, за да бъдат изпълнени. Първият вариант би струвал приблизително 9,2 милиарда долара и ще позволи транзит на кораби до 10 000 тона; вторият ще струва приблизително 22 милиарда долара, но след това може да превозва кораби до 26 000 тона. Първият вариант би могъл да се изплати за 11 години, а вторият за 25.

Предложеният т.нар. Канал за корабоплаване „Евразия“ ще разшири и свърже редица реки и водни пътища през северните територии на Северен Кавказ. Източният край на маршрута ще се отвори към Каспийския басейн по река Кума, на границата между Дагестан и Калмикия; западният край ще се отвори към залива Таганрог в Азовско море, който се свързва с Черно море чрез Керченския проток, където наскоро руски кораби блокираха достъпа на Украйна и предизвикаха напрежение със САЩ. Залозите са големи и Москва смята да рискува. Като по-прав и по-директен речен транзитен коридор от съществуващата по-рано връзка между Каспийско и Черно море – по-северният, 17-шлюзов канал Волга-Дон – 700-километровият канал Евразия ще минава на около 1000 километра от Волга-Дон и се състои само от 6 шлюза. Освен това, каналът Евразия може да обработва по-големи товарни кораби – 10 000 тона, с газене до 10 метра – в сравнение с канала Волга-Дон (5000 тона, 5 метра газене), обещавайки годишен товарен капацитет от около 45 милиона тона. Водещите регионални защитници на този проект са бившият казахстански президент Нурсултан Назарбаев и китайското правителство. Назарбаев отдавна смята, че такъв канал би разширил радикално външната търговия на Казахстан с Европа, особено на насипни товари като въглища. Други страни от Централна Азия също са заинтересовани. Китайското правителство също подкрепя идеята, тъй като за Пекин такъв канал е по-скоро допълнителна застрахователна полица, ако проблемите в Индийския океан ограничат способността му да изпраща по-голямата част от стоките си към европейските пазари по море.

Китай обаче следи още два проекта, в които Москва участва и които привличат вниманието на ЕС и САЩ. Нарушаването на глобалния трафик в Суецкия канал в края на март, след като гигантският контейнеровоз Ever Given заседна, накара Русия и Иран да споменат още веднъж Международния транспортен коридор Север-Юг като алтернативна възможност за Суецкия канал в бъдеще. Прокарването на нов канал през Северен Кавказ, от Каспийско до Черно море и система от канали на юг от Каспийския регион през Иран до Индийския океан, са два стратегически проекта между Кремъл и Техеран, които стават все по-реални. Перспективите пред първия план вече са достатъчно ярки, за да предизвика силна конкуренция между местните федерални правителства в Южна Русия, които биха спечелили или загубили, ако такъв канал бъде построен. Всъщност един недостатък от гледна точка на Москва е, че облагодетелстваните в региона биха били неруски републики като Калмикия, докато най-големите губещи биха били руските райони като Астрахан, чиято роля на регионален икономически център може бързо да намалее. Неслучайно през април регионалните власти в Астрахан засилиха връзките си с Иран, който участва в преговорите за изграждането на мрежа от Русия към Индийския океан.

Плановете за много по-амбициозен съвместен руско-ирански канал между Каспийския и Индийския океан също вървят напред, въпреки разходите, техническите проблеми и международната опозиция. Русия отдавна иска да построи такъв проект, като Сталин неуспешно настоява за одобрението му в Ялта. До преди няколко месеца дискусиите не водеха до пробив, но това вече се променя заради изграждането на транзитен път от север на юг между Москва и Техеран. 700-километровият канал ще се простира от иранското пристанище Ензели, по иранските реки до пристанището Шат ал Араб в Индийския океан. Основен технически проблем е, че Каспийският район е с около 29 метра по-ниско от морското равнище, което означава, че Иран ще трябва да разработи помпени станции, евентуално захранвани от атомни електроцентрали, за да вкара повече вода в системата, така че корабите да могат да преминат през шлюзовете, които ще са необходими. Ако бъде завършен, този канал може да превозва поне 20 милиона тона товари във всяка посока, свързвайки Русия по-тясно с Иран, Индия и по-широкия южноазиатски регион. Освен това транс-иранският воден път може да намали значението на Суецкия канал за търговията между Азия и Европа, което засяга редица интереси, включително на ЕС.

Предвид икономическите и геополитическите последици от такъв канал, не е изненадващо, че проектът предизвика силна опозиция от Запада и особено Вашингтон. През 1997 г. САЩ предупредиха Иран, че ще наложат санкции на всяка компания, която участва в изграждането на такъв изкуствен канал. Но сега, когато Москва очевидно се чувства свободна да игнорира заплахите за санкции, руските фирми – с подкрепата на руското правителство – виждат плановете като изгодни както за себе си, така и като част от противопоставянето на Русия на западния натиск. Освен това Кремъл вярва, че това ще помогне да разшири връзките си с Китай, който би могъл да използва маршрута и да ограничи желанието на Пекин да използва железопътни линии през Южен Кавказ и Турция, които засягат руските интереси.

Водният от Каспийско море към Индийския океан не е единственият предложен проект за канал, предизвикващ остри реакции. Много природозащитници критикуват разширяването на канала Волга-Дон и още повече изкопаването на нов канал в Северен Кавказ, разглеждайки и двете като заплаха за уникалната екосистема на Каспийския басейн. Някои от регионалните каспийски държави, в частност Казахстан, се притесняват, че ако Русия изгради нови водни пътища през Северен Кавказ, собствените им зараждащи се каспийски корабни проекти ще бъдат ударени, което ще им струва голяма част от икономическата печалба, очаквана очакваха след спада на военното напрежение около Каспийския регион.

В същото време, изпълнението на плановете среща сериозно предизвикателство, което няма общо с геополитиката. Поради глобалното затопляне, нивото на водата на Каспийския басейн се очаква да спадне с 18 метра до края на века – в момента пада 7 сантиметра годишно – което би направило изпомпването, необходимо за системата на канала, да работи прекалено на твърде скъпа цена. Азербайджан, върху който Москва упражнява натиск след войната в Карабах да се включи Евразийското икономическо пространство, вече се притеснява от тази възможност и може да не подкрепи руския план за канал през Кавказ. Засега обае изглежда, че надпреварата за изграждане на канала около Каспийския басейн към Иран и Индийския океан ще продължи и Западът, включително ЕС, трябва да наблюдава отблизо. Търговският обмен, както и геополитическата ситуация могат да бъдат повлияни сериозно в ущърб на ЕС, ако алтернативата на Суецкия канал проработи, макар и след дълго отлагане.

Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.